СЪВРЕМЕННИ АНТИТРИНИТАРНИ СЕКТИ (ЕРЕСИ)

Това е статия накратко разкрива заблудите на някои древни ереси и съвременни секти относно учението им за Св. Троица. Статията бе публикувана на страниците на списанието “Търновски епархийски вести” в бр. 9. 2002 година.

Оформянето на християнската религия като господстваща се извършва едновременно с нейното преследване. През I-II в. се провеждат основните борби между юдеите и езичниците. През III в. и следващите векове главният мотив за разногласие е личността на Иисус Христос и свързаното с Него тълкуване на догмата за Света Троица, съгласно който Бог е един по същност и троичен по лица – Отец, Син и Дух Свети. Тези и други спорове довеждат до необходимостта от провеждането на седемте вселенски събора, които оформят основните догми на християнското учение. Така например на Първия (в Никея през 325 г.) и Втория (в Цариград през 381 г.) събор са осъдени арианската ерес и македонианство (духоборците). Според арианите Иисус не е единсъщен с Отца, а е Негово най-превъзходно творение, създадено “от нищото” и, следователно, не може да бъде Изкупител на човечеството. Духоборците приемат, че Христос е подобоен на Бог Отец, но за тях Св. Дух е творение на Бога, т.е. няма Божествен характер. На тези два събора са приети дванайсетте члена на Символа на вярата.(1)
В днешно време също можем да срещнем антитринитарни  религиозни общности подобни на арианството и македонианство, например: Мормоните и Йеховистите.
Появата на тези антитринитарни секти в съвременния свят епископ Атанасий Йевтич обяснява по следния начин в статията си “Тринитарните ереси днес”:
“Чудно е, струва ми се несъмнено, че почти всички нови тринитарни ереси повтарят, по един или друг начин, някои теми и заблуди на ранните тринитарни ереси и техните заблуди идват най-често от желанието да се предостави на “съвременния човек по един приемлив начин” божествената тайна на Светата Троица, която отвека е била своеобразен кръст за откъснатия от Бога човек и неговите ограничени рационални категории. С други думи, човешкият разум винаги се е препъвал, когато е искал да се представи и изтълкува по един чисто философски начин тази богооткровена тайна, тази благодатна истина за Троичния Бог или, както казва Св. Григорий Богослов за древните еретици, които искат да обяснят тази основна тайна на християнската вяра, “аристотелевски, а не рибарски” (тоест апостолски)”.(2)
Бих искал да разгледам конкретно някои нови религиозни общности, които засягат догмата за Света Троица. Така например, в някои общини на Евангелистката църква не вярват в Света Троица и дори отричат Божествената природа на Христос.(3)
Едната от постановките на мормонското учение е, че съществува Бог Отец, Иисус Христос и Св. Дух, но това не е Света Троица. Това са три отделни бога. Бог Отец и Христос имат тела от плът и кости, а Св. Дух има духовно тяло. Бог е нашия баща, Христос е нашия Спасител, а Св. Дух – Божия пратеник, който трябва да ни разкрива истините относно плановете на Бог Отец. Бог е съвършен, безсмъртен и всемогъщ. Той е управител на Небето и Земята, които са сътворени от Него.(4)
Йеховистите отхвърлят догмата за Света Троица. За тях Христос не е Бог. Той е творение на Бога, Негов духовен син, съвършен човек, който е изпратен на Земята, за да изкупи греховете на първия човек Адам. Той не е възкръснал в плът, а като духовно същество. Когато се явил на своите учениците след Възкресението Си, Той не бил в същото тяло, а материализиран в плът и кръв, за да бъде видян и за да се повярва в Него. След Възнесението си живее като духовна личност и след като изчистил небето от cатаната и неговите ангели, царува на небето.(5) Те също така отхвърлят божествеността на Св. Дух. За тях Той е невидима “действаща Божия мощ”, която може да бъде оприличена на радарен лъч.
В тези "учения", които бяха споменати по-горе, ние не можем да повярваме, защото като православни християни, вярваме, че Бог бидейки един по същество (същност), се явява троичен по Своите Лица – Отец, Син и Св. Дух. Tова е един триипостасен Бог. С други думи, както Отец е истинен, вечен и всемогъщ Бог, така и Неговия Син е истинен, вечен и всемогъщ Бог, което важи и за Св. Дух. И в същото време това не са трима богове, а един Бог – единосъщна и неразделна Троица. Такава вяра сме приели от св. апостоли.
“Свидетелите на Йехова” отричат това учение и го наричат “сатанинско” и “езическа измислица”. Те се надсмиват над християнските догми и казват, че ние вярваме в “трима богове” или “триглаво чудовище”.
Като не зачитат Троицата, отричат и Божествената природа на Господ Иисус Христос, считайки Го, че е тварен, подобно на Ангелите и необосновано Го отъждествяват с Архангел Михаил. С това те повтарят старото заблуждение на арианите, чието учение било подробно разгледано от Църквата на Първия Вселенски събор през 325 г. в гр. Никея. Йеховистите твърдят, че след като се въплътил, Иисус Христос свалил от Себе Си духовното битие и станал обикновен човек. Когато се кръстил в река Йордан, Бог Йехова Го направил Христос – пророк, първосвещеник и помазаник. Изпълнявайки поверената задача Иисус загива и бива прикован за стълб (традиционната форма на кръста изключват като отвратителен езически символ). За този подвиг Бог Го награждава с безсмъртие. Той възкресява Иисус, като разпръсва Неговото тяло на съставните Му елементи и Го възсъздава във вид на “славен дух”, за да може Той да възглави всемирната цивилизация на Йехова.
Тази ерес се обосновава от техния грешен превод на първия стих на Евангелието от Св. ев. Йоан.
“В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше само от Бога” (тоест създание) – тук е правилно да се чете: и Бог беше Словото.(6)
И накрая нека да завърша с това, “че нашето време може да бъде охарактеризирано като епоха на буден разцвет на всевъзможни секти и култове. Въпреки че изопачаването на християнската вяра (от ереси) започнало още от апостолски времена и тогава представлявало проблем за Църквата. Някои от съвременните лъжеучения са особено опасни със своята агресивност и с огромните материални ресурси, които изразходват за своето разпространение. Те са особено опасни, тъй като са крайно антихристиянски; широко използват християнските идеи и терминология, позовават се на авторитета на Иисус Христос и цитират Библията, с която прелъстяват доверчивите хора.
Към такива войнствощи антихристиянски лъжеучения трябва да бъдат отенесени “Свидетели на Йехова”, Мормоните и др”.(7)
Те отричат или съществено изопачават основните истини на християнството – Божеството на Иисус Христос, след това Св. Троица и други истини на вярата. Но тъй като използват християнската терминология, хората, неизкушени от богословието, трудно разбират какво точно са покварили в християнското учение.
Затова ние, православните християни, трябва да се пазим от тези нови антитринитарни секти и да се уповаваме на думите на Св. ев. Матей:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат до вас в овча кожа, а отвътре са вълци и грабители... по плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7: 15-16).

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------------------------------------------------

Бележки

1. Асенов, Б., “Религии и секттите в България”, София, 1998, с. 28.
2. Еп. Йевтич, А., статия “Тринитарните ереси днес”, Белград, 1991.
3. Асенов, Б., “Религии и секттите в България”, София, 1998, с. 147.
4. Пак там, с. 273.
5. Пак там, с. 282.
6. Милиант, А., архим., “Лъжеучението на “Свидетели на Йехова”, изд. “Тавор”, с. 16-17.
7. Пак там, с. 1.

Литература

1. Йевтич, А., еп., “Тринитарните ереси днес”, Белград 1991.
2. Асенов, Б., “Сектите и религиите в България”, София, 1998,
3. Милент, Ал., архим., “Лъжеучението на “Свидетели на Йехова”.

Отговори на православен свещеник на запитвания от енорияши

Статия излезе в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 9. 2002 година.

Въпрос: Притеснявам се да коля добитъка. Мисля си не е ли грях да убивам животните?
Отговор на о. Алексий: Според Божието устройване растителният и животинският свят служат на човека. Затова някои животни се отглеждат от човека, след това да бъдат ги използвани за храна. Поради това не е грях да се коли добитъка. Обаче, ако човекът бие и измъчва животните по своя воля, заради собствената си жестокост, тогава това задължително ще му се вмени за грях. Също така православните трябва да се въздържат от клане на добитък по време на заговяването, т. е. в постни дни и в дните за подготовка за приемане на Св. Причастие, когато човек е длъжен да бъде особено мирно настроен. На свещениците и монасите също така се забранява да проливат каквато и да е кръв.
Въпрос: Казват, че не трябва да се държи у дома куче, може да живее единствено отвън в колибка. Какво казва по този повод Църквата?
Отговор на о. Алексий: Тук отново се доближаваме до въпроса за предназначението на животните и отношението на човека към тях. Кучето е предназначено от Твореца да пази дома и стопанството. Затова трябва да се стараем да държим кучето извън дома. Когато го поставят вкъщи, то се превръща в забавление, играчка, с това го лишават от неговото предназначение, за което е създадено от Господа. Понякога кучето заема в дома място, пристойно само на член от семейството. Познавам някои семейства, които вместо деца придобиват кучета, и цялото си внимание и грижа отправят към тях. Някои дори разсъждават, че кучето е по-добро от човека, понеже е по-предано на стопанина си, по-честно, по-благодарно, за разлика от много хора. С това те се опитват да скрият нежеланието и неумението да живеят в съгласие с хората, да изслушват техните забележки и упреци. Така прекомерното ласкателство към животните може да се превърни за душата на човека в истинско нещастие.
Според старозаветните представи кучето се явява нечисто животно. Ние не можем напълно да се съгласим с това мнение, битуващо сред еврейския народ, понеже Господ е заповядал в Новия Завет нищо да не се счита за нечисто. И все пак, при решаването на въпроса дали трябва, или не трябва да се отглежда куче, е нужно да имаме предвид, че в него като, в никое друго животно, е концентрирана похотливата страст. Не напразно човекът, обхванат от блудно влечение, е наричан “пес”. Тази особена полова похот е послужила като едно от основанията древните евреи да считат кучето за нечисто животно. Това особено трябва да имат предвид хората, живеещите в града, заедно с кучета в тясната обстановка на градския апартамент. Присъствието в дома на толкова похотлива страст може например за се отрази отрицателно на възпитанието на децата. Затова православните свещеници, макар и да не прибягват към категорична забрана, в повечето случаи се стараят да сдържат вярващите от подобна крачка.
Въпрос: Как да се отличи къде е истинската личба, и къде суеверие?
Отговор на о. Алексий: Заедно с църковните Тайнства и обреди, за съжаление, съществуват и различни обичаи и поверия, от една страна глупави и наивни, а от друга страна изключително опасни, тъй като носят в себе си печата на магиите.
И както вече бе казано, в магьосническите заклинания много често използват откъси от православни молитви, а също така и имената на Господа и Пречистата Му Майка. В много от магьосническите действия магьосниците мамят маловерните, като използват осветената в църква светена вода, угарки от свещи и други подобни предмети. Изобщо не угарката от свещта и не върбата играе основна роля в тези ритуали, а заклинанията и магиите, но присъствието на такива предмети придава очевидност на “законността” и “църковността” на извършваното.
За да се различи благочестивия обичай от суеверие и магия ще помогне следното правило: там където надеждата за помощ се възлага на Бога и човекът прибягва към църковните светини със смирение и готовност да приеме всичко, което ще бъде угодно на Бога, имаме работа действително с благочестив обичай; ако започнем да се покланяме на самата вещ, като забравяме за Твореца и с помощта на привидната му магьосническа сила се стремят да постигнат резултат, знайте, че тук имате работа със суеверие или дори магьосничество.
Например, ако сме донесли у дома осветена върба, ние имаме право да се надяваме, че тя ще придаде на домашната обстановка частица от предадената й благодат. Има напълно определено молитвено чинопоследование за осветяване на върба в църквата, което е записано в богослужебните книги. Това е каноническо, прието от Църквата действие.
Но когато стръкчето на същата върба стане предмет на различни странни манипулации (метене на пода у дома, удряне на добитъка) християнинът би трябвало да се откаже от подобни действия и да се опита да разубеди другите от участие в подобни ритуали.
Категорично не трябва да се учат християнството и правилата на църковен живот от “бабичките”.
Много от тези “учители” сами измислят правила и с тях учат другите. Обаче това няма никакво отношение към християнството. В своето служение на село, на свещениците се налага да се сблъскват с горчивите плодове на такова “обучение”. Често се случва, че е по-лесно да въведем в християнството човек, който изобщо не е чувал за вярата и Църквата, отколкото човек, на когото главата е препълнена с разни “псевдоцърковни глупости”. Затова, във връзка с възникващите у вас въпроси, винаги е по-добре да дойдете в храма и да се посъветвате със свещеника, отколкото да търсите отговор у бабите-съседки, колкото и благочестиви да изглеждат.

Из в-к “Исцелись верой”, от … 20… г.

Конец! И слава Богу.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПЪРВОСВЕЩЕНИЧЕСКОТО, ПРОРОЧЕСКОТО И ЦАРСКОТО СЛУЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА В ИИСУС ХРИСТОС

Тази статия бе написана през 2001 година. На следващата година тя бе публикувана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 8. 2002 година. Настоящата статия е един от първите опити са напиша малък богословски труд с догматическа съдържание.

За по-пълно изясняване на цялото дело на спасението, извършено от Господ Иисус Христос, то трябва да се разгледа от три страни, а именно:
а) първосвещеническо служение на Господ;
б) пророческо;
в) царско.
Тези три страни се наричат тройно служение на Сина Божи.
Общата черта на тези три служения на Иисус Христос е в това, че в Стария Завет призваните на всички тези служения се помазвали с елей и лицата, достойно провеждащи тези служения, са били укрепвани със силата на Светия Дух.(1)
Според схемата на тройното служение на Иисус Христос Той е Изкупител по троен начин - като Пророк, възвестил на всички люде истината и им посочил правилната вяра и дейност, като Първосвещеник, принесъл Себе Си в жертва за примиряване на всички хора с Бога и като Цар, проявил необходимото за нашето спасение могъщество.
Тази схема се основава в Свещ. Писание. Самото име Месия или Христос, което значи Помазаник, говори за тройното служение на Иисус Христос - в Стария Завет помазаници се наричали пророците, първосвещениците и царете; тяхното служение е било предобраз на новозаветното служение на Иисус Христос за изкуплението на човешкия род. В Новия Завет Иисус Христос се именува Пророк (Лук. 24:19), Пъровсвещеник (Евр. 3:1, 4; 14:16; 5:56) и Цар (Йоан 28:36-37).
Тройното служение на Спасителя, като Пророк или Проповедник и Учител на Истината, като Първосвещеник или Жертвоприносител и Изкупител от греха и като мощен в борбата Цар в царството на правдата, удовлетворява тези три изисквания. Пророческото служение на Иисус Христос стои в неразривна връзка с първосвещеническото и царското.(2)

1. Иисус Христос е първосвещеник

Господ Иисус Христос е не само Агнец Божи, който се е принесъл в жертва за живота на света. Той е всичко - и Принасящ се, и Извършител на жертва, и Първосвещеник.
Христос принася и Принасящ се, приемащ и раздаващ се – молитва на “Херувимската “ песен на литургията, тоест Той Сам се пренася в жертва, Сам Той е и (донася) жертва., Сам я приема и Сам я раздава.(3)
Първосвещеническото служение на Христос има няколко момента: изкупление на людете от греха и смъртта, примиряване на хората с Бога и нравствено възраждане на хората. Тези три момента, разбира се, не бива да се смятат за отделени, те се неразделими.
Първосвещеническото служение на Иисус Христос обхваща целия Негов земен живот, но преди всичко то е извършено чрез страданията Му и кръстната Му смърт.
Същността на Първосвещеническото служение на Христос е внедрена в двете наименования на Христос – Първосвещеник и жертва. В посланието на Св. Ап. Павел към евреите се прави паралел между Първосвещеника Иисус Христос и старозаветния първосвещеник.(4)

2. Пророческо служение на Иисус Христос

Благовестническо (учителско, пророческо) служение на Иисус Христос се изразява в това, че Той възвестява на хората в достъпна за тях пълнота и яснота волята на Небесния Отец за спасението на света и им предaва нов, съвършен закон на вярата и благочестието, който служи за спасението на целия човешки род. Това служение е извършено непосредствено от Самия Господ и чрез Неговите ученици, които по Неговата заповед възвестяват благовестието на всички народи и го предават на Църквата за всички времена.(5)
Пророческото служение на Иисус Христос се състои в това, че Той, подобно на старозаветните пророци (Аг. 1:13), възвестява на всички люде волята Божия за тяхното спасение и им дава Евангелието, благовестието за царството Божие.
В Стария Завет обещаният Месия се сравнява с пророка – законодател Моисей.
Св. архидякон Стефан, преди да бъде убит, отнася тези думи към Иисус Христос: “Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: “Господ, Бог наш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене. Него ще слушате” (Деян 7:37). Сам Иисус Христос, в Назаретската синагога отнася думите на пр. Исая (LXI:1-2) към себе си и прибавя: “никой пророк не е приет в отечеството” (Лук. 4:18, 24). Двамата ученици, които отиват в Емаус, изповядват Иисус Христос като пророк, силен “на дело и слово пред Бога и целия народ” (Лук. 24:19). Сам Спасителят смята за съществено Свое служение пророческото служение.
Иисус Христос нарича Себе Си Учител и Наставник, тоест единствено Той е в пълен и собствен смисъл Учител на хората (Мат. 23:8,10). Дори за пророка Йоан Кръстител е казано в пролога на Евангелието на св. Йоан Богослов: ”Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината” (1:8). Докато пророците светят с дадена им от Бога светлина, Христос е само светеща светлина.(6)

3. Царско служение Христово

Синът Божий, Творец и Владика на небето и земята, Цар вечен по Божество, е Цар и по Богочовечество, както в Своето земно служение и до кръстната смърт, така и в Своето прославено състояние след Възкресението.
За Него, като Цар, предсказват пророците.
Царското служение на Господ преди Възкресението Му се изразява в :
а) чудесата Му, във властта Му над природата;
б) във властта Му над силите на ада, за които свидетелстват многобройните изгонвания на бесове и думите на Господа: “видях сатаната, как падна от небето като светкавица” (Лука 10:18).
в) във властта над смъртта, проявена във възкресението на сина на наинската вдовицата, дъщерята на Иаир, починалия преди четири дни Лазар.
Господ Иисус Христос Сам говори за Себе Си като за Цар още преди Възкресението Си, на съда при Пилат: “царството Ми не е от този свят”(Йоан 18:36-38).
Господ се явява в Своята слава на учениците Си след Възкресението Си, като им казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18).
След Възкресението Си Богочовекът Христос е на небето, на земята и в преизподнята.
По цялата Си сила царствеността на Господ Иисус Христос е се яви при слизането Му в ада и победата Му над смъртта. Възкресението Му за всички вярващи в Него е врата за Царството Небесно.

Конец! И слава Богу!

-----------------------------------------------------------------------------------

Бележки

1. Помазанский, М, “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 151-152.
2. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936 г, с. 168-170.
3. Помазанский, М., “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 152.
4. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936, с .174.
5. Помазанский, М., “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 153.
6. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936, с. 170.

Използвана литература

1.Помазанский, М., “Догматическое богословие” 1992, Аляска
2. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936.
3. Дюлгеров, Д. В., “Исус Христос – Новозаветен Първосвещеник и Изкупител”, София, 1926 г.

Видението на девицата Мария: “Какво видях на онзи свят”

Тази статия е преведена от руски. Тя разказва какво се случва на човека след смъртта му. Искрено се надявам , че този превод ще накара хората а да се замислят за смисъла за живота и за живота след смъртта. Статията бе отпечатан в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 6. 2002 година.

(Този случай е станал в Почаевска община, Кременцка околия, село Ласковец на 18. 8. 1936 година)
“Аз бях малограмотна, със слабо здраве, но обичах Св. Църква, често ходех там да се моля. Няколко дни, преди онзи дивен случай, който стана с мене, аз, стоейки на двора, чух глас: “Марийо, приготви се, в първия понеделник след празника Успение Богородично ти ще заспиш в три часа следобед и ще спиш два дена”.
Погледнах наоколо, но никого не видях, а гласът три пъти повтори тези думи. Аз повярвах и започнах да се приготвям: още по-често ходех в църквата, изповядах всичките си грехове, които с Божията помощ успях да си спомня, причестих се със св. Христови тайни. Когато настъпи посочения ден, от сутринта си приготвих място в плевника и казах на близките си да ме не безпокоят и сами те да не се безпокоят, тъй като всичко е предсказано преди една седмица.
През деня, около два часа, докато рязах дърва с един стар човек, усетих слабост и разбрах, че вече е време да отида в плевника, на онова място, което предварително приготвих. Дойдох, прекръстих се и започнах да се моля, но силната немощ ме накара да легна върху сеното. Започнах да се завивам с чаршафа, но не успях и останах безчувствена. Започна дивния сън, предречен от Божия глас. Видях светъл юноша, който ме хвана за ръката и поведе по стълбата нагоре. Огледах се и видях тялото си не прикрито с чаршаф. Когато за почнахме да се издигаме, попаднахме в много мрачно и тъмно място. Там видях страшни зли духове. Юношата ми каза: “Прекръсти се, това е злобен свят.” Издигахме се все по-нагоре и по-нагоре. Пътя ни минаваше през смрадно и отвратително място. Там злите духове ни показаха беззаконни дела, които хората вършат на земята. От там дойдохме на мястото на смирението. Злите духове не можеха да гледат на смирените души, а отправяха очите и ръцете си надолу и стояха като мъртви, а Ангелите пееха : “Благословен Грядый во имя Господне”. Те водеха по митарствата душата на един грешник, която много желаеше да отиде в Царството Небесно. Но Ангелът й каза: “Твоята душа няма място там, защото трябваше да служиш на Бога”. Отправихме се в посока към изгрева слънце. Неочаквано видях един старец, облечен в сияеща одежда. Това бе светителят Николай Велики Чудотворец Тук юношата ни остави и се скри, а светителят Николай ме благослови и каза: “Тъй като ти винаги ми се молиш, ще ти покажа обителите на Светиите и мъченията на грешниците. Върви след мене.”
Тръгнахме по тясна пътека. Скоро стигнахме до висока планина. Аз изнемогнах и не можех да се изкача, но Св. Николай намокри пръстта с вода, намаза устните ми и започнах да вървя с лекота. Когато се изкачихме на планината, видяхме големи Царски Двери, подобни на църковните. Преди да се приближим, те се отвориха. Там стоеше множество народ. От едната страна стояха мъжете, а от другата – жените и в средата малките деца. Това бяха душите на починалите хора. Спрях се, а Св. Николай започна да разпъжда тълпа от деца, за да направи пътека за минаване, а след това ми даде знак с ръка да вървя след него. Каза ми да позная роднините си, които отправяха молба за да се помолят за тях на Бога. След това светителят ме заведе в голяма и много светла Църква и там видях на престола във Велика слава Спасителя и Божията Майка до Него, обкръжена с множество Ангели и Св. Божии угодници, които Го умоляваха да помилва целия свят. Също така и Божията Майка със сълзи умоляваше Сина Си, а Ангелите вземаха тези сълзи и оросяваха иконите, които се обновяваха по този начин. Божията Майка молеше: “Сине Мой, прости на тези хора, понеже те не знаят какво вършат”.
Спасителят Й каза: “Заради Тебе Аз ще оставя света за известно време.” Божията Майка ми заповяда да предам на хората да се каят за греховете си и да се молят на Бога, защото огромно Божие наказание очаква земята, ако не се покаят. А на Св. Николай бе казано: “Покажи й обителите на Светиите и мъченията на грешниците.” Светите мъченици, пострадали за Христовата вяра, бяха в голяма слава и с златни венци. Видях и Божиите угодници, красота и слава, която е трудно да се изкаже с човешки език. След това Св. Николай ми показа къде се намират маловерните християни, там където има малко светлина. А на друго място бяха грешниците, разпънали Христа. Там е страшна и непрогледна тъмнина. Оттам слязохме надолу, където беше много студено – всичко беше в лед. Тук страдаха хората, съгрешили в монашеството, както и мирските свещеници. А оттам стигнахме до една страшна и тъмна река, от която излизаше черна пара. Тук се спрях, а Св. Николай в същия момент се оказа на отсрещната страна и ме извика при него. Но аз се страхувах и не знаех как да премина. Тогава видях опъната през реката върва отдолу и влакънце отгоре. Светителят Николай каза: “Върви по връвчицата, и се дръж за влакънцето”. И аз преминах. Той ми каза: “Виж тази река”. И поясни: “На Страшния Съд тук ще горят с голям пламък и ще се мъчат в тази река магьосниците, блудниците, разбойниците, пияниците, подпалвачите, пушачите на тютюн и други грешници”. Освен това ми бе показано как една жена седеше и преливаше вода от едно глинено гърне в друго, което, като се напълнеше започваше да прелива обратно от пълното в празното и така тя никога нямаше почивка, тъй като доливаше в млякото вода, за да го продава. Оттам се приближихме към голямо мазе, където стоеше човек в дълга одежда с ключове. Когато, по молба на Св. Николай, първата врата се отвори, ние видяхме, че злите духове опалваха в огъня хората, слагаха ги на наковалня и ги биха с чукове, както се кове желязото. Тези мъчения бяха заради хула против Светия Дух. Когато се отвори втората врата, там изтръгваха езиците на хората и ги забиваха в стената. Това са страдания за клевета. Когато се отвори третата врата, там имаше голяма бездна, а в средата й имаше огромен стълб. Около този стълб бяха завързани хора, а отгоре имаше казан с вряща смола, която кипеше и пръскаше по главите на завързаните хора – те страшно викаха. Тези мъчения бяха за това, че се обличаха и разголваха за съблазън на другите в разни срамни дрехи, и така отивали на църква и други места. Зад четвъртата врата разпъваха на стената хората, извъртаха ръцете и краката им, затова, че се кръстеха неправилно. Зад петата врата хората се биеха с камъни един други. А от тези камъни излизаше мраз. Това са страдания заради гордостта. Когато отвориха шестата врата, там хората ходеха с краката си по остри камъни. Това бе заради кражби и скриване на грехове при изповед. Зад седмата врата, в ушите на хората бяха сложени тръби и свиреха на тях. Караха ги да танцуват върху остри камъни за това, че обичаха музика, тоест светска музика с развратно съдържание, ходили на танци, играли в компании, развличали се с различни забавления. Отвориха осмата врата. Там се мъчеха хора в кипяща смола. Злите духове ги изваждаха от смолата, със сила ги хвърляха на земята и те се превръщаха в пънове, а когато удареха с крак по тези пънове, те се превръщаха отново в хора. Това бе мъчение за гняв. Оттам отидохме в противни и срамни места, където имаше голяма яма. В нея се намираха множество гадове и между тях две жени. Гадовете изсмукваха от тях кръв. Така измъчваха вещиците за това, че правели магии, за да навредят на чуждите крави. На друго място бе показано как извиваха главите на хората, за това че говорили в храма и се оглеждали по време на Светата Божествена Литургия. Други слагаха на масата, подаваха им отвратителна нечистота и ги караха да ядат. Така измъчват хората за преяждане. Също така ми показаха как измъчваха за развод. Там бяха мъже и жени, заковани заедно така, че главата на жената стигаше до краката на мъжа, а главата на мъжа до краката на жената. След това видях как слагат хората на каруци, в които са набити остри пирони, и ги возеха така, че от тях течеше много кръв. Това е мъчение за клевета, заклеване с Божието име и произнасяне напразно името на Бога. Оттам слязохме по стълбата надолу. Имаше огромна горяща пещ, която гореше със силен пламък. Светителят ми каза, че в този огън измъчват за лъжепророчество и за вземане на изгубен кръст. Отново се качихме по стълбата нагоре и влязохме в прекрасна благоуханна градина. Светителят каза, че това е място на праведните и преподобните. Отново влязохме в същата Църква, и аз пак видях Престола и във Великата Слава Спасителят с разпрострени ръце и около Него Божията Майка, обкръжена от множество Ангели и Светии. Чух глас: “Елате при Мен всички трудещи се и обременени, тъй като при Мен, има много жилища. Аз на никого няма да откажа, само спазвайте заповедите Ми, които ви дадох”. И обръщайки се към мене, Спасителят ми каза: “Кажи на свещениците и монасите да поучават народа. Дадох им власт, те четат Евангелието, и заповедите ми, но не ходят по тесния път, а по широкия и водят други след себе си”. След това Божията Майка каза: “Разкажи на хората всичко, което видя и още кажи, че самоубийците няма да наследят Царството Божие и още кажи за всеки починал да четат Псалтир, неговата душа има път в Царството Божие, а на когото не четат, на него пътя на душата му е препречен от врага на човешкия род – дявола. Тя каза родителите да не плачат за починалите, понеже се разрешава да се плаче само в молитва. Също така да не погребват починалите без свещеник. В краен случай, ако няма свещеник, трябва да се вземе икона (или кръст) и да се носи пред ковчега. Също така да се погребват и младенците. Младенците – това са Ангели, но за съжаление, за тях не се грижат, както трябва – това е противно на Бога. Има още такива родители, които проклинат децата си, които чрез това родителско проклятие ще бъдат слепи Ангелчета на онзи свят. Случва се децата да се родят мъртви, за тях трябва да се раздава на бедните милостиня, за да се молят и те за този младенец. Има и такива жени, които отравят плода си. На онзи свят те ще виждат пред себе си децата си убити. Има жени, които мислят че тези деца ги няма и няма да ги има, но на Страшния Съд Господ ще им даде да разберат и такива майки вечно ще се измъчват! След това Божията Майка ми каза: “Иди и разкажи всичко, което ти позволявам. А онова, което не ти позволявам, не говори, ако го кажеш, то няма да проживееш и един ден и ще си вземеш грях на душата. Иди и се моли за всички познати и непознати, и за тези които мразят и обиждат”.
Причестиха ме със Светите Христови Тайни. След това се появи същият юноша и Божията Майка му каза: “Отведи я там, където е била”. Когато вървяхме, юношата ми каза: “Погледни, как Ангелите носят чашата на Божия гняв”. Видях как два Ангела носеха чаша и пееха песен, която не можах да разбера. Разбрах, че чашата с Божия гняв ще я излеят във водата. Юношата ме заведе до тесен тъмен проход, и ми каза да вървя нататък сама, но аз се страхувах и не исках да вървя. Юношата ме блъсна и аз се събудих.
Според думите на очевидци, които будели Божията робиня Мария, когато след това я завели у дома и я разпитали, тя веднага им отговорила: “Защо ме будихте и не ме оставихте на мира, а ме наричахте по име “Мария”! Това всичко навреди, защото когато ме водеха по митарствата, то бесовете, които ни срещаха, силно пристъпваха към мене и искаха да ме изскубнат от ръката на юношата като викаха страшно: “Махай се, махай се от тука, защото те викат!”. А вие ме викахте, нали!”. Близките се опитвали да я будят, но напразно. През цялото време спала като мъртва и изобщо не дишала. И ако не бе предупредила предварително, то биха я сметнали за починала. Сънят продължил от понеделник 15.00 часа до вторник 21.00 часа – едно денонощие и шест часа.
Всичко това е записано по думите на Мария Андреевна Зинневич, която живеела в село Ласковец, Почавеска община, Кременцка околия, Волнска област.

Превод от вестник “Исцелись с верой”, от 9.2001 г., абонаментен код 41769.

Конец! И слава Богу.

Духовното състоние на съвремената младеж

Статията бе отпечатана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 г.

В днешно време се говори много за духовни и нравствени принципи, но в същото време навсякъде доминира антинравственост и антидуховност. За пример бих искал да посоча западната киноиндустрия, която ни се предлага по телевизията и кината, която всеки ден ни внушава: ако ни обиди някой, ние задължително трябва да отмъстим и тогава ще се почувстваме добре, без да се запитваме, не противоречи ли това на духовния християнския принцип? Разбира се, че противоречи. Кои сме ние да раздаваме възмездие на хората? С това самопроизволно правосъдие, ние нарушаваме Христовите слова които гласят: “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.” (Мат. 5:39)
Много често виждаме как филмовите герои ни уверяват, че човекът е най-великия и най-силния на Земята, че всичко постига сам, без ничия помощ... Тука отново се нарушават християнските принципи. Защото в своето самоизтъкване, човекът изпада в гордост, опитвайки се да бъде всесилен забравяйки, че е ”пръст и в пръст ще се върни” (Бит.3:19), че без Бога е един червей и нищожество. Така той вече няма упование в Него и не може да има смирение.
Освен това, виждаме във филмите как “добрите” герои с огромна жестокост убиват лошите хора – престъпници, мафиоти, гангстери… Добре, но тези “добри” герои уж вършейки добро, престъпват една от Господните заповеди, дадени на Мойсей на планината Синай. Независимо от каква подбуда те извършат убийство, тези хора извършват грях, нарушават шестата Божия заповед: “Не убивай!” (Изх.20:13) Кой им дава право да се разпореждат с живота на тези хора, дори и да бъдат те злодеи? Нима не се знае, че животът на човекът даден е от Бога и че само Той може да Го отнеме.
Да, твърде много се говори за духовни и нравствени принципи. Обаче, в същото на младежта се предлага един “лесен” модерен живот – американска мечта, който е противоположен на духовния и нравствения закон. Ако погледнем на съвременната младеж, на нейното поведение, ще разберем, че тя изобщо не се придържа към по-горе посочените принципи.
За да не бъда празнословен, искам да обърна внимание на следните неща: на днешната мода, при която колкото повече се оголва тялото, толкова е по-модерно, или да си спомним за музиката – колкото е по-дяволска, толкова е по-харесвана, колкото по безсмислени се текстовете на съвременните песни, толкова са по-слушани и стават хитове. Или да погледнем развлеченията на тинейджерите – барчета, дискотеки, компютърни игри, алкохол, наркотици… Но те не са виновни, просто те са се нагледали на филмчета, в които техните връстници на Запад водят “красив и лесен” живот – който не води към небесния рай, и копират видяното.
Но кой да им каже, че не всичко, което е модерно, е нравствено и богоугодно…
Действително, доста много се говори за духовност и нравственост, но до сега в училищата и гимназиите в България няма задължителен предмет - вероучение или етика, но дори и да се появи този предмет отново ще има пречки от страна на от някои родители и преподаватели, за да не се изучава този предмет.
В продължение на темата искам да попитам: колко са телевизионни предавания по нравственост, изкуство, естетика? На пръсти можем да изброим предаванията по телевизията и радиото за източноправославната вяра. Колко са хора, които ходят редовно в православният храм, водят литургичен и богоугоден живот?
Ако искаме в България да израсне младо поколение с висока духовност и нравственост, нека сериозно се замислим над тези въпроси, и да се запитаме: до къде ще стигнем, ако продължим да вървим по този без духовен и безнравствен път?
Не само да говорим за това, но да помагаме и да не пречим на тези, които искат и се стараят да изградят у съвременната младеж силен нравствен, духовен и религиозен фундамент. Защото не само държавата има нужда от това, но и самото младото поколение се нуждае от духовно и нравствено възпитание. Господ отдавна ги чака, а ние трябва да им посочим вратата, на която след като потропат, Той ще им отвори.

Конец! И слава Богу.

* * * * * *

Това стихотворение бе отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.
Бягаш, без да се обръщаш,
Ти от пътеката на Бога,
Отново дявола прегръщаш,
И греховете ти са много.
О, брат! Недей така не бива!
Това е дяволска измама,
Така с него ти ще стигнеш –
По пътеката до ада.
Но ето, Божията пътека,
Там е Великата награда!
Тя е трудна, но по-лека...
Там е раят, а не ада!

Конец! И слава Богу.

* * * * * *

Стихотворението излязло в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.

На Теб се кланям, Майко Божия,
и потъвам пак в своите молитви!
Пред Твоя образ отново аз се моля,
от бесовските мрежи закрили ме!
На Теб възнасям аз своите моления,
към Теб се уповавам, Владичице Небесна!
В Теб намирам аз своята утеха,
за Теб възнасям хвалебните си песни.
Майко Божия, моля Те, помогни ми,
за да не спечели лукавият душата ми.
И към Сина Си пътя посочи ми,
за да не мога вече да греша.

Конец! И слава Богу.