Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

неделя, 29 септември 2002 г.

СЪВРЕМЕННИ АНТИТРИНИТАРНИ СЕКТИ (ЕРЕСИ)

Това е статия накратко разкрива заблудите на някои древни ереси и съвременни секти относно учението им за Св. Троица. Статията бе публикувана на страниците на списанието “Търновски епархийски вести” в бр. 9. 2002 година.

Оформянето на християнската религия като господстваща се извършва едновременно с нейното преследване. През I-II в. се провеждат основните борби между юдеите и езичниците. През III в. и следващите векове главният мотив за разногласие е личността на Иисус Христос и свързаното с Него тълкуване на догмата за Света Троица, съгласно който Бог е един по същност и троичен по лица – Отец, Син и Дух Свети. Тези и други спорове довеждат до необходимостта от провеждането на седемте вселенски събора, които оформят основните догми на християнското учение. Така например на Първия (в Никея през 325 г.) и Втория (в Цариград през 381 г.) събор са осъдени арианската ерес и македонианство (духоборците). Според арианите Иисус не е единсъщен с Отца, а е Негово най-превъзходно творение, създадено “от нищото” и, следователно, не може да бъде Изкупител на човечеството. Духоборците приемат, че Христос е подобоен на Бог Отец, но за тях Св. Дух е творение на Бога, т.е. няма Божествен характер. На тези два събора са приети дванайсетте члена на Символа на вярата.(1)
В днешно време също можем да срещнем антитринитарни  религиозни общности подобни на арианството и македонианство, например: Мормоните и Йеховистите.
Появата на тези антитринитарни секти в съвременния свят епископ Атанасий Йевтич обяснява по следния начин в статията си “Тринитарните ереси днес”:
“Чудно е, струва ми се несъмнено, че почти всички нови тринитарни ереси повтарят, по един или друг начин, някои теми и заблуди на ранните тринитарни ереси и техните заблуди идват най-често от желанието да се предостави на “съвременния човек по един приемлив начин” божествената тайна на Светата Троица, която отвека е била своеобразен кръст за откъснатия от Бога човек и неговите ограничени рационални категории. С други думи, човешкият разум винаги се е препъвал, когато е искал да се представи и изтълкува по един чисто философски начин тази богооткровена тайна, тази благодатна истина за Троичния Бог или, както казва Св. Григорий Богослов за древните еретици, които искат да обяснят тази основна тайна на християнската вяра, “аристотелевски, а не рибарски” (тоест апостолски)”.(2)
Бих искал да разгледам конкретно някои нови религиозни общности, които засягат догмата за Света Троица. Така например, в някои общини на Евангелистката църква не вярват в Света Троица и дори отричат Божествената природа на Христос.(3)
Едната от постановките на мормонското учение е, че съществува Бог Отец, Иисус Христос и Св. Дух, но това не е Света Троица. Това са три отделни бога. Бог Отец и Христос имат тела от плът и кости, а Св. Дух има духовно тяло. Бог е нашия баща, Христос е нашия Спасител, а Св. Дух – Божия пратеник, който трябва да ни разкрива истините относно плановете на Бог Отец. Бог е съвършен, безсмъртен и всемогъщ. Той е управител на Небето и Земята, които са сътворени от Него.(4)
Йеховистите отхвърлят догмата за Света Троица. За тях Христос не е Бог. Той е творение на Бога, Негов духовен син, съвършен човек, който е изпратен на Земята, за да изкупи греховете на първия човек Адам. Той не е възкръснал в плът, а като духовно същество. Когато се явил на своите учениците след Възкресението Си, Той не бил в същото тяло, а материализиран в плът и кръв, за да бъде видян и за да се повярва в Него. След Възнесението си живее като духовна личност и след като изчистил небето от cатаната и неговите ангели, царува на небето.(5) Те също така отхвърлят божествеността на Св. Дух. За тях Той е невидима “действаща Божия мощ”, която може да бъде оприличена на радарен лъч.
В тези "учения", които бяха споменати по-горе, ние не можем да повярваме, защото като православни християни, вярваме, че Бог бидейки един по същество (същност), се явява троичен по Своите Лица – Отец, Син и Св. Дух. Tова е един триипостасен Бог. С други думи, както Отец е истинен, вечен и всемогъщ Бог, така и Неговия Син е истинен, вечен и всемогъщ Бог, което важи и за Св. Дух. И в същото време това не са трима богове, а един Бог – единосъщна и неразделна Троица. Такава вяра сме приели от св. апостоли.
“Свидетелите на Йехова” отричат това учение и го наричат “сатанинско” и “езическа измислица”. Те се надсмиват над християнските догми и казват, че ние вярваме в “трима богове” или “триглаво чудовище”.
Като не зачитат Троицата, отричат и Божествената природа на Господ Иисус Христос, считайки Го, че е тварен, подобно на Ангелите и необосновано Го отъждествяват с Архангел Михаил. С това те повтарят старото заблуждение на арианите, чието учение било подробно разгледано от Църквата на Първия Вселенски събор през 325 г. в гр. Никея. Йеховистите твърдят, че след като се въплътил, Иисус Христос свалил от Себе Си духовното битие и станал обикновен човек. Когато се кръстил в река Йордан, Бог Йехова Го направил Христос – пророк, първосвещеник и помазаник. Изпълнявайки поверената задача Иисус загива и бива прикован за стълб (традиционната форма на кръста изключват като отвратителен езически символ). За този подвиг Бог Го награждава с безсмъртие. Той възкресява Иисус, като разпръсва Неговото тяло на съставните Му елементи и Го възсъздава във вид на “славен дух”, за да може Той да възглави всемирната цивилизация на Йехова.
Тази ерес се обосновава от техния грешен превод на първия стих на Евангелието от Св. ев. Йоан.
“В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше само от Бога” (тоест създание) – тук е правилно да се чете: и Бог беше Словото.(6)
И накрая нека да завърша с това, “че нашето време може да бъде охарактеризирано като епоха на буден разцвет на всевъзможни секти и култове. Въпреки че изопачаването на християнската вяра (от ереси) започнало още от апостолски времена и тогава представлявало проблем за Църквата. Някои от съвременните лъжеучения са особено опасни със своята агресивност и с огромните материални ресурси, които изразходват за своето разпространение. Те са особено опасни, тъй като са крайно антихристиянски; широко използват християнските идеи и терминология, позовават се на авторитета на Иисус Христос и цитират Библията, с която прелъстяват доверчивите хора.
Към такива войнствощи антихристиянски лъжеучения трябва да бъдат отенесени “Свидетели на Йехова”, Мормоните и др”.(7)
Те отричат или съществено изопачават основните истини на християнството – Божеството на Иисус Христос, след това Св. Троица и други истини на вярата. Но тъй като използват християнската терминология, хората, неизкушени от богословието, трудно разбират какво точно са покварили в християнското учение.
Затова ние, православните християни, трябва да се пазим от тези нови антитринитарни секти и да се уповаваме на думите на Св. ев. Матей:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат до вас в овча кожа, а отвътре са вълци и грабители... по плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7: 15-16).

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------------------------------------------------

Бележки

1. Асенов, Б., “Религии и секттите в България”, София, 1998, с. 28.
2. Еп. Йевтич, А., статия “Тринитарните ереси днес”, Белград, 1991.
3. Асенов, Б., “Религии и секттите в България”, София, 1998, с. 147.
4. Пак там, с. 273.
5. Пак там, с. 282.
6. Милиант, А., архим., “Лъжеучението на “Свидетели на Йехова”, изд. “Тавор”, с. 16-17.
7. Пак там, с. 1.

Литература

1. Йевтич, А., еп., “Тринитарните ереси днес”, Белград 1991.
2. Асенов, Б., “Сектите и религиите в България”, София, 1998,
3. Милент, Ал., архим., “Лъжеучението на “Свидетели на Йехова”.

Отговори на православен свещеник на запитвания от енорияши

Статия излезе в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 9. 2002 година.

Въпрос: Притеснявам се да коля добитъка. Мисля си не е ли грях да убивам животните?
Отговор на о. Алексий: Според Божието устройване растителният и животинският свят служат на човека. Затова някои животни се отглеждат от човека, след това да бъдат ги използвани за храна. Поради това не е грях да се коли добитъка. Обаче, ако човекът бие и измъчва животните по своя воля, заради собствената си жестокост, тогава това задължително ще му се вмени за грях. Също така православните трябва да се въздържат от клане на добитък по време на заговяването, т. е. в постни дни и в дните за подготовка за приемане на Св. Причастие, когато човек е длъжен да бъде особено мирно настроен. На свещениците и монасите също така се забранява да проливат каквато и да е кръв.
Въпрос: Казват, че не трябва да се държи у дома куче, може да живее единствено отвън в колибка. Какво казва по този повод Църквата?
Отговор на о. Алексий: Тук отново се доближаваме до въпроса за предназначението на животните и отношението на човека към тях. Кучето е предназначено от Твореца да пази дома и стопанството. Затова трябва да се стараем да държим кучето извън дома. Когато го поставят вкъщи, то се превръща в забавление, играчка, с това го лишават от неговото предназначение, за което е създадено от Господа. Понякога кучето заема в дома място, пристойно само на член от семейството. Познавам някои семейства, които вместо деца придобиват кучета, и цялото си внимание и грижа отправят към тях. Някои дори разсъждават, че кучето е по-добро от човека, понеже е по-предано на стопанина си, по-честно, по-благодарно, за разлика от много хора. С това те се опитват да скрият нежеланието и неумението да живеят в съгласие с хората, да изслушват техните забележки и упреци. Така прекомерното ласкателство към животните може да се превърни за душата на човека в истинско нещастие.
Според старозаветните представи кучето се явява нечисто животно. Ние не можем напълно да се съгласим с това мнение, битуващо сред еврейския народ, понеже Господ е заповядал в Новия Завет нищо да не се счита за нечисто. И все пак, при решаването на въпроса дали трябва, или не трябва да се отглежда куче, е нужно да имаме предвид, че в него като, в никое друго животно, е концентрирана похотливата страст. Не напразно човекът, обхванат от блудно влечение, е наричан “пес”. Тази особена полова похот е послужила като едно от основанията древните евреи да считат кучето за нечисто животно. Това особено трябва да имат предвид хората, живеещите в града, заедно с кучета в тясната обстановка на градския апартамент. Присъствието в дома на толкова похотлива страст може например за се отрази отрицателно на възпитанието на децата. Затова православните свещеници, макар и да не прибягват към категорична забрана, в повечето случаи се стараят да сдържат вярващите от подобна крачка.
Въпрос: Как да се отличи къде е истинската личба, и къде суеверие?
Отговор на о. Алексий: Заедно с църковните Тайнства и обреди, за съжаление, съществуват и различни обичаи и поверия, от една страна глупави и наивни, а от друга страна изключително опасни, тъй като носят в себе си печата на магиите.
И както вече бе казано, в магьосническите заклинания много често използват откъси от православни молитви, а също така и имената на Господа и Пречистата Му Майка. В много от магьосническите действия магьосниците мамят маловерните, като използват осветената в църква светена вода, угарки от свещи и други подобни предмети. Изобщо не угарката от свещта и не върбата играе основна роля в тези ритуали, а заклинанията и магиите, но присъствието на такива предмети придава очевидност на “законността” и “църковността” на извършваното.
За да се различи благочестивия обичай от суеверие и магия ще помогне следното правило: там където надеждата за помощ се възлага на Бога и човекът прибягва към църковните светини със смирение и готовност да приеме всичко, което ще бъде угодно на Бога, имаме работа действително с благочестив обичай; ако започнем да се покланяме на самата вещ, като забравяме за Твореца и с помощта на привидната му магьосническа сила се стремят да постигнат резултат, знайте, че тук имате работа със суеверие или дори магьосничество.
Например, ако сме донесли у дома осветена върба, ние имаме право да се надяваме, че тя ще придаде на домашната обстановка частица от предадената й благодат. Има напълно определено молитвено чинопоследование за осветяване на върба в църквата, което е записано в богослужебните книги. Това е каноническо, прието от Църквата действие.
Но когато стръкчето на същата върба стане предмет на различни странни манипулации (метене на пода у дома, удряне на добитъка) християнинът би трябвало да се откаже от подобни действия и да се опита да разубеди другите от участие в подобни ритуали.
Категорично не трябва да се учат християнството и правилата на църковен живот от “бабичките”.
Много от тези “учители” сами измислят правила и с тях учат другите. Обаче това няма никакво отношение към християнството. В своето служение на село, на свещениците се налага да се сблъскват с горчивите плодове на такова “обучение”. Често се случва, че е по-лесно да въведем в християнството човек, който изобщо не е чувал за вярата и Църквата, отколкото човек, на когото главата е препълнена с разни “псевдоцърковни глупости”. Затова, във връзка с възникващите у вас въпроси, винаги е по-добре да дойдете в храма и да се посъветвате със свещеника, отколкото да търсите отговор у бабите-съседки, колкото и благочестиви да изглеждат.

Из в-к “Исцелись верой”, от … 20… г.

Конец! И слава Богу.