Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

петък, 12 декември 2008 г.

Катедралата „Рождество Богородично” в Старата столица е поредно великолепно творение на Кольо Фичето

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 12 декември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Храмът „Рождество Богородично” се намира на улица „Иван Вазов” 25, близо до окръжната библиотека „П. Р. Славейков”. Този православен Божи дом е също така е и катедрален храм. Подобно на църкви „Св. Марина” и „Св. Никола”, катедралата „Рождество Богородично” в старата столица е дело на прочутия майстор на Кольо Фичето.
Строежът започна през 1842 година. За рекордно кратък срок, само за две години храмът бил построен. Всички средства са събрани от доброволни пожертвования от вярващите от махалата. Като основен строителен материал са използвани камъни от дялан пясъчник. В сградата най-вече изпъква величествения главен корниз, във форма на двойна кобилица и е изграден от червени тухли и камък. Църковната фасада се поддържа от четири колонки и прозорците са във форма на елипса й предават оригиналност и ефирност. Не по-малко са забележителни и двата реда капители, намиращи се в средната част на този величествен молитвен дом. Подът е бил от мраморни плочи, църковните сводове са изградени от тухли и хоросан. В храма освен главния вход има още и един вход състоящ от две странични симетрично разположени врати. Тези врати водят към външните храмови странични аркади.
Храмът е трикорабен, без камбанария и кубе. Камбанарията бе построена като отделна сграда и се намира на тридесетина метра от църквата. Също така и камбанарията, като и самата храмова постройка е изградена от камъни от дялан пясъчник.
На 1 април 1913 година по време на голямото земетресение църквата „Рождество Богородично” била напълно разрушена. След 24 години, през 1937 година на мястото на разрушения храм, бил построен нов катедрална църква, със същата фасада, съхранена благодарение на гипсов макет изработен от Леон Филопов. Днес този макет на храмовата фасада се пази в Историческия музей във старопрестолния град. През 1951-1952 години църквата била изографисана от двама български художници – Д. Гюдженов и Н. Кожухаров.
Днес в храма „Рождество Богородично” служи свещеника Асен Стоянов Иванов.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба, трябва да отидат в храма за да се запишат при служителката на пангара . Също така това може да се направи и по телефона, на е (062) 62 37 44.
Всеки делничен ден в този Божи дом се извършват сутрешни и вечерни богослужения. Сутрешната църковна служба, наречена утреня започва от 8.00 часа и продължава близо един час. Вечерното богослужение, наречено вечерня започва в 17.00 часа. В неделни и празнични дни в храма се извършва Св. Божествена Литургия, която започва в 9.00 часа и продължава близо два часа.
Храмът е отворен всеки ден от 7.45 до 18.00 часа.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Николова, Я., Драганова,Т., „Велико Търново. Пътеводител”, София, 1965 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.

петък, 5 декември 2008 г.

Църквата „Св. Никола” – свидетел на съдбовни исторически събития и храм на духовното просвещение

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 5 декември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”

Според данните от църковния летопис през 1834 година започва строителството на храма „Св. Никола” в живописния търновски квартал „Варуша”. Той започнал да се изгражда от прочутия през 19 век строителен майстор Иван Давдата. Една година по-късно майстора си взел помощник – младия калфа Кольо Фичето. Младия помощник се представил като много способен ученик и след като Иван Давдата тежко се разболял, предложил на църковното настоятелство храмът да бъде завършен от талантливия му ученик. Така през 1835 година църквата била завършена, а калфа Колю Фичето получил титлата майстор. На 6 декември 1836 година е осветена от митрополит Иларион Критски. Три години по-късно, през 1839 година тук се открива църковно училище за момчета. Пръв учител в това килийно школо е бил Петър Николов от гр. Елена. През 1843 година до църквата е построено красиво взаимно училище, в което пръв даскал е Никола Златарски ,благодарение на когото през 1844 година бил създаден в старата столица и първият църковен певчески хор. На следващата година благодарение на игуменката от арбанашкия монастир „Св. Николай”, Теодора тук се открива и взаимно училище за момичета. През 1849 година в двора на църквата се построява и втората сграда, предназначена за църковната просвета на децата. След 20 години в едно от помещенията намиращи се на църковна територия се слагат основите на градското читалище „Надежда”. През 1872 година е завършено строителството на църковната камбанария. След Освобождението, през септември при храма „Св. Никола” отново се възстановява дейността на училището.
След голямото земетресение което е станало през 1913 година търновската катедрала „Св. Богородица” е разрушена и до възстановяването на този храм, „Св. Никола” изпълнява ролята на катедрална и първенствуваща църква. През 1936 година, храма е изографисан от трима талантливи художници – Господин Желязков, проф. Ст. Иванов и Георги Богданов. През 1947 година в притвора на църквата е построен параклис „Св. Евтимий Търновски. На 12 март 1994 година в този православен молитвен дом е ръкоположен за епархийски владика Великотърновски митрополит Григорий. През 1995 година се извършва ремонт на църковната камбанария и параклиса, а също така се извършва изографисването на самата църква. На 3 март 1995 година се възстановява учебния процес в църковното неделно училище с 60 ученика.
Църквата е трикорабна базилика. Иконостасът е с уникални размери и изработка, дело на неизвестен тревненски майстор дърворезбар. Близо 200 църковни икони са творения на прочутите зографи от Трявна.
Днес в храма „Св. Никола” служи свещеника Славчо (Иванов). Той води занятията и в църковното неделно училище и е основоположник на редица благородни инициативи за привличане на младите хора в духовния живот и в лоното на Светото Православие.

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------

Използвана литература

1.Станева, Св. (съставител) „165 години храм „Св. Николай” град Велико Търново” – брошура, Велико Търново, 2001 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1977 г.
3. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1982 г.
4. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.