Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

неделя, 25 март 2012 г.

Б Л А Г О В Е Щ Е Н И Е / разказ/

Разказът спечели поощрителна награда в литературния конкурс "Светото Благовещеник", организирин от православния вестник  "Благовестник". Разказът беше публикуван в гореспоменатото печетно издание на 1 април 2011 година и в блога на Кина Златева на 25 март 2012 година.

                                       източник: интернет.
 
Много, много отдавна преди две хиляди години в една далечна страна – Палестина живеела една благочестива девойка, на име Мария. Тя дала на Бога обещание да не се омъжва и отишла в Господния храм. След като навършила осемнайсет години, напуснала Божия дом и отишла да живее при своя сродник – един праведен и благочестив старец – Йосиф. Той бил дърводелец и имал деца от починалата си съпруга. По тогавашния закон той се сгодил за благочестивата девойка. Така Дева Мария станала невеста на Йосиф, но без да бъде истинска съпруга. Веднъж, когато Мария четяла една от пророческите книги, малката й стаичка се изпълнила с ярка ослепителна светлина. Благочестивата девойка дигнала глава и видяла млад юноша, облечен в бели дрехи и с криле. Това бил Архангел Гавриил, който се спуснал на земята и казал: 
- Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; Господ е с тебе; благословена си ти между жените /Лука 1:28/. Когато видяла небесния посланик, Дева Мария се смутила. 
“Какъв е този поздрав?” – помислила тя. Ангелът продължил да говори: - Не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога, ето ти ще заченеш и ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 
- Как ще стане това, когато аз не съм омъжена? – очудено попитала Мария. 
- Господ ще се погрижи за това. – отговорил Архангел Гавриил. 
– Ето и твоята сродница Елисавета също ще роди син. - Всички дела на Бога са чудни и прекрасни! – почтително отговорила Богородица. Небесният посланик изчезнал, а след това постепенно изчезнала и небесната светлина. 
“Трябва веднага да отида при Елисавета. Тя е толкова възрастна, но все пак ще роди дете. Господ е чул нейните молитви”. – мислела тя, гласейки се за път. След като се приготвила за пътуването си, тя отишла при Йосиф, който работил в скромната си работилница, разказала му за ангела и за решението да посети сродницата си. След известно колебание Йосиф й позволил да замине при Елисавета. Йосиф не повярвал на годеницата си за това, което се е случило. След като тя заминала, той решил тайно да я напусне – още на следващия ден. Но през същата нощ на благочестивия старец се явил на сън ангел, който му казал: 
- Йосифе, не се притеснявай да приемеш в дома си Мария, защото по Божия промисъл тя ще роди Син; и ще Го наречеш Иисус и Той ще спаси народа си от греховете му. На сутринта, след като се събудил, Йосиф се отказал от идеята да напусне Дева Мария като се грижел за нея до края на живота си. Мили деца, тази вест, която Архангел Гавриил известил на Св. Мария е за всички хора на земята, които желаят да се спасят. Затова събитието, за което ви разказах, се нарича Благовещение, което означава блага, радостна вест. 

Бележки:  
При написването на този разказ използвах следните книги:
 “Библия за деца”, Издателска къща “Слънце”, стр. 100-101
Еп. Николай, арх. Д-р Серафим, “Вяра, Надежда, Любов”, Враца, 1991 г., стр. 82-83
Конец! И слава Богу!