Статията е излезе в приложението на вестник „Борба”на 15 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”
Отношението
на мирянина към свещеника, като носител на благодатта, получена при Св.
Тайнство Свещенство, поставен от църковното началство да се грижи за
вярващите трябва да бъде изпълнено с почтителност и уважение. При
общуването със свещеника е необходимо да се следи затова да бъдат
благопристойни речта, жестовете, мимиката, позата и погледа.. Това
значи, че по време на разговора не трябва да се използват експресивни и
още повече груби думи, жаргон, с каквито е пълна светската реч.
Жестовете и мимиката трябва да бъдат намалени до минимум. Свещеникът не
трябва да се докосва и с него да се фамилиарничи. При общуването се
съблюдава известно разстояние. Нарушаването на дистанцията (когато сме
много близо до събеседника) е нарушаване на нормите, дори и в светския
етикет позата не трябва да бъде прекалено свободна, още повече
предизвикателна. Не е прието да се седи, ако свещеника е прав, сяда се
след покана. Погледът, който спокойно може да се на съзнателния
контрол, не трябва да бъде втренчен, изучаващ, ироничен. Най-подходящо
е очите смирено и почтително да се сведени надолу.
Разбира се, при
всеки разговор е необходимо да се изслушва събеседникът, да не го
изморяваме с прекъсвания и многобройните ни въпроси. В разговор със
свещеника вярващият е длъжен да помни, че чрез свещеника, като служител
на Божиите тайни говори Самия Господ. По този начин миряните внимават
за думите на духовния наставник.
Конец! И слава Богу.
-----------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
