КАК СЕ ПОЗДРАВЛЯВАТ МИРЯНИТЕ ПОМЕЖДУ СИ

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 22 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Понеже са едно в Христос, вярващите се наричат един други “брат” и “сестра”. Тези обръщения се употребяват много често в църковния живот. Точно така се обръщат вярващите към цялото събрание: “Братя и сестри”.
В широкия смисъл на думата и епископът и свещеникът са братя за мирянина. В църковна среда не е прието дори и за възрастните хора да се наричат по фамилия, а само по име. При среща мъжете обикновено едновременно с ръкостискането целуват един друг по бузата, жените правят същото, но без ръкостискане. Правилата обаче налагат ограничения на приветствието между мъж и жена чрез целуване по бузата. Достатъчно е да се поздравят един друг с думи и с навеждане на главата. Дори на Пасха се препоръчва разумност и трезвост, за да не се превърне пасхалната целувка в страст. Отношенията между вярващите трябва да бъдат изпълнени с простота, искреност и смирение. При допускане на някаква грешка или пропуск миряните веднага искат прошка, както това с прости и кратките фрази: “Прости ми, братко (сестро)”, “Бог ще прости, ти ми прости”.
Вместо общоприетите фрази от ежедневието при раздяла, вярващи си казват един на друг: “Да те закриля Господ”, “Моли се за мен”, “Господ да ти е на помощ”, “Да те пази Ангел пазител” и пр. Ако в светското ежедневие често възниква смущение в ситуация, когато трябва да откажем нещо, без да обидим събеседника, то в Църквата този въпрос се решава по най-простия и най-добър начин: “Прощавайте, не мога да извърша това нещо, понеже това е грях” или “...понеже нямам благословението на духовника ми”. По такъв начин бързо се премахва напрежението между хората, докато в светския живот това изисква немалко усилие и често води до обтягане на отношенията.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ ПРИ РАЗГОВОР СЪС СВЕЩЕНИК

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба”на 15 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Отношението на мирянина към свещеника, като носител на благодатта, получена при Св. Тайнство Свещенство, поставен от църковното началство да се грижи за вярващите трябва да бъде изпълнено с почтителност и уважение. При общуването със свещеника е необходимо да се следи затова да бъдат благопристойни речта, жестовете, мимиката, позата и погледа.. Това значи, че по време на разговора не трябва да се използват експресивни и още повече груби думи, жаргон, с каквито е пълна светската реч. Жестовете и мимиката трябва да бъдат намалени до минимум. Свещеникът не трябва да се докосва и с него да се фамилиарничи. При общуването се съблюдава известно разстояние. Нарушаването на дистанцията (когато сме много близо до събеседника) е нарушаване на нормите, дори и в светския етикет позата не трябва да бъде прекалено свободна, още повече предизвикателна. Не е прието да се седи, ако свещеника е прав, сяда се след покана. Погледът, който спокойно може да се на съзнателния контрол, не трябва да бъде втренчен, изучаващ, ироничен. Най-подходящо е очите смирено и почтително да се сведени надолу.

Разбира се, при всеки разговор е необходимо да се изслушва събеседникът, да не го изморяваме с прекъсвания и многобройните ни въпроси. В разговор със свещеника вярващият е длъжен да помни, че чрез свещеника, като служител на Божиите тайни говори Самия Господ. По този начин миряните внимават за думите на духовния наставник.

Конец! И слава Богу.

-----------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ ДУХОВНИТЕ ЛИЦА

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 1 и на 8 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

В църковната практика не е прието свещеникът да се поздравява с думите: “Здравейте” или “Добър ден”, а вместо това трябва да се казва: “Благословете!”. След като сме близо до свещеника скланяме ръцете за получаване на благословение (дясната длан върху лявата). Свещеникът произнася думите: “В името на Отца и Сина и Светия Дух”, извършва над мирянина кръстно знамение, поставя дясната си ръка върху дланите му, която той целува.
Свещеника може да извърши кръстно знамение над наведената глава на мирянина с възлагане на дланта или може да благослови от разстояние. Честа грешка на редовно ходещите на църква хора е да се кръстят, преди да вземат благословията от свещеника.
Разпространена разговорна форма за обръщение към свещеника обикновено е “отче”, например: ”Отче, благослови” или за трето лице: ”Отчето замина на погребение”. Но звателната форма употребява в официален контекст, особено когато е съчетано с името на духовното лице. Например, казват: ”Отец Александър имате благословение да произнесе проповед утре”, но не може да се каже ”Отче Александър имате благословение...” Самият свещеник като се представя, трябва да каже: “Иерей (протойерей, свещеник, игумен и пр.) Василий Иванов”, но ще бъде нарушение на църковния етикет да се каже Аз съм Васил Иванов”.
Най-общото правило е следното: взема се благословение от свещеници имащи по-висш сан, тоест най-напред от протойереите, а след това от йереите. Възниква въпроса как да ги различим по звание. На помощ тук идва кръста, който носи свещеника: ако кръстът е с украшение, то това задължително е протойерей; ако кръста е позлатен – то това е или протойерей или йерей, а ако е сребърен – той е само свещеник.
Ако мирянинът прецени, че по някаква причина е неудачно да иска благословение от всички присъстващи духовни лица, може да каже: “Благословете честни отци”. Ще отбележим, че в Православието не е прието да се обръщаме с думите: “Свети Отец”, а се казва : “Честни отче” (например – помолете се за мен, честни отче).
Ако мирянинът е със семейството и иска да получи благословение, първо пристъпва мъжът, после жената, след това и децата според възрастта им. Ако някой иска да представи свой познат на свещеника казва: “Отец Петър, това е моята съпруга, моля ви, благословете я”.
Как да постъпим, ако срещнем свещеника на улицата или на обществено място? Дори ако той е в цивилна дреха, ние можем да вземем благословение, стига да е удобно и условията да го позволяват. Ако това не е възможно ограничаваме се само с лек поклон.
При раздяла, како и при среща мирянинът отново измолва благословение от свещеника : “Простите, отче, и благословете”.

Конец! И Слава Богу.

-------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

Докога ще бъдем недоволни мълчаливи граждани?

Статия откроява един проблем, който и до сега не е решен във Велико Търново. Става въпрос за безразборно паркираните коли по тротоарите в Старата столица. Целта на написването на този текста бе да заостря вниманието към тази наболяла тема както на жителите, така и управниците на този град. Статията излезе във в. „Борба” на 9 юни 2008 година.

Опасно е човек да се разхожда по търновските улици. Особено когато от едната страна тротоарът е задръстен от паркираните коли, от другата - тротоара е затрупан със строителни материали или битови отпадъци. Тогава остава само едно - да слаломираме по платното с движещите се коли. Да не говорим за майки които разхождат детските колички. Всяка такава разходка се превръща в неописуем уличен сървайвър. Майки не само са принудени маневрират между задръстените тротоари движещите по улиците коли, но и да имат достатъчно сила, за да могат да вдигат и свалят количките от малкото свободни тротоари. И това е повсеместно явление. В постоянни тротоарни паркинги са превърнали улиците „Проф. Асен Златаров”, „Зеленка”, „Бузлуджа”, „Рафаил Попов”, „Велла Пискова” и др. И още нещо. Сега в старопрестолния град се ремонтират по нова технология тротоарните пешеходни пътеки, но почти по всичките по всички нови тротоари няма наклонени рампи, позволяващи на детски или на инвалидни колички безпрепятствено да се качат и да слизат по тротоарите.
Всеки, който се сблъскал с това неудобства, е оставал недоволен. Тогава защо толкова време продължаваме да приемаме тези проблеми като закономерност? До кога ще бъдем едни мълчаливи недоволни граждани? И кога ще разберем, че с нашето мълчание вредим само на себе си?

Размисли за здравната реформа и здравните осигуровки

Статията излезе във вестник "Борба" на 15 април 2008 г.

Навярно, по-възрастното поколение още дълго ще изпитва носталгия за времето на бай Тошо. Колкото и да оплюват годините на “светлото бъдeще” на комунизма, никой няма да отрече, че тогава здравеопазването и образованието бяха на високо ниво, и най-вече безплатно. А какво е днес положението на родната ни медицина? Съвсем не е розово!!!” – ще отговори с болка всеки българин, на който поне веднъж му се наложело да потърси помощ в нашите здравни заведения.
Да, не дава Господ днес да се разболееш. Особено, когато заплатата ти е близка до минималната. А още по-зле, ако си без работа.И тогава си мислиш за какво ще ти стигне паричката, която си я взел от трудовата борсата – за да си платиш сметките за тока, парното, водата и телефона или да си нахраниш гладното сисемейство? А може би, първо да си платиш здравните осигуровки? Само че как едва свързваш двата края?
Да, абсурдно и нелогично, но само в нашата държавица безработните и социално слабите трябва задължително да плащат здравните си осигуровки. В целия свят няма да намерим такъв абсурд. Обаче, какво да се прави, това е реалността в днешна България! Но това е положението у нас - и да плачеш и да виеш от болки, няма кой да те чуе. Нашите политици нямат време да се занимават с такава дребна работа, като здравето на собствения си народ. По-важно бе да осигурим военен контингент за безопасността и спокойствието на толкова близки и братски иракски и афганистански народи ида влезем в НАТО! Иначе те дай си Боже, нашата бедна, нагло ограбена от държавните мъже и за безценица разпродадена Татковина ще бъде отвсякъде нападната...
И какво излиза, че ако ти болен или на легло, но нямаш пари, то съгласно условията на българската здравна реформа, ти съвсем не си болен и нямаш право медицинска помощ. Значи, ако не си платил осигуровките, поради липса на пари, ти се вече ни си човек и нямаш право на живот. Това ли заслужаваме? За такава ли демокрация си мечтахме? А даже и здравно осигурен, нямаш гаранция, че ще получиш качествена лекарска помощ. Защото наблюдавайки в каква пропаст върви българското
Сигурно всеки редовен данъкоплатец се замисли, какъв е смисъла да се плаща здравните осигуровки, когато пак отново почти всичко трябва да си плащаш – прегледа при личния си лекар, част от болничния престой, почти всичките лекарства и дори някои от животоспасяващи медикаменти, лабораторните изследвания и т. н. Да не говорим за болничните. Там е направо е кошмар. Въпреки, че сегашното правителство нареди до две седмици да се изплаща болничните, на практика това все още рядко се случа, налага ти се по няколко месеца да чакаш и след това, ако не отидеш при съответната инстанция и да не попиташ защо не е изплатен болничния, то сигурно още толкова ще чакаш да се сетят служителите от регионалния отдел на НОИ да си свършат работата. А когато си получиш парите от тъй дългоочаквания си болничен, то пак ще ти прилошее, защото и тази точка в родното здравеопазване е уредена по-нашенски - работодателят приспада болничния от брутната ти заплата, а НОИ ти изплаща болничния върху сумата, осигурявана от работодателя, която е почти навсякъде у нас е малко над минималната заплата. И кой при тази здравна математика остава ощетен?.
Но кой ти мисли това, важно е че докато българите от различна възраст боледуват, всеки път хранят надежда, че ще получат достъпна и качествена лекарска помощ, у нас активно продължава да тече здравната реформа.

Защо всяка зима има грипна епидемия у нас?

Това е един сатиричен поглед относно зачестилите у нас грипни епидемии. Статия е публикувана във вестник “Кукуригу”, бр. 1, 2006 г.

Идва есента, а след нея зимата. А заедно със зимата и поредния заразен вирус. Тази зима ще донесе още една грипна епидемия. Но този грип не е обикновен човешки грип, а нещо по-опасно и страшно – птичи грип.
Нека да си зададем въпроси.
Интересно е, защо всяка зима бедната ни държавица посещават различни видове грип? Нима той толкова много обича нашата мила Татковина? И защо преди, да кажем 20-25 години грипът с множеството си разновидности не смеел да стъпи на българската земя?
Явно, не можал да премине нито една българска граница. Граничарите веднага хващали този болестотворен нарушител, веднага когато стъпвал на нашата малка държава. – ще се пошегува някой. Да, може това е така, но сега грипа не само не се притеснява от нашите “доблестни” граничари, но и си намери и партньори.
Защо не, щом НАТО си има партньори, Европа си има партньори, и САЩ си има свои партньори, значи и грипа може да си има свой партньор.
И като всеки може да се досети “партньорите” на грипа станаха птиците. Тези наивни крилати пернати станаха “партньори”, а след това и жертви в ръцете ” на този монстър на зимния сезон. Да, жал е за птичките. Те толкова приличат на политиците на изстрадалата ни за последните петнадесет години майчица България. Също така са малки, също така са толкова доверчиви и наивни и готови да направят всичко на богатите господари на САЩ и Европа само за няколко трохи хляб.
Но нека да оставим на мира птичките. Те само са пионки в ничии ръце. Да оставим на спокойствие и грипа, той е само едно човешко творение. Творение в лабораториите на западните фармацевтичните гиганти, а кой знае може би дори и някои български производители на лекарства.
Схемата е проста: има ли някаква епидемия (в случая грипна епидемия), то има и болни хора, които ще търсят лек. Никой не иска да боледува, нали? Затова, болните отиват при личните си лекари, които ще ги препратят при колегите - аптекари. И така болните отиват в аптеките и си купуват скъпи лекарства и по този начин облагодетелстват се и производителите на лекарства.... Ето защо всяка зима в България има грипна епидемия.
А тази година човешката алчност на горепосочените люде не пожалела и пернатите обители на фауната. - -

-Апч-и-и!
- Наздраве! И поздрави на чичо доктор и леля аптекарка!

Великотърновската газификация = дупкофикация

Тази статия представя една тъжна действителност - „модерно” и „европейско” газифициране. Сатиричния тон в статията още повече заостря вниманието към текста. Тази статия е публикувана във вестник “Кукуригу”, бр. 2, 2006 г.

Доживяхме до момента, когато някои от болярите могат да газифицират жилищата си. Бравос! Похвално е, че в нашия град започна такова грандиозно предприятие – първо, достолепна стара столица, второ, вече сме в 21 век, и трето, в него живеят ”бели хора”.
А знаят, у нас всяко едно начинание започва със балкански размах. Така е и в града на болярите - разкопават да неузнаваемост и чак след една седмица работниците от газифициращата компания се сещат да започнат монтажни работи. Дотогава болярите газят в калта и прескачат множеството дупки и траншеи, ама то е така, щото се е случило през зимата.
Но мащаба не може да се отрече – газифицира се целия град, ей!, и старата част му даже. И като е разкопан, Търновград представлява мрачна картина – надупчен, сякаш от бомбардировка или търновците се готвят да бранят родния си град от вражеско нападение и си изкопали вече множествено траншеи.
Болярите бързо свикнаха – все пак невиждано благоденствие ги чака, пък чуждестранните туристи като отворили едни очи – сякаш не се виждали никога дупки. Ами, “забележителности” бе - траншеи, ями, изкопи и много разхвърлени около тях газови тръби със различна дължина. Запасете се със спокойствие и тренирайте бягане с препятствия. Калява духа и тялото!
Иначе има опасност да останете без нерви или да паднете в някоя от поредните ями и там да си останете за вечни времена.
Тази опасност се увеличава на лунно осветление, някои от търновските улици тънат в непрогледен мрак. Разбира се, повечето от уличните ями и траншеи няма заградителни съоръжения, предупредителни знаци, ама внимавайте, де! И никак не си мислите, че сте в гробище, където току-що са били погребани надве-натри изгубили надежда боляри – все пак ямите и траншеите са запълнени, монтажът е завършил успешно, ура!
Така си е, има какво да видите в стария престолен Търновград, никъде в Европа няма да го видите! Да правят изкопи по улиците без да се извършват монтажни работи по цяла седмица, а дупките да се пълнят с вода и да са самозасипват. Хич не им идва на ум на тамошните газифициращи компании, че е възможно да се оставят ямите и траншеите без предупредителни знаци, заграждения и осветление! Освен това никой от европейските общински чиновници няма да нехаят относно такива “забележителности” и не позволят на гостите от чужбина да се разхождат по разкопани улици, и защо? Щели да ги загубят завинаги, нищо подобно! Атракции, господа! Силни усещания!
Поучете се от нас, вземете ноу-хау, дето се казва,че иначе вие какви европейци сте!?