Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

петък, 9 януари 2009 г.

Църквата „Св. Св. Кирил и Методий”

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 9 януари 2009 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Този храм се намира на най-високата част в болярския град – във старинния квартал Варуша, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий”, 31. Църковната летопис гласи, че този Божи дом е дело на прочутия вече майстор Кольо Фичето, като в тази историческа справка за пръв път той бива наричан български архитект. Интересен е и да фактът, че освен архитект и строител Колю Фичето е и църковен дарител на този храм - неговата лепта са два светилника, направени от желязо върху които благодарните съвременници са изписали имената на щедрия ктитор.
През един от зимните месеци султана Абдул Меджит подписва ферман с който удовлетворява молбата на Българската православна община в Цариград за построяване на Божи дом в Търновград. Храмът „Св. Св. Кирил и Методий” започнал да се строи на 10 март 1860 година. Грубият строеж на църквата приключи на 8 октомври на следващата година, а довършителните работи свършват чак на 14 април 1863 година. На 4 октомври 1872 година храмът е тържествено осветен от българския епископ Иларион Макариополски. Подобно на катедралния и този Божи дом е бил изграден в доста кратък срок. Мястото, на което е издигнат, е старо оброчище посветено на Св. Атанасий, затова първоначално църквата е носела неговото име.
Църквата е трикорабна, куполна псевдобазилика с балкон и открит нартекс намиращ се в западната страна. Главния вход на храма се намирал в южната страна. Също така е имало и втори вход, тъй наречен второстепенен вход. Той се намирал в западната страна. Максимално изнесените крила на емпориума (балкона) и централната му площадка илюзорно представят идеята за седемте райски небета.
По време на земетресение което през 1913 година куполите на притвора и над наоса са били разрушени. Трусът разрушил и този красив църковен корниз, изпълнен в характерният за Колю Фичето стил. По-късно църквата „Св. Св. Кирил и Методий” е възстановена, но притворните и наосните куполи не са били построени отново, също и дъговия корниз. Не отстъпват по красота и останалите арки и сводове, които с прецизното око на строителния майстор изящно и хармонично са съединени с кривите линии на балкона. Подът първоначално е бил направен от каменни плочи.
Това е първия за старопрестолния град Божи дом с лята камбана и камбанария над притвора. В южната част на църковния двор се извисява самостоятелна кула с часовник-камбанария. И днес старинния часовников механизъм на кулата, на всеки половин час известява на жителите на квартала точното време. Тя е построена 23 години по-късно от самия храм, което сочи и надписът на бяла каменна плоча. До камбанарията се намира малко гробище, където са погребани свещеници, служели в този православен молитвен дом.
Величествения иконостас в храма е направен през 1872-1874 години от двама майстори-марангози от Калофер, ученици на Ботьо Петков, които по-късно геройски загиват по обсадата на Дряновския монастир, като активни участници в четата на Бачо Киро.
Не може да не се спре вниманието и владишкия дървения трон, украсен с уникално и богато дърворезба. Но всеки, влязъл в храма остава възхитен от старата икона, на който са изобразени сцени от живота на Иисус Христа и Неговата Майка – Дева Мария, както и плащиницата, на който е изобразен Нашия Господ Иисус Христос след разпъването Му на кръста.
В тази възрожденска църква са служили известни български архиереи, сред които Иларион Макариополски, Партений Софийски, Климент Търновски, Антим 1, Йосиф, Филип, Софроний, и еп. Варлаам Драговитски. Днес в храма „Св. Св. Кирил и Методий” служи протойерей Илия Пенков.
През 1964 година храмът „Св. Св. Кирил и Методий” е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение. Преди 13 години, през 1995 година е извършена архитектурна и художествена консервация, с укрепване на конструкцията на камбанарията. През 2005 година от архитект Д. Колева бе изготвен проект за заснемане, консервация, реконструкция и експониране на църквата. Този проект спечели частично финансиране.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба е необходимо да отидат в храма за да се запишат при продавачката на пангара ден и час за извършване на желаната треба и за платят посочената такса.

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------

Използвана литература

1. Драганова,Т., Попова, Сн., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1977 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1982 г.
3. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.