Статията беше публикувана във в-к „Борба” на 25 септември и 3 октомври 2008 г. и в блога на Кина Златева на 09 април 2012 г.
 |
Снимка: www.google.ru |
Кръстът е
най-главният символ за християните. Той не само е оръдие на световното спасение,
на който е разпнат Иисус Христос, но е главният символ за християнството,
наситен с дълбока символика и значения.
 |
| Снимка: http://clubs.ya.ru |
Според предписанията
на Св. Православна Църква, православният християнин трябва да е възпроизвежда
този символ и с ръцете, и тялото си, като прави това по следния начин: свива
заедно първите три пръста на дясната ръка, като че ли иска да вземе щипка сол
или захар. Те символизират Святата Животворяща Троица: Отец, Син и Св. Дух.
Безименият и кутрето се свиват към дланта - това показва, че Синът Божий заради
нашето спасение напуснал небесата и слязъл на земята, приел в Себе Си човешка
природа и по този начин са се слели двете Му природи – Божествената и
човешката.
С трите пръста християнинът докосва челото си – за да освети мислите си; корема
– за да освети живота си; горния край на двете рамена – за да освети делата на
ръцете ни, като според православния канон докосваме първо дясната, после лявата
страна, докато при католиците е обратното. При прекръстване казваме молитвата
„В името на Отца, и Сина, и Св. Дух. Амин”, като при произнасянето на първото
Лице на Св. Троица докосва си челото, второто Лице - корема и третото – двете
рамене. Това е правилният начин за извършване на кръстното знамение.
Снимка: http://1bog.ru
Често обаче можем да видим как много вярващи, поради
незнание или небрежност, правят кръстния знак неправилно или се покланят, преди
да се прекръсте/и/ли до край.
Този знак съпровожда
правословния християнин през целия му съзнателен живот – по време на всичките
молитви, богослужения и църковни свещенодействия, преди и след приемането на
храна, преди и след завършване на всякаква работа.
Конец! И слава Богу. /!/
---------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Колесникова, В. „Краткая
энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001.
2. Николай, д-р, еп.,
Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно
възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”,
УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.
