Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

неделя, 25 март 2012 г.

Б Л А Г О В Е Щ Е Н И Е / разказ/

Разказът спечели поощрителна награда в литературния конкурс "Светото Благовещеник", организирин от православния вестник  "Благовестник". Разказът беше публикуван в гореспоменатото печетно издание на 1 април 2011 година и в блога на Кина Златева на 25 март 2012 година.

                                       източник: интернет.
 
Много, много отдавна преди две хиляди години в една далечна страна – Палестина живеела една благочестива девойка, на име Мария. Тя дала на Бога обещание да не се омъжва и отишла в Господния храм. След като навършила осемнайсет години, напуснала Божия дом и отишла да живее при своя сродник – един праведен и благочестив старец – Йосиф. Той бил дърводелец и имал деца от починалата си съпруга. По тогавашния закон той се сгодил за благочестивата девойка. Така Дева Мария станала невеста на Йосиф, но без да бъде истинска съпруга. Веднъж, когато Мария четяла една от пророческите книги, малката й стаичка се изпълнила с ярка ослепителна светлина. Благочестивата девойка дигнала глава и видяла млад юноша, облечен в бели дрехи и с криле. Това бил Архангел Гавриил, който се спуснал на земята и казал: 
- Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; Господ е с тебе; благословена си ти между жените /Лука 1:28/. Когато видяла небесния посланик, Дева Мария се смутила. 
“Какъв е този поздрав?” – помислила тя. Ангелът продължил да говори: - Не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога, ето ти ще заченеш и ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 
- Как ще стане това, когато аз не съм омъжена? – очудено попитала Мария. 
- Господ ще се погрижи за това. – отговорил Архангел Гавриил. 
– Ето и твоята сродница Елисавета също ще роди син. - Всички дела на Бога са чудни и прекрасни! – почтително отговорила Богородица. Небесният посланик изчезнал, а след това постепенно изчезнала и небесната светлина. 
“Трябва веднага да отида при Елисавета. Тя е толкова възрастна, но все пак ще роди дете. Господ е чул нейните молитви”. – мислела тя, гласейки се за път. След като се приготвила за пътуването си, тя отишла при Йосиф, който работил в скромната си работилница, разказала му за ангела и за решението да посети сродницата си. След известно колебание Йосиф й позволил да замине при Елисавета. Йосиф не повярвал на годеницата си за това, което се е случило. След като тя заминала, той решил тайно да я напусне – още на следващия ден. Но през същата нощ на благочестивия старец се явил на сън ангел, който му казал: 
- Йосифе, не се притеснявай да приемеш в дома си Мария, защото по Божия промисъл тя ще роди Син; и ще Го наречеш Иисус и Той ще спаси народа си от греховете му. На сутринта, след като се събудил, Йосиф се отказал от идеята да напусне Дева Мария като се грижел за нея до края на живота си. Мили деца, тази вест, която Архангел Гавриил известил на Св. Мария е за всички хора на земята, които желаят да се спасят. Затова събитието, за което ви разказах, се нарича Благовещение, което означава блага, радостна вест. 

Бележки:  
При написването на този разказ използвах следните книги:
 “Библия за деца”, Издателска къща “Слънце”, стр. 100-101
Еп. Николай, арх. Д-р Серафим, “Вяра, Надежда, Любов”, Враца, 1991 г., стр. 82-83
Конец! И слава Богу!

понеделник, 5 март 2012 г.

Панихида за врачка или празник на сатаната

Интервюто е публикувано в сайта "Бъди верен"
на 05 март 2012 година. 

 
 
Интервю на Виталий Чеботар с протоиерей Павел Гърбов, председател на храм „Св. Иоан Богослов”, гр. Карнобат (Сливенска епархия).


- Отец Павел, преди време един православен свещеник отслужи панихида за Ванга. Как ще коментирате това събитие? 
- „Наистина стана нарушение на правилата, а още повече на Евангелието...” - с тези думи на св. Евтимий Търновски подобава да говорим за скандала с отслужване на панихидата за Вангелия Гущерова, (известна като „пророчицата” Ванга или „леля Ванга”) от православен свещеник (архиерейският наместник в гр. Петрич) по случай 11-та годишнина от смъртта й.
- Защо, според Вас, толкова много православни българи и дори някои свещенослужители почитат Ванга като „пророчица” или „светица”? 

- Не е за учудване, че много наши сънародници не разбират, че кощунстват, наричайки Петричката врачка „пророчица” или „светица”. Това лесно може да се обясни с наследеното от атеистичния период религиозно невежество, а още повече – с породеното от него окултно разбиране на свръхестественото, в частност на християнството. Но наистина е достойно за изумление поведението на Христовите служители, които вместо да проповядват словото на Истината и ясно да посочват кои духовни феномени са от Бога и кои – от лукавия, се страхуват да изобличават нечестието на неговите служители.
- Какво е становището на Св. Православна Църква към „светицата” Ванга и тям подобни „свръхестествени феномени”?  

- Свети апостол Павел гръмогласно ни призовава: „Не участвайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги (Ефес. 5:11). Затова е редно отново и отново ясно да посочим какво е отношението на Православната Христова Църква към всички врачки, баячки, гадатели, ясновидци и прочие. Впрочем печатният орган на БПЦ „Църковен вестник” досега неведнъж ясно и категорично е излагал църковното мнение по този въпрос, публикувайки материали по темата. Така например в статията си „Светица ли е Ванга?”[1] богословът Александър Радославов обстойно и аргументирано се спира върху „феномена”, (за който се твърди, че едва ли не никой учен не можел да го обясни) с ясновидските способности на Ванга. В светлината на библейското учение и светоотеческите творения авторът недвусмислено доказва демоничния произход на тези нейни свръхестествени сили и като изхожда от Богооткровената църковна традиция подчертава кощунствения характер на „стенописите” и „иконите” на нейното духовно чедо Светлин Русев, „украсил” построения по указание на врачката „храм”. Александър Радославов завършва статията си със заключението: „Според Църковното учение врачуването и гадателството е омерзостяване на Първата Божия заповед”.
- А тези думи на Александър Радославов няма ли да се сторят прекалено силни някому? 

 - Ако някому се сторят прекалено силни, тогава нека чуем какво пише св. Никодим Светогорец в книгата си „За видовите магии”: „Всички християни и християнки, които правят гадания и магии, гонят от сърцето си Божията благодат и Св. Дух, и привеждат в него нечистия дух и демона! ... Всички, които са магьосници, се отделят от Христа и се предават на демоните”[2]. И пак на друго място: „Но казваш, че онази старица е християнка и онзи баяч е християнин, защото когато баят и дават амулети, не произнасят и не пишат други имена, освен името на Бога, на Христос, на Богородица и на светците, и следователно, какво зло вършат те. На това ти отговоря Божественият (св. Иоан) Златоуст: „Но ето кое е най-нетърпимото в тази самоизмама – когато ние увещаваме и отклоняваме от нея тези, които я търсят, а те - да се оправдават, казвайки, че онази, която врачува, е християнка и тя нищо друго не произнася освен името Божие. Но тъкмо поради това аз особено я ненавиждам и се отвращавам от нея – за това, че тя използва Божието име за зло; за това, че бесовете са произнасяли името Божие, но са си оставали бесове. Те са казвали на Христос: „Зная те кой си Ти, Светия Божий” (Марк. 1:37), но Той им забранявал да говорят и ги изгонвал”[3] „Следователно, - продължава св. Никодим, - напразно такива се хвалят, че са християни, защото не получават никаква полза от великото име „християнин”, понеже делата им са сатанински и противни на християнството.”[4]
- Какви църковни наказания очакват прибягващите към „помощта” на врачки, баячки, ясновидци, екстрасенси и др.? 

 - Не само всички гадатели и врачки, ясновидци и прорицатели са отхвърлени от Бога и отлъчени от Неговата Църква, но и тези, които търсят услугите им подлежат на духовни санкции, което ясно е посочено в Свещените канони. Така например 61-во правило на Шести Вселенски събор отлъчва до шест години от Св. Причастие такива хора[5]. Тази изправителна мярка е в сила при наличие на покаяние, а иначе човек остава отлъчен от Църквата (дори формално това да не е обявено от Църковната власт). Не ни е известно Ванга някога да се е покаяла за практикуването на душепагубния си занаят.
Дори за изпадналите в ерес и разкол (кръстени в Православната Църква) християни опело се допуска, само ако „те сами са се разкаяли преди смъртта си за своето заблуждение или са изказали такова желание пред своите родственици (в случай, че по това време наблизо не е имало свещеник)”[6].
А какво да кажем за тези, които директно и постоянно са общували с демоните, като по този начин са заблуждавали хиляди души, че делата им са от Бога, правейки ги причастни на бесовските енергии? Църковната дума за това зло е „съблазън”.
- В Православната Църква думата „съблазън” се употребява доста често. Какво всъщност означава тя? 

- Нейният смисъл в православната лексика е духовна препънка, примка, мрежа, тоест такова нещо, което може да ни спре по пътя към вечния живот или съвсем да ни препятства към спасението. Св. Василий Велики нарича съблазън това, което отдалечава човека от истината и благочестието и го води към отстъпничество или заблуждение”[7]. Гръцката дума за това е σκάνδαλον („скандал”). И какво, ако не скандал за православната съвест, е легитимирането на врачката Ванга чрез отслужването на панихида от български православен свещеник за нея?
- Може ли да се случи подобно нещо в друга поместна Православна Църква?

 - Не бива да си мислим, че само в родната ни църква стават такива неща. От горепосочената книга на св. Никодим Светогорец научаваме за свещеници, които дори сами са се занимавали с магии. „Те вземали катранени свещи, отивали в планини и долини да ги палят там, и носейки наопаки свещенически си одежди, четели „Соломоновата” (магьосническа) книга”; „давали хляб на Велики четвъртък на някои да го ядат, за да разберат дали са (им) откраднати някои неща.”[8] И пак там се посочва, че заради такива занимания, потъпкващи каноните на Църквата, „такива свещеници били лишавани от сан”.
- Ще бъде ли наказан този свещеник, отслужил панихидата за Ванга? 

- Дали ще последва санкция от Църковната власт за извършеното от него „свещенодействие” или то е станало с нейно благословение навярно предстои да се разбере, но едно е сигурно – да се пее „със светиите упокой, Христе” за човек, прочул се със своето магьосничество, е празник на сатаната – истинският изобретател на всевъзможни подигравки със свещеното, църковното, божественото...

Бележки:
 

[1] „Църковен вестник”, бр. 35, VIII – IX,  1996 г., с. 3.
[2] Св. Никодим Светогорец „За видовите магии”, София, 1996 г., с. 27.
[3] Пак там, с. 37, цит. по „Църковен вестник”, бр. 35, VIII – IX,  1996 г., с. 3.
[4] Св. Никодим Светогорец. Пос. съч. с. 31.
[5] Правилото гласи: „които се обръщат към магьосници ... за да узнаят от тях не ще ли им открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото, определящо шестгодишно покаяние. На същото наказание трябва да се подхвърлят и ония, които водят мечки или други животни за забава и съблазън на простите хора и които предсказват щастие, съдба, родословие и много други подобни неща - също така и тъй наричаните облакогонци, обайници, поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват съвършено от Църквата, както и светите правила заповядват, защото: “какво общо има между светлина и тъмнина”, казва апостолът? Или “какво съгласие може да има между Христа и Велиара”? Или “Каква прилика между Божия храм и идолите”! (2 Кор. 6:14, 15, 16).
[6] Настольная книга священно-церковнослужителя”, т. 2, с. 1345.
[7] Свящ. Григорий Дьяченко, „Полный церковно-славянский словарь”, Москва, 1993 г., т. 2, с. 626.
[8] Св. Никодим Светогорец. Пос. съч., с. 18, 67.

петък, 2 март 2012 г.

Отгатни, чие мнение е православно?

 Загадката  е публикувана в блога на Кина Златева на 02 март
 2012 година

- Как обяснявате  разликата между Православието, католическата и протестантските"църкви"? 

1.  Архиепископ Иларион (Алфеев):


- Православната и католическата църква разделя само някои различия в богословието и в моделите  на църковното устройство.  По този начин, ние не признаваме  върховната власт на папата  над другите църкви. Но различията между православието и  католицизма не носят фундаментален характер.
Ние признаваме Тайнствата в католическата църква. Ако католическият свещеник стане православен, ние го приемаме като свещеник.
Из интервюто за вестник "Шпигел", 2009 г.

         2.  Старецът Паисий Светогорец:


   - Имената на католиците и  други еретици не могат да бъдат  споменавани на проскомидията. Не може да се изважда за тях и частица на проскомидията, или да им се служи панихида. Св. Отци са  знаели какво правят. Не без причина те забраниха общението с еритиците. Днес, обаче, се  апелира за съвместни молитви не само с еретик, но и с будист, поклоник на огъня и сатанист!  А от своя страна, инославните идват на такива "съвместни конференции" и се правят на учители.  
   Хората искат да грешат и да имат добричек Бог. Такъв Бог, който да ни прощава, а ние да продължаваме да грешим. Да вършим, каквото искаме, Той постоянно да ни прощава, а ние да си свирим на своята си свирка. 
   Дяволът ръководи суетата и тези, които робуват на суетата, на света. Сърцето, запленено от суетния свят, държи душата в не развиващо състояние, а умът е помрачен. И тогава човекът само изглежда като човек, а всъщност той е духовно недоносче.
„Слова.  С болка  любов за съвременния човек.”  М., 2002 г. , том I.
Източник: вестник „Православный крест”
Снимки: www. google. bg
Превод от руски: Виталий Чеботар