Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

петък, 30 октомври 2009 г.

Роженски манастир „Свето Рождество Богородично”

ТАЗИ СТАТИЯ ИЗЛЕЗЕ В САЙТА "Всемирното православие"  НА 30 ОКТОМВРИ 2009 ГОДИНА

Copyright ©

Обща информация

Светата обител се намира около 5-6 километра от най-малкия български град Мелник и около 2,5 километра в североизточна посока от гр. Рожен, в подножието Пирин планина. Преди Роженския манастир е бил ставропигиялен, тоест не е бил подчинен на тогавашният мелнишки архиерей, а на Вселенския патриарх. Или с други думи казано, това е бил патриаршески манастир. Днес той е под юрисдикцията на Неврокопската епархия на Българската Православна Църква.
На 8 септември Св. Православна Църква празнува Раждането на Божията майка. Този ден е патронен празник на светата обител.
Роженският монастир „Свето Рождество Богородично” е един от стоте национални туристически обекти и притежава печата на Българския туристически съюз и е паметник на културата. През 90-те г. на миналия век манастирът е бил напълно реставриран, към него е бил построен музей, където са събрани стари икони и църковна утвар. Тези предмети са пристигнали в монашеското общежитие в различни периоди, благодарение на поклонниците от многото български градове и села. Също така са постъпвали дарения на църковни предмети и от вярващи люде, дошли в манастира от други православни държави. Надписи на български и гръцки език по старинни предметите, използвани някога в манастира, сочат че те са дарени на монашеската обител през XVII – XIX в.. Тук има и кът на етнографията, където може да се придобие жива представа как са се обличали нашите сънародници от югозападния край на нашата страна в онези далечни времена.
Манастирът пази и преданието, че е бил посетен от самия Св. Иван Рилски.
Ако поклонникът извърви двеста – двеста и петдесет крачки в източна посока ще се озове до последното пристанище на тленните останки на Яне Сандански - българския борец за освобождаването на България от турското робство.
До него се извисява красив православен молитвен дом, носещ името на създалите на българската азбука и писменост – св. св. Кирил и Методий.

Историята на манастира

Тази монашеска обител е най-голямата в областта на Пирин планина и е една от малкото останали манастири, построени през средновековието. След построяването на манастирския храм „Св. Рождество Богородично”, местността придобива названието “Рожен”. Важно е да се отбележи, че светата обител се съхранила до наши дни в сравнително автентичен вид. Историята все още пази в тайна точната дата на изграждането и. Според някои историци, позоваващи се на древен атонски ръкопис, в който е описана историята на обителта, манастирът е построен през 890 г. Други историци изтъкват, че той е бил построен през XIII век. Доказателство за подобно твърдение са археологическите разкопки, извършени в двора на манастира. Тук са били открити монети и накити от времето на управлението на византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282). Друго доказателство е преписката на един средновековен ръкопис, който се съхранява в библиотеката на Великата Лавра на Атон. Този ръкописен текст е преписан през 1551 г. от игумена на манастира „Всеосвещената Богородица Розинотиса” – йеромонах Козма. Ръкописът е бил собственост на друг манастир, намиращ се над гр. Мелник. В него ясно се отбелязва, че Роженският манастир ”Рождество на Света Богородица” е построен през XIII в. век. Не е маловажен и фактът, че по време на управлението на българския цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастирът е бил разширен. Това е станало в годините на управлението на тази област от деспота Алексий Слав. Предполага се, че тогава е бил разрушен най-ранния манастирски комплекс. През XIV в. биват разрушени всичките сгради и постройки и са възстановени отново. Благодарение на деспот Слав обителта се сдобива с няколко нови сгради.
В манастира функционирала прочутата в цялата България и зад нейните граници калиграфска школа. И днес в една йерусалимска църква се съхранява един от най-красиво изписаните ръсописи. Калиграфското творение съдържа в себе си текста на „Тълкованието на Йов”, преписано през четиринадесетото столетие в Роженската света обител. През 1674 г. този ръкопис е занесен в Йерусалим от Йерусалимския патриарх Досетий.
През XVII в. Роженски манастир бушува пожар. Предполагат, че огнената стихия е унищожила летописната книга на обителта. В началото на следващия век манастирът е бил реконструиран с щедрите парични дарения на заможни чорбаджии от цяла България. През 1715 г. започва изграждането, а храмът е бил възстановен на 5 юли 1732 година. Тогава българския патриарх е бил Паисий, а мелнишкият архиерей се казвал Антим. Той е бил митрополит от 1716 г. до 1736 г. година. Игумен на Роженския манастир в онова време е бил Атанасий. Един от най-щедрите дарители на светата обител е бил кир Дукас. Благодарение на неговото ктиторство са били изрисувани стените на монашеския храм, направени са главния иконостас и иконостасните икони, изработени и доставени църковните мебели.
През втората половина на 18 век Роженският манастир „Св. Рождество Богородично” изгубва своята самостоятелност и попада под зависимост на Иверската или Ивиронтската[1] света обител на Света гора. През 1912 г. той отново преминава към Българската Православна Църква. Веднага след това възникнали прения за собствеността на манастира от страна на Ивиронската света обител. Осем години по-късно, през 1921 година споровете са били уредени, благодарение на арбитражния съд в Хага. Съдът категорично отредил, че манастирът край Рожен си остава в границите на БПЦ.
Светата обител е прочута със запазените древно стенописи и църковните предмети с неописуемо красивите дърворезби.

Архитектура

Манастирът „Свето Рождество Богородично” е построен върху голяма поляна и има форма на неправилен шестоъгълник. Петте му страни обгръщат монашеския двор с жилищните постройки. А шестата му страна представлява висок каменен зид. Красивата кула, изпъкнатите, изнесени чардаци съединени с многобройните конзоли рязко се отличават от дебелите стени, обкръжаващи обителта.
В самия му център се възвисява православен молитвен дом. Всичките сгради са изграждани поетапно. В средата на шестнадесетото столетие са изградени южната част на светата обител и главния монашески молитвен дом. Така например, сградата, в която се хранят монасите е издигната през 17 век, през същото столетие са построени костницата, в която са събрани тленните останки на монасите и стопанските постройки.
През XIX в. в Роженската света обител е било направено капитално преустройство. Били са изградени от дърва големите галерии с кьошкове. От онази епоха са стълбите и парапетите, които водят до стаите на мъжете, отрекли се от света и изцяло посветили се Богу и до помещенията за спане за поклонниците. Гореспоменатите килии се намират на втория и третия етаж в северната част на това манастира.

Главният храм в светата обител

Главният православен молитвен дом е трикорабен, с три абсиди - няма купол и от западната му страна има двуделен притвор. Галериите на този православен молитвен дом са открити и се простират от юг и на запад. Размерите на църквата са 22 на 10 метра.
Тази църква е изградена през XVI столетие, а през първата година на новия век е направен нейния притвор[2].
Сегашното архитектурно оформление на параклиса придобило през последните десетилетия на VIII в. и началото на деветнадесетото столетие.
Стенописите и стъклописите - Предполага се, че най-старата църковна стенна иконопис се намира в първата част на Божия дом. Тя е нарисувана през XVI столетие.
Там са представени сцени от земния живот на Сина Божи. Ще посочим някои от тях: чудесата на Нашия Господ Иисус Христос – нахранването 5000 души с пет хляба и две риби, чудодейното претворяване на водата във вино по време на сватбата в Кана Галилейска, чудното ловене на риба на Св. Апостоли под ръководството на Своя Учител и редица невероятни изцеления на Изкупителя на човешкия род. Но най-вече примамва, може би единственото в България, стенното изображение на богослужебния химн „Достойно ест”. Ценната стенопис също така се намира в храмовия притвор.
В последното десетилетие на XVI в. са били изографисани и другите стени на църквата както и помещението, в което се хранят монасите. На западната фасада, където е изображението на Сина Божи, седящ на царски стол и заобиколен от учениците си е отбелязана и датата на изписването на храма: „1597 година”.
Пак тук, но по-късно в нишата над входната врата, е нарисувано Успението на Дева Мария. Изображението е придружено с надпис, посочващ авторите и годината на тази църковна живопис: „Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола, 1727”. През същия век църковните художници са увековечили и дарителите на манастира. Съдейки по изобразените одежди, тук се изобразени спомените вече – игуменът на светата обител Атанасий и манастирският настоятел кир Дукас Халтас.
В наоса на православния молитвен дом намираме една невероятно красива и неповторима по своето иконографско достойнство стенопис. Представени са не само новозаветни сцени, символични православни композиции, но и изображенията на Пречистата Майка на Нашия Господ Иисус Христос. Нейния лик цялостно обобщава това стенописно творение и недвусмислено подсказва ,че храмът и всичко към него е посветено на Нея. В горната част на южната и северната стени са изобразени 24 песни от акатиста на Божията Майка. Тук се възхваля и се прославя Девата, в чиято утроба се вместила невместимия. Това е невероятен шедьовър в църковната живопис, който представя Богородица като Майка на Божия Син и закрилница на столицата на Византийската империя. Двете стенни иконографски творения са създадени през XVIII век.
През 1732 година са изографисани и други части на Божия дом. Това са църковни живописни произведения на атонската иконографска школа. Тук са представени сто и петдесет стенописни сцени, разделени на две части или два регистъра. Такъв брой църковни рисунки са рядкост при изографисване на православни молитвени домове. Особен интерес представлява олтарната стена. Тя има три абсидни ниши.
В по-късен период църковната постройка е била реконструирана. Тогавашният свод на храма е бил сменен с друг, поставен така, че закрива от поглед част от стенописите. Историците предполагат, че това е станало в началото на седемнадесето столетие. Това предположение се аргументира от датата 1715 г., която изпъква на един стъклопис в източната част на северната страна на Божия дом. Също така, стъклописи с красиви и сочни цветове украсяват църковните прозорци и са истинска забележителност на този православен молитвен дом. Тук е важно да се отбележи, че такива стъклописи са рядкост в нашата страна. Освен в манастирския храм, те могат да се видят единствено в неколцина стари мелнишки домове, които са били собственост на богати жители.
Храмовия иконостас и дървения интериор. - Иконостасът на главната манастирска църква е направен от майстори-дърворезбари през 1732 г. Размерите му са внушителни: дълъг е десет и половина метра, висок четири метра и четиридесет сантиметра. Подобен иконостас може да се види само в храма в Бачковската света обител, в арбанашката църква „Св. Георги Победоносец” и др.
Старанието и майсторството на създатели на това дървено църковно произведение не може да бъде описано с думи. То непременно трябва да бъде видяно. Това е невероятен резбарски шедьовър. Тук умело са съчетани букети с цветя, плитката плетеница, орнаментите на иконите на Христос Вседържител, на Майката на Изкупителя на човешкия род, на Св. Йоан Предтеча и др. Споменатите образи са излезли из под ръката на онези иконописци, украсили и стените на Божия дом с духовните си творения. Всичките тези дървени произведение са дело на майсторите на Самоковската и Дебърската дърворезбарска школа. Те са били прочути със своя си уникален стил „лозата”.
Както иконостаса, така и останалия дървен интериор, намиращ се в този храм са резбарски произведения от преди повече от две столетия. Това са: амвонът, кивотът над светия престол, владишкият трон и двата реда столове, на които да сядат енорящите и др. По-късно, в последното десетилетие на същото столетие в дяконикона e бил направен така нареченият „Малък Роженски иконостас”. Авторът - резбар е изработил на този иконостас духовни композиции и в това число и някои от старозаветните прозори. Той не е изписан с много цветове, което позволява на светлината и светосенките да му предадат по голяма красота на фината изработка на това дървено творение. Стилът на изработката на малкия иконостас отразява духовната връзка на Роженската света обител със Светогорските монашески манастири. Доказателство за това служи патриаршеския сигилий, връчен на манастира през 1761 г. Също така, сигилият свидетелства, че светата обител край Рожен е изгубила своята самостоятелност и е бил зависим от светата обител „Ивирон” в Атон.

Параклис Св. Св. Козма и Дамян

Освен главния храм, на територията на манастира е построен и параклис, посветен на свети безсребърници Козма и Дамян. Той се намира северозападно от църквата и е част от притвора на главния манастирски храм.
Параклисът е изписан през осемнадесетото столетие. В лявата страна от входната врата на тази малка черква можем да видим на Св. Лечители и образа на монахинята Мелания. Тя е изобразена с умален модел на Роженската света обител в ръка. Съгласно запазения надпис, изписан под прозореца на северната стена на параклиса, монахинята е била ктитор на светата обител. В „Св. Св. Козма и Дамян” се намира най-стария иконостас в монашеското общежитие. Той е украсен с орнаменти и оцветена дърворезба. По-късно към него са били добавяни допълнителни части на иконостаса и образи. В тъй наречия царски ред са поставени иконата на Майката Божия, наречена Елеуса и патронния образ на Св. Лечители. Южната фасадна страна на малкия Божи дом е покрита с църковна иконопис. Влизащите поклонници биват посрещнати от изографисаната Дева Мария. Тя е изобразена седнала на царски стол и обкръжена от старозаветни пророци над параклисния вход. Споменатите току що праведници, получили от Бога дара да предсказват бъдещите събития, са изографисани не в цял ръст, а само до кръста и са поставени в художествено оформени кръгове, известни в църковно изкуство като медальони. Отдясно зографите са оставили стенописи от Божието съдилище, по-познато на православните християни като Страшния съд. Отсрещната стена е покрита с една прекрасна и духовно поучителна иконописна творба, наречена „Стълбата на добродетели. Тя изобразява людете, изцяло посветили се на Господа, които изминават стъпало по стъпало, за да стигнат до върха, където ги очаква духовното съвършенство.

Монашеската трапезария

Постройката, където се хранят монасите се намира в югоизточната част на Роженската света обител. Размерите й са: 7,20 на 16 метра. Трапезарията си има абсида и дебели стени от епохата на средновековието. До нас са стигнали от тогавашните иконографи изписали стени с църковна живопис от откъси от композицията на „Тайната вечеря”. Нейните фрагменти могат да се видят в абсидата на монашеската столова. На другите стени са разположени църковното произведение „Пахомий и Ангела”, поредица изображения от Акатиста посветен на Св. Богородица и др. Всичката тази църковна живопис уподобявала стила, по който са били изрисувани всичките сгради, предназначени за хранене от в Атон през XVI – XVII столетие.

Манастирска костница

Тленните останки на починалите обитатели на светата обител са събрани в една двуетажна църква - гробница. По-точно те са били положени на първия етаж, а на втория етаж е разположена красива църква. Тя е посветена на „Рождеството на Св. Йоан Предтеча”. Костницата е изградена през 1597 година. През 1662 г. и костницата се сдобива с красиви стенописни църковни сцени. От съхранените по стените надписи за манастирските дарители се разбира, че костницата е била изографисана по време на игумена и Теодосий и мелнишкия архиерей Силвестър. По стените на този храм виждаме илюстрованото житие на Св. Йоан Предтеча. То се състои от дванадесет части. Това стенно описание на земния живот на светеца е оценено от експертите - иконографи като най-ранна и най-пълна творба в аналите на монументалната живопис на целия Балкански полуостров.

Чудотворната икона на Св. Богородица

Източник: wikipedia

Както вече бе споменато по-горе, през втората половина на XVIII в. светата обител е била подчинена на Иверския монастир на Света гора и била превърната в неин метох. Манастирската традиция на Атон повелявала всеки метох да има копие от най-прочутия чудодеен образ, намиращ се в дадената светогорска света обител. В контекста на тази традиция, за Роженския манастир през 1790 година е било направено копие на чудотворната Богородична икона от монах иконописец на име Яков.
Много е интересна историята на този необикновен образ извършващ чудеса. Той е бил нарисуван в зората на ранното християнство, още през 1-то столетие. Според църковно предание автор на тази икона е бил Св. Апостол Лука. Той бил пръв иконописец след възникването на Христовото учение.
По-късно, девети век минава под знака на иконоборчеството. По онова време Византия е била управлявана от император Теофил. Той е бил един от най-върлите противници на иконопочитането. Подобно на своите предшественици, той преследвал християните, почитащи иконите. След като се възкачил на императорския престол императорът заповядва за бъдат изземвани и унищожавани всичките икони в империята. Така в град Никея,[3] в една от хайките, група войници нахлуват в къщата на една жена, на която мъжа й е бил починал и намират там един образ. Това е станало в късния следобеден час. Жената дълго молела неканените войниците да оставят Богородичната икона до сутринта в дома й. Накрая те се съгласили да изпълнят молбата на жената. Нощем вдовицата със сина си я отнесли на морския бряг. Там те отправили горещи молитви към Дева Мария да ги защити от разправата на войниците, затова че са изнесли тайно Богородичния образ и са запази невредима и самата икона. След това те хвърлили иконата в морето. И станало чудо, вместо образа да потъни във водата, той се изправил и поел в западна посока.
През 999 г. иконата плувала сред в морските води във вид на огнен стълб и застана пред Иверската света обител. Като видели това, монасите седнали в лодки и отплавали към чудодейния образ. Колкото по-близо те се доближавали до иконата, толкова по-далеч тя се отдалечавала от тях. Така духовниците се върнали в манастира, без да могат да вземат иконата. Там те извършили молебно богослужение към Св. Богородица, за да им позволи да вземат нейния плаващата в морето образ. На следващия ден, един от братята на име Гаврил, разказал на останалите монаси, че му се явила Дева Мария и му разрешила да вземат иконата, но само при условие, ако това го стори той самият. И Гавриил взел чудотворния образ, но не с лодка, а отишъл направо по водата, подобно на Св. Ап. Петър. След това изображението на Богородица заела мястото в главната църква.
На следващия ден, обаче, иконата отново я нямало там. Открили я на манастирската порта. Същия ден образът и е бил върнат в храма. На третия ден той пак се озовал на порта. И така се случвало няколко пъти, докато самата Божия майка не се явила още веднъж и не съобщила на монах Гавриил: „Не ме изкушавайте повече, не вие Мене ще пазете, а Аз ще ви пазя”[4]. След чудното явяване на Богородица, монасите издигнали параклис до входните врати на светогорската света обител и сложили там чудотворния образ. И до ден днешен тази икона служи като пазителка на входните двери на Иверски манастир. От тук идва и името на иконата – Св. Богородица Портаитиса. Освен лика на Дева Мария на образа са изписани и Нейните чудодейни случки. Имало опити на кражби на иконата, но тя винаги по чудодеен начин се връщала в светата обител.
Днес това най-голямо съкровище на Роженския манастир грижливо се съхранява от братята в един кивот и е изложено за поклонение в параклиса „Св. св. Козма и Дамян”.
Както оригинала, така и Роженското копие на иконата на Майката Божия е извършило множество чудеса. В манастира се стичат множество поклонници от цяла България с молби към Дева Мария да измоли от Господ изцерения от болести, семейни неуредици, даруване на рожба и др. На безброй богомолци молитвите са били чути и изпълнени.
Празникът на иконата Портаитиса или Вратарница се празнува на трети ден след Пасха. В този ден преди десет века тя е внесена в Иверската света обител. И Роженски манастир отбелязва празника на Богородичния образ на този ден.

--------------------------------------------------------------------------------

[1] Иверския или Ивеверонкия монастир е едиа и също Светогорска света обител, само че едни историци в своите изследователски трудове я наричат Иверска, а други Ивиронска.
[2] Православния храм се състои от три части – притвор, средна част и олтар.
[3] Южно от сегашния турски град Истамбул се намирал древния град Никея.
[4] „Роженски монастир”, Православен информационен център на неврокопската митрополия http://rozen.pmg-blg/istoriq.php

Използвани източници

1. „Роженски манастир „Свето Рождество Богородично”, http://www.bulgarianmonasteri.com/ bg/rozhen_monasreri.hrml
2. „Роженски манастир”, http://bg.wikipedia.org
3. Прашков Л., Бакалова Е., Бояджиев Ст, „Манастирите в България”, изд. „Спектър”, София, 1992. – http://www.pravoslavieto.com/manastiri/rozhen/index.htm
4. „Роженски манастир”, http://www.bulgarianside.com/bgarticies
5. Димитров Ст., „Роженски манастир „Свето Рождество Богородично”, http://www.jorney.bg/bulgaria.php
6. „Роженски манастир”, Православен информационен център на неврокопската митрополия, http://rozen.pmg-blg/istoriq.php

Конец! И слава Богу.