Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

понеделник, 20 февруари 2006 г.

Великотърновската газификация = дупкофикация

Тази статия представя една тъжна действителност - „модерно” и „европейско” газифициране. Сатиричния тон в статията още повече заостря вниманието към текста. Тази статия е публикувана във вестник “Кукуригу”, бр. 2, 2006 г.

Доживяхме до момента, когато някои от болярите могат да газифицират жилищата си. Бравос! Похвално е, че в нашия град започна такова грандиозно предприятие – първо, достолепна стара столица, второ, вече сме в 21 век, и трето, в него живеят ”бели хора”.
А знаят, у нас всяко едно начинание започва със балкански размах. Така е и в града на болярите - разкопават да неузнаваемост и чак след една седмица работниците от газифициращата компания се сещат да започнат монтажни работи. Дотогава болярите газят в калта и прескачат множеството дупки и траншеи, ама то е така, щото се е случило през зимата.
Но мащаба не може да се отрече – газифицира се целия град, ей!, и старата част му даже. И като е разкопан, Търновград представлява мрачна картина – надупчен, сякаш от бомбардировка или търновците се готвят да бранят родния си град от вражеско нападение и си изкопали вече множествено траншеи.
Болярите бързо свикнаха – все пак невиждано благоденствие ги чака, пък чуждестранните туристи като отворили едни очи – сякаш не се виждали никога дупки. Ами, “забележителности” бе - траншеи, ями, изкопи и много разхвърлени около тях газови тръби със различна дължина. Запасете се със спокойствие и тренирайте бягане с препятствия. Калява духа и тялото!
Иначе има опасност да останете без нерви или да паднете в някоя от поредните ями и там да си останете за вечни времена.
Тази опасност се увеличава на лунно осветление, някои от търновските улици тънат в непрогледен мрак. Разбира се, повечето от уличните ями и траншеи няма заградителни съоръжения, предупредителни знаци, ама внимавайте, де! И никак не си мислите, че сте в гробище, където току-що са били погребани надве-натри изгубили надежда боляри – все пак ямите и траншеите са запълнени, монтажът е завършил успешно, ура!
Така си е, има какво да видите в стария престолен Търновград, никъде в Европа няма да го видите! Да правят изкопи по улиците без да се извършват монтажни работи по цяла седмица, а дупките да се пълнят с вода и да са самозасипват. Хич не им идва на ум на тамошните газифициращи компании, че е възможно да се оставят ямите и траншеите без предупредителни знаци, заграждения и осветление! Освен това никой от европейските общински чиновници няма да нехаят относно такива “забележителности” и не позволят на гостите от чужбина да се разхождат по разкопани улици, и защо? Щели да ги загубят завинаги, нищо подобно! Атракции, господа! Силни усещания!
Поучете се от нас, вземете ноу-хау, дето се казва,че иначе вие какви европейци сте!?