Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

понеделник, 9 април 2012 г.

Каква е символика крие кръстният знак и как правилно да го изобразяваме



Статията беше публикувана във в-к „Борба” на 25 септември и 3 октомври 2008 г. и в блога на Кина Златева на 09 април 2012 г.


Снимка: www.google.ru

Кръстът е най-главният символ за християните. Той не само е оръдие на световното спасение, на който е разпнат Иисус Христос, но е главният символ за християнството, наситен с дълбока символика и значения. 

Снимка: http://clubs.ya.ru

Според предписанията на Св. Православна Църква, православният християнин трябва да е възпроизвежда този символ и с ръцете, и тялото си, като прави това по следния начин: свива заедно първите три пръста на дясната ръка, като че ли иска да вземе щипка сол или захар. Те символизират Святата Животворяща Троица: Отец, Син и Св. Дух. Безименият и кутрето се свиват към дланта - това показва, че Синът Божий заради нашето спасение напуснал небесата и слязъл на земята, приел в Себе Си човешка природа и по този начин са се слели двете Му природи – Божествената и човешката.
 С трите пръста  християнинът  докосва челото си – за да освети мислите си; корема – за да освети живота си; горния край на двете рамена – за да освети делата на ръцете ни, като според православния канон докосваме първо дясната, после лявата страна, докато при католиците е обратното. При прекръстване казваме молитвата „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух. Амин”, като при произнасянето на първото Лице на Св. Троица докосва си челото, второто Лице - корема и третото – двете рамене. Това е правилният начин за извършване на кръстното знамение.

Снимка: http://1bog.ru

 Често обаче можем да видим как много вярващи, поради незнание или небрежност, правят кръстния знак неправилно или се покланят, преди да се прекръсте/и/ли до край.
Този знак съпровожда правословния християнин през целия му съзнателен живот – по време на всичките молитви, богослужения и църковни свещенодействия, преди и след приемането на храна, преди и след завършване на всякаква работа.

Конец! И слава Богу. /!/

---------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001.
2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.