Статията беше публикувана във в-к „Борба” на 25 септември и 3 октомври 2008 г. и в блога на Кина Златева на 10
април 2012 г.
Снимка: http://www.liveinternet.ru
Паленето на свещи и светилниците имат особено символично знание в Св. Православна Църква.
Чистият восък символизира чистота и нескверността на хората, които палят свещта, а мекотата и податливостта на восъка показва готовността на християнина за послушанието към Бога. Самото горене на свещта символизира обожаването на вярващия човек, неговото превръщане и очистване с огъня на Божествената любов.
Запалената пред иконата свещ е знак на нашата вяра и надежда на благодатната Божия помощ, която винаги се изпраща на всички, които с вяра и молитва идват към Господа и Неговите светии. Нито едно богослужение не може да се извърши без палене на свещи.
Паленето на свещи пред иконите не бива да се извършва със студено сърце, формално, а трябва да се съпровожда с молитва – нека да бъда най-обикновена, изложена със свои думи.
Редът на паленето на свещи е следният: след като си купим свещи и си изберем къде точно да ги запалим, отиваме до избраното място (пред Разпятието, иконата или ковчежето със Св. мощите), прекръстваме се два пъти и правим два поклона. Обикновено това са поясни поклони. Целуваме иконата, пред която ще палим свещ; отправяме нашите молитви към онзи, пред чиято икона сме застанали - Господ Иисус Христос, Св. Богородица, Св. Троица или някой светец. След това палим свещта си от горящите свещи или кандило, намиращо се над подсвещника или над иконата. За да стои по-стабилно добре, другия край на вече запалената свещ се разтопява над пламъка на горящите свещи, след което тя се втъква в свободната дупчица на подсвещника. След като се помолим, отново се осеняваме с кръстно знамение и правим един поясен поклон.
Ако по време на църковни празници, например, на Рождество Христово, Възкресение Христово, Успение Богородично и др. в храма има много хора и трудно е да се отиде да се запали свещ, можем да помолим да предадат свещите на отпред стоящите вярващи.
Ако по време на църковни празници, например, на Рождество Христово, Възкресение Христово, Успение Богородично и др. в храма има много хора и трудно е да се отиде да се запали свещ, можем да помолим да предадат свещите на отпред стоящите вярващи.
 |
Снимка: http://shkolazhizni.ru
|
В Св. Православна Църква няма точно определени правила колко свещи трябва да се купуват и къде точно те трябва да бъдат запалени. Защото както вече бе споменато по-горе, купувайки в църквата свещ, ние поднасяме нашата малка жертва. Тази жертва винаги трябва да бъде доброволна и необременена. Тази жертва трябва да бъде чиста и поднесена от сърце. В противен случай дори и най-голямата и най-скъпата свещ ще бъде неугодна на Бога.
И все пак онези вярващи, които редовно посещават храма, са запознати със затвърдилата се от години църковна практика на паленето на свещи: от купените свещи първата се запалва пред празничната икона, която обикновено се намира в средата на храма; останалите свещи пред иконите на Спасителя и Св. Богородица; пред иконата на най-почитания от нас светец и за починали наши близки. Особено добре това да се прави по време на задушници, тоест в онези дни, когато свещенослужителите се молят за починалите. Редно е да се запали свещ и пред най-почитаната икона в храма.
И все пак онези вярващи, които редовно посещават храма, са запознати със затвърдилата се от години църковна практика на паленето на свещи: от купените свещи първата се запалва пред празничната икона, която обикновено се намира в средата на храма; останалите свещи пред иконите на Спасителя и Св. Богородица; пред иконата на най-почитания от нас светец и за починали наши близки. Особено добре това да се прави по време на задушници, тоест в онези дни, когато свещенослужителите се молят за починалите. Редно е да се запали свещ и пред най-почитаната икона в храма.
 |
|
Снимка: http://rusk.ru
|
За съжаление, твърде разпространени са множество суеверия, свързани със паленето на свещи. Те нямат никакъв християнски смисъл, а са просто безсмислици, разпространявани от духовно неграмотни хора.
От тях можем да „научим”, че трябва да се пали свещ само с дясната ръка; че ако запалената от нас свещ внезапно изгасни, то ще ни сполетят беди; че ако разтопим долния край на свещта, за да стои тя по-стабилно на подсвещника, то ще извършим голям смъртен грях; че ако изгасят свещта ни, преди тя да изгори до края, нашата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети и т. н. Повтаряме, това са само човешки измислици. Господ ще приеме нашата жертва дори под формата на най-малката свещичка, дори и да е неизгоряла докрай. Важно е, тя да бъде поднесена с чисто сърце, с чисти помисли, с искрена и дълбока молитва.
Днес навсякъде се продават свещи – на улицата, в магазините, по пазарите и на битаците. Тук трябва ли да поясняваме, че църковната свещ се купува само от храма Божий, защото купувайки от търговците, ние облагодетелстваме тях, а дадената от нас лепта бива използвана за небогоугодни цели. Освен това, свещ, купена извън храма, направена от некачествени материали, се превръща в пушилка, а не в жертва. Ясно е, че купувайки църковна свещ, ние не само възнасяме жертва на Бога, но и подпомагаме и самия храм. Особено, когато свещта е купена в малка градска или селска църквица, които се издържат най-вече от продажба на свещи, иконки и духовни книги.
От тях можем да „научим”, че трябва да се пали свещ само с дясната ръка; че ако запалената от нас свещ внезапно изгасни, то ще ни сполетят беди; че ако разтопим долния край на свещта, за да стои тя по-стабилно на подсвещника, то ще извършим голям смъртен грях; че ако изгасят свещта ни, преди тя да изгори до края, нашата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети и т. н. Повтаряме, това са само човешки измислици. Господ ще приеме нашата жертва дори под формата на най-малката свещичка, дори и да е неизгоряла докрай. Важно е, тя да бъде поднесена с чисто сърце, с чисти помисли, с искрена и дълбока молитва.
Днес навсякъде се продават свещи – на улицата, в магазините, по пазарите и на битаците. Тук трябва ли да поясняваме, че църковната свещ се купува само от храма Божий, защото купувайки от търговците, ние облагодетелстваме тях, а дадената от нас лепта бива използвана за небогоугодни цели. Освен това, свещ, купена извън храма, направена от некачествени материали, се превръща в пушилка, а не в жертва. Ясно е, че купувайки църковна свещ, ние не само възнасяме жертва на Бога, но и подпомагаме и самия храм. Особено, когато свещта е купена в малка градска или селска църквица, които се издържат най-вече от продажба на свещи, иконки и духовни книги.
Конец! И слава Богу.
-------------------------------------------------
Използвана литература
1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму” „Центрполиграф”, Москва, 2001г.
2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991г.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997г.
