Докога ще бъдем недоволни мълчаливи граждани?

Статия откроява един проблем, който и до сега не е решен във Велико Търново. Става въпрос за безразборно паркираните коли по тротоарите в Старата столица. Целта на написването на този текста бе да заостря вниманието към тази наболяла тема както на жителите, така и управниците на този град. Статията излезе във в. „Борба” на 9 юни 2008 година.

Опасно е човек да се разхожда по търновските улици. Особено когато от едната страна тротоарът е задръстен от паркираните коли, от другата - тротоара е затрупан със строителни материали или битови отпадъци. Тогава остава само едно - да слаломираме по платното с движещите се коли. Да не говорим за майки които разхождат детските колички. Всяка такава разходка се превръща в неописуем уличен сървайвър. Майки не само са принудени маневрират между задръстените тротоари движещите по улиците коли, но и да имат достатъчно сила, за да могат да вдигат и свалят количките от малкото свободни тротоари. И това е повсеместно явление. В постоянни тротоарни паркинги са превърнали улиците „Проф. Асен Златаров”, „Зеленка”, „Бузлуджа”, „Рафаил Попов”, „Велла Пискова” и др. И още нещо. Сега в старопрестолния град се ремонтират по нова технология тротоарните пешеходни пътеки, но почти по всичките по всички нови тротоари няма наклонени рампи, позволяващи на детски или на инвалидни колички безпрепятствено да се качат и да слизат по тротоарите.
Всеки, който се сблъскал с това неудобства, е оставал недоволен. Тогава защо толкова време продължаваме да приемаме тези проблеми като закономерност? До кога ще бъдем едни мълчаливи недоволни граждани? И кога ще разберем, че с нашето мълчание вредим само на себе си?

Размисли за здравната реформа и здравните осигуровки

Статията излезе във вестник "Борба" на 15 април 2008 г.

Навярно, по-възрастното поколение още дълго ще изпитва носталгия за времето на бай Тошо. Колкото и да оплюват годините на “светлото бъдeще” на комунизма, никой няма да отрече, че тогава здравеопазването и образованието бяха на високо ниво, и най-вече безплатно. А какво е днес положението на родната ни медицина? Съвсем не е розово!!!” – ще отговори с болка всеки българин, на който поне веднъж му се наложело да потърси помощ в нашите здравни заведения.
Да, не дава Господ днес да се разболееш. Особено, когато заплатата ти е близка до минималната. А още по-зле, ако си без работа.И тогава си мислиш за какво ще ти стигне паричката, която си я взел от трудовата борсата – за да си платиш сметките за тока, парното, водата и телефона или да си нахраниш гладното сисемейство? А може би, първо да си платиш здравните осигуровки? Само че как едва свързваш двата края?
Да, абсурдно и нелогично, но само в нашата държавица безработните и социално слабите трябва задължително да плащат здравните си осигуровки. В целия свят няма да намерим такъв абсурд. Обаче, какво да се прави, това е реалността в днешна България! Но това е положението у нас - и да плачеш и да виеш от болки, няма кой да те чуе. Нашите политици нямат време да се занимават с такава дребна работа, като здравето на собствения си народ. По-важно бе да осигурим военен контингент за безопасността и спокойствието на толкова близки и братски иракски и афганистански народи ида влезем в НАТО! Иначе те дай си Боже, нашата бедна, нагло ограбена от държавните мъже и за безценица разпродадена Татковина ще бъде отвсякъде нападната...
И какво излиза, че ако ти болен или на легло, но нямаш пари, то съгласно условията на българската здравна реформа, ти съвсем не си болен и нямаш право медицинска помощ. Значи, ако не си платил осигуровките, поради липса на пари, ти се вече ни си човек и нямаш право на живот. Това ли заслужаваме? За такава ли демокрация си мечтахме? А даже и здравно осигурен, нямаш гаранция, че ще получиш качествена лекарска помощ. Защото наблюдавайки в каква пропаст върви българското
Сигурно всеки редовен данъкоплатец се замисли, какъв е смисъла да се плаща здравните осигуровки, когато пак отново почти всичко трябва да си плащаш – прегледа при личния си лекар, част от болничния престой, почти всичките лекарства и дори някои от животоспасяващи медикаменти, лабораторните изследвания и т. н. Да не говорим за болничните. Там е направо е кошмар. Въпреки, че сегашното правителство нареди до две седмици да се изплаща болничните, на практика това все още рядко се случа, налага ти се по няколко месеца да чакаш и след това, ако не отидеш при съответната инстанция и да не попиташ защо не е изплатен болничния, то сигурно още толкова ще чакаш да се сетят служителите от регионалния отдел на НОИ да си свършат работата. А когато си получиш парите от тъй дългоочаквания си болничен, то пак ще ти прилошее, защото и тази точка в родното здравеопазване е уредена по-нашенски - работодателят приспада болничния от брутната ти заплата, а НОИ ти изплаща болничния върху сумата, осигурявана от работодателя, която е почти навсякъде у нас е малко над минималната заплата. И кой при тази здравна математика остава ощетен?.
Но кой ти мисли това, важно е че докато българите от различна възраст боледуват, всеки път хранят надежда, че ще получат достъпна и качествена лекарска помощ, у нас активно продължава да тече здравната реформа.

Защо всяка зима има грипна епидемия у нас?

Това е един сатиричен поглед относно зачестилите у нас грипни епидемии. Статия е публикувана във вестник “Кукуригу”, бр. 1, 2006 г.

Идва есента, а след нея зимата. А заедно със зимата и поредния заразен вирус. Тази зима ще донесе още една грипна епидемия. Но този грип не е обикновен човешки грип, а нещо по-опасно и страшно – птичи грип.
Нека да си зададем въпроси.
Интересно е, защо всяка зима бедната ни държавица посещават различни видове грип? Нима той толкова много обича нашата мила Татковина? И защо преди, да кажем 20-25 години грипът с множеството си разновидности не смеел да стъпи на българската земя?
Явно, не можал да премине нито една българска граница. Граничарите веднага хващали този болестотворен нарушител, веднага когато стъпвал на нашата малка държава. – ще се пошегува някой. Да, може това е така, но сега грипа не само не се притеснява от нашите “доблестни” граничари, но и си намери и партньори.
Защо не, щом НАТО си има партньори, Европа си има партньори, и САЩ си има свои партньори, значи и грипа може да си има свой партньор.
И като всеки може да се досети “партньорите” на грипа станаха птиците. Тези наивни крилати пернати станаха “партньори”, а след това и жертви в ръцете ” на този монстър на зимния сезон. Да, жал е за птичките. Те толкова приличат на политиците на изстрадалата ни за последните петнадесет години майчица България. Също така са малки, също така са толкова доверчиви и наивни и готови да направят всичко на богатите господари на САЩ и Европа само за няколко трохи хляб.
Но нека да оставим на мира птичките. Те само са пионки в ничии ръце. Да оставим на спокойствие и грипа, той е само едно човешко творение. Творение в лабораториите на западните фармацевтичните гиганти, а кой знае може би дори и някои български производители на лекарства.
Схемата е проста: има ли някаква епидемия (в случая грипна епидемия), то има и болни хора, които ще търсят лек. Никой не иска да боледува, нали? Затова, болните отиват при личните си лекари, които ще ги препратят при колегите - аптекари. И така болните отиват в аптеките и си купуват скъпи лекарства и по този начин облагодетелстват се и производителите на лекарства.... Ето защо всяка зима в България има грипна епидемия.
А тази година човешката алчност на горепосочените люде не пожалела и пернатите обители на фауната. - -

-Апч-и-и!
- Наздраве! И поздрави на чичо доктор и леля аптекарка!

Великотърновската газификация = дупкофикация

Тази статия представя една тъжна действителност - „модерно” и „европейско” газифициране. Сатиричния тон в статията още повече заостря вниманието към текста. Тази статия е публикувана във вестник “Кукуригу”, бр. 2, 2006 г.

Доживяхме до момента, когато някои от болярите могат да газифицират жилищата си. Бравос! Похвално е, че в нашия град започна такова грандиозно предприятие – първо, достолепна стара столица, второ, вече сме в 21 век, и трето, в него живеят ”бели хора”.
А знаят, у нас всяко едно начинание започва със балкански размах. Така е и в града на болярите - разкопават да неузнаваемост и чак след една седмица работниците от газифициращата компания се сещат да започнат монтажни работи. Дотогава болярите газят в калта и прескачат множеството дупки и траншеи, ама то е така, щото се е случило през зимата.
Но мащаба не може да се отрече – газифицира се целия град, ей!, и старата част му даже. И като е разкопан, Търновград представлява мрачна картина – надупчен, сякаш от бомбардировка или търновците се готвят да бранят родния си град от вражеско нападение и си изкопали вече множествено траншеи.
Болярите бързо свикнаха – все пак невиждано благоденствие ги чака, пък чуждестранните туристи като отворили едни очи – сякаш не се виждали никога дупки. Ами, “забележителности” бе - траншеи, ями, изкопи и много разхвърлени около тях газови тръби със различна дължина. Запасете се със спокойствие и тренирайте бягане с препятствия. Калява духа и тялото!
Иначе има опасност да останете без нерви или да паднете в някоя от поредните ями и там да си останете за вечни времена.
Тази опасност се увеличава на лунно осветление, някои от търновските улици тънат в непрогледен мрак. Разбира се, повечето от уличните ями и траншеи няма заградителни съоръжения, предупредителни знаци, ама внимавайте, де! И никак не си мислите, че сте в гробище, където току-що са били погребани надве-натри изгубили надежда боляри – все пак ямите и траншеите са запълнени, монтажът е завършил успешно, ура!
Така си е, има какво да видите в стария престолен Търновград, никъде в Европа няма да го видите! Да правят изкопи по улиците без да се извършват монтажни работи по цяла седмица, а дупките да се пълнят с вода и да са самозасипват. Хич не им идва на ум на тамошните газифициращи компании, че е възможно да се оставят ямите и траншеите без предупредителни знаци, заграждения и осветление! Освен това никой от европейските общински чиновници няма да нехаят относно такива “забележителности” и не позволят на гостите от чужбина да се разхождат по разкопани улици, и защо? Щели да ги загубят завинаги, нищо подобно! Атракции, господа! Силни усещания!
Поучете се от нас, вземете ноу-хау, дето се казва,че иначе вие какви европейци сте!?

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ: ”ДУХОВНОСТТА НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ”

Тази статия бе отпечатана във вестник , бр. 32 (113) от 12 август 2004 г.

В този брой ви представяме статията на един млад автор, любезно предоставена от самия него специално за читателите на в. ”Долина“. Виталий Чеботарь е роден в град Болград, Одеска област, Украйна на 20.02.1977 г. Има още двама братя Славчо и Иван. В България е благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък. С него се запознава по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. “Винаги ще съм признателен на отеца” - казва Виталий. С негово съдействие записва и завършва паралелния семинарски курс през 1996-98 г. В същата година е приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломира се през 2003 г. В момента подготвя магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. От миналата година е женен за българка - Анета Танева, от Габрово. Ани, както галено я нарича, е дипломант на катедра “Скулптура”, към факултет по изобразително изкуство при ВТУ. Свободното си време отделя за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството му е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”. На казанлъшките читатели представяме статията със съкращения.
В какво време живеем днес! Много малко обръщаме вниманието си към духовните и нравствените неща, а и къде ли да ги намерим?! Ако вземем, например продукцията на западното кино индустрия, която ни залива така щедро от малкия и големия екран, какво полезно можем да извлечем? На никого вече, дори на малките деца, не правят впечатление потоците кръв, разкъсаните тела, ожесточените престрелки, смачканите коли, или пък пикантните любовни сцени… По-безчувствени ли сме станали? А иначе, основният движещ мотив, който ни се натрапва е “справедливостта”, но човешката и земната. Ако някой ни обиди, задължително трябва да отмъстим, защото “доброто” винаги възтържествува над злото. Тук начините и средствата са без значение. Положителният герой раздава правосъдие, побеждава, убива лошия… На пръв поглед няма нищо нередно. Ако сме попрочели нещо от Стария Завет ще кажем: Дори там е написано “око за око, зъб за зъб”, тоест каквото ви направят, с това отвръщайте. Но, ако се ръководим още от тези старозаветни правила, защо тогава се роди Христос, защо умря на Кръста и възкръсна в третия ден? Не затова ли, да примири човека с Бога и да изкупи греховете му? Не Той ли каза, ако някой ни удари по едната страна да обърнем и другата, и още, ако искаме да бъдем първи, нека бъдем слуги на ближните, и още, да имаме Него за Идеал, защото е благ и смирен по сърце, и още, и още… Та нали самият Богочовек уми краката на учениците си на Тайната вечеря, в знак на безкрайно смирение? Не Този ли трябва да ни бъде примерът за справедливост, “който и пречупена тръстика не прекърши и никого не обиди? Защо нашата справедливост е толкова далеч от Божията? Защото се отклоняваме от верния път, защото загърбваме Бога, защото мислим, че можем сами… А какво можем и колко можем се вижда от действителността, която е най-доброто ни огледало: войни, насилие, престъпност, наркомания, проституция… Да продължавам няма смисъл, списъкът и без това е дълъг, а и всеки сам може да го допълни.
Живеем като богове, забравяйки, че сме пръст и в пръстта ще се върнем. Независимо от това, какви богатства и власт имаме, не можем да се застраховаме срещу смъртта! Златният телец е заел мястото на Бога в много сърца, но животът може да бъде толкова хубав и без многото пари. Защото смисълът на човешкия живот не е в трупането на богатства тук, на земята, където крадец подкопава и молец прояжда, а горе, на небесата.
Много популярна днес и не само сред младежите е тъй наречената американска мечта - един мираж, за охолен живот и лесни пари… В действителност, обаче, нещата изобщо не са толкова розови. А и какво ли не копираме от американците - изрази, маниери, диети, свобода… нищо, че на наша, родна почва всички тези неща се превръщат в пародии. Музикалните ни клипове дори стават все по-вулгарни и агресивни. За да бъдат по-харесвани музиканти и артисти са готови на всичко. Примери за това - колкото искаш, едни от други по-фрапиращи. Но, когато духовните сетива са закърнели, естествено е желанието за зрелища да става все по-ненаситно. И все по-малко ни впечатлява красотата на изгрева, прелестта на цветето, омайната птича песен… Дали някой забелязва как цялата природа, всякое дихание хвали Господа, от работливата мравка и неуморната пчеличка, до огромните китове и слонове? Всички те се подчиняват на законите, които Бог е установил в природата. Само ние, човеците, все повече и повече забравяме за Него, нашият Създател.
Жалко е, че младите хора растат в такава среда на безбожие, че вместо на Божиите закони се подчиняват на законите на модата, която все повече ги разголва, татуира, обезобразява. Съвременната козметична хирургия прави чудеса, но каква полза, след като душата умира, затрупана под тонове грим, силикон и пороци? Барчетата, дискотеките, компютърните зали, алкохола и наркотиците довършват и малкото останало здраво и цяло в умовете и телата на младите. В резултат – депресии, самоубийства, аборти, клиники за душевно болни, наркомани и алкохолици. А църквите стоят празни!
Черна статистика? Улица без изход? И двете! Но, изход все пак има - БОГ! Бог, Който е толкова човеколюбив, милостив и дълготърпелив, че прощава всичко, дори непростимото. Трябва само да се събудим и отърсим от стария си начин на живот, да се разкаем искрено, да поискаме прошка, да вярваме, че ще я получим. И тогава, точно когато сме на дъното, та дори сме затънали до гуша, става чудото. Бог ни подава ръка и бавно и полека, но сигурно ни изтегля от собственото ни блато. А колкото до хората, винаги има кой да помогне. Стига само в самотата и отчаянието си да не залитнем към така щедро предлагащите се секти и други религии. Нищо и никой не е по-силен от Бога, затова, нека изберем Него за наш Съюзник и не Го заменяме с нищо друго!

Конец! И Богу слава.

Чалгата или въведение в българската поп-фолк генерация

В тази статия аз и колежката Венцислава Дикова изразихме мнението си спрямо поп-фолк музиката, „високо интелектуалните” й текстове и въздействието на чалгата спрямо средно статистическия българин. Статия бе отпечатана във вестник “Артфорум”, бр. 50, декември 2002 г. – януари 2003 г.

Сантименталните клишета, които сподавяха задрямалата тишина и доставяха радост на бабите ни, издъхнаха с появата но модерния поп и рок музика. Ала същия тоя рок, “ала Георги Минчев” отпрати “бялата тишина” и загърмя с електрическите бас-китари, които се превърнаха в апотеоз на бюрократическа ненавист. Като че ли по-кабинетна се оказа чалгата, която дамаскира кръпките и тури мазилка на протеклия таван. Понеже стопли сърцата ни, даже направо ги стопи, та “две очи разплакани” “леда” да разтопят щом могат.
Пасторален скиптър на едно грандиозно съвременно дередже. Еякулация на цветущи фрази, стимулиращи активна мисловна дейност се почна, когато колабиращата ни държавица бе смазана от падащи камъни със сръбски оттенък. Отпочинахме си, преди да започнат да ни газят с “валяци”, придържайки се към “наш’та система 4-4-2” - четири родини безработен, четири години с минимална работна заплата и две години в неплатен отпуск..
“Положението никак не е розово”, пише един наш сънародник визирайки, окрупняващата се сегрегация, по пътя към Европейската интеграция, а от семейството тръгва всичко – първо би било добре да се интегрираме с тъщата или свекървите, пък тогава и с ония големите. Ала и на златните ни български мъже им омръзна от тази не наложителна, а по скоро налагателна интеграция, и с огромна но прикрита радост очакват поредната фолк-фиеста, в която само ще се насладят на пищни заоблености, ще се наквасят с ракиен елексир, преди жената да ги е погнала с тигана (тук не включвам добре известната Ивана, която съвсем не прибягва към тия възпитателни мерки от тоталитарно време, а с дързостта на модерна жена се цели право в десятката: горко му на сгафилия мъж – “сто патрона” ще му вкара, “ако в крачка” тя го хване).
Освен възпитателния ефект, чалгата се оказа със седативно действие – панацея за изстрадали души. И ако преди време някой я нарече “музика за душата”, може и да е бил прав – с наранено сърце и пиянски взор натискаме play и любовната ни мъка сякаш отшумява или се прелива с редуцирания глас – “Липсваш ми, обич моя”, “да те забравя искам, но не мога.” И т. н.
“Стоя на колене пред твоята врата и твоята обич аз прося” - запява Кондьо с мелодично-атрактивния си глас, а Лия бърза да го “фиксира” с “иди си, недей ме докосва”. Очевидно, че християнското смирение и продължителното “коленичене” не трогват дългокраката поп-фолк изпълнителка, но кулминацията настъпва достатъчно бързо и след малко тя запява кресчендо “Аз вярвам, защо да живеем в самота”, за радост на объркания, с разбито сърце човечец. И след малко той с все сила отговаря: “И като Феникс в пепелта, зарових в мене любовта”, и като с трясък влиза в коридора на панелката. Вбесява хазяйката си с “Аз съм волна пеперуда” и отвръща на пиперливите й думи с едно звучно оригване: “Ти си овца, тъпа овца, овца със рогца”, с която причинява акумулиране на психическата и неустойчивост. Точно в този момент съседката открехва вратата и лукаво подвиква: “Мъж ли е не го жали, на врата му ти стъпи”...
Подобен апокалипсис е съвсем реален и е достатъчно показателен, за да ни имплантира идеята за все поглъщащата – гастролираща еманципация, поривист мъчизъм, фиксирана гръдна обиколка - повторението е твърде задължителен елемент. Честотния фиксатор задължава едрогърдата “волна пеперуда” Кати да повтори факта, че си има гадже точно пет пъти, афиширайки душевен елей. И понеже любовта идва винаги “магнетично”, “горе на черешата” (отново повторено) е естествен завършек на романтичната чалгарска свалка, запалената цигара, която обаче не остава незабелязана от “законния мъж”. Така “забрави за правилата, ще променяме играта” прозвучава като апотеоз на традиционната изстрадана общочовешка в частност българска изневяра, а “ела, ела, не си жена, която може да е сама” е достатъчно да издърпа българската домакиня от семейното огнище, балиращо не друго, а бележки за ток, парно и вода...
А гръцкото сиртаки, подгрято от български аранжимент шашка с категоричното “милиони нощи само тебе чаках”, имайки предвид, че ответната реакция на “щом почука на вратата” е “ти показа си бедрата”. Точно и ясно, с леко загатване на върховния момент – “ще те метна на дивана”, този път без излишни лирични отклонения от рода “ела, ела”, поканата е излишен елемент, който единствено би натоварил завършената музикална композиция.
Освен категорична, българската чалга би могла да се определи и като лутащ се липид, определящ себе си ту като “рай”, ту като “ад”, ту като “начало”, ту като “край”, хем “господар”, хем “роб”. Визирайки хипотетичната същност на съвременния поп-фолк, който, като че ли сам не може да се определи в жанрово отношение, лесно можем да предположим, че зад маската на хедонистичен прелъстител се крие далеч по-проблематичен феномен – неориентирана “хищна хиена”, която се претворява ту в “хитра палава лисичка” ту в “нежна птица с бели криле”. Леката сексуална еманципираност (“сто патрона ще ти вкарам, ако в крачка те набарам”) и жертвоготовната обреченост (“твоя ще бъда цял живот”) моделира сантименталната извратеност на българския поп-фолк.
Като всеки вид музика, чалгата също може да трогне сърцето на слушателя, събуждайки в него романтичното, както и да натъжи човек със своите сантиментални любовни напеви, и като му даде възможност да преживее заедно с изпълнителя жестоката изневяра, да го хвърли в бурното море на измамата и предателството, за да раздели с Цветелина изповедта пред майката, а за дует Спасови да сподели радостта от родения син – “Сине, сине, ти си ангел мой, сине, сине, Бог ли те изпрати”, Християнското съзнание обаче не търпи очовечаване на Бога и въстава срещу фактическото убеждение, на “хъшовския” изпълнител, че той е “ад и рай”, “господар и роб”, “начало и край”. Ако, обаче съпоставка с библейските слова на Иисус Христос и думите на “хъша”, то неумишлено достигаме до извода, че последният, дръзва да се сравнява с Божия Син, без да познава църковните канони. Християнската обремененост тук е също двояка и някак си хипотетична, понеже поп-фолкът борави с догадки и подмятания, скрити, фиктивни реликви на едни банализирани реалии, които не успяват да превземат душите, или поне карат телата да кършат снаги под примамващите ритми.
Общочовешкото рамкира обикновените на пръв поглед доводи “Горещи страсти са най-опасни”, поделейки ги “има и за теб, има и за мене”, с което акцентира върху необходимостта от братското споделяне на всичко житейско - изпълнителката е готова да прескочи летвата даже с цената на цепнатата полата. Тук отново се наслагва идеята за самоинициативност, която е в противовес на сластната закана “само да те гепна, дънките ш’ти цепна” закана с елементи на безнравственост, даже насилие. Аморалния ефект се постига и с бурния фалцет: “Най ми добре с няколко мъже”. И се прелива с напевния словесен марш “дръжката, дръжката, на теслата дръжката, как влезе мъжката на теслата дръжката”. Глаголът “влезе” тук изпълнява същата слагателна функция, както глаголите “искам” (го), “стискам” (го), в рефрена “искам го, мъжо, “стискам го”, без да натоварва излишно конструкцията с допълнителни пояснения. Ефектът на кривото огледало обаче е неизбежен и индивидът рискува да забегне в аморална крайност. Така поп-фолкът се превръща в пародийна перверзия, малтретираща нравствената ни същност.
След всичко казано до тук бихме могли да твърдим, че съществува българска поп-фолк генерация, или по нашенски казано – чалга-поколение. Чалгата налага свой собствен модел на поведение, с елементи на чужди култури – балканската парадигма, изповядва сантименталната мутиранаст в един нов спорадичен балкански синдром. Интегрирането ни като нация обаче предполага запазване на националната ни идентичност, ето защо втъкаването на елементи от българския фолклор в поп-фолка би означавало не само съхраняване на народностния дух и култура, но и би предало ново, интересно звучене на новоизлюпилия се жанр. Иначе остават нескопосни текстове елементарна музика, разголени женски тела, невъздържана тартюфщина – порочен кръг от едно хоро, по Страшимировски страшно и по Есенински аморално...

Автори: Виталий Д. Чеботар
и Венцислава Дикова.

СЪВРЕМЕННИ АНТИТРИНИТАРНИ СЕКТИ (ЕРЕСИ)

Това е статия накратко разкрива заблудите на някои древни ереси и съвременни секти относно учението им за Св. Троица. Статията бе публикувана на страниците на списанието “Търновски епархийски вести” в бр. 9. 2002 година.

Оформянето на християнската религия като господстваща се извършва едновременно с нейното преследване. През I-II в. се провеждат основните борби между юдеите и езичниците. През III в. и следващите векове главният мотив за разногласие е личността на Иисус Христос и свързаното с Него тълкуване на догмата за Света Троица, съгласно който Бог е един по същност и троичен по лица – Отец, Син и Дух Свети. Тези и други спорове довеждат до необходимостта от провеждането на седемте вселенски събора, които оформят основните догми на християнското учение. Така например на Първия (в Никея през 325 г.) и Втория (в Цариград през 381 г.) събор са осъдени арианската ерес и македонианство (духоборците). Според арианите Иисус не е единсъщен с Отца, а е Негово най-превъзходно творение, създадено “от нищото” и, следователно, не може да бъде Изкупител на човечеството. Духоборците приемат, че Христос е подобоен на Бог Отец, но за тях Св. Дух е творение на Бога, т.е. няма Божествен характер. На тези два събора са приети дванайсетте члена на Символа на вярата.(1)
В днешно време също можем да срещнем антитринитарни  религиозни общности подобни на арианството и македонианство, например: Мормоните и Йеховистите.
Появата на тези антитринитарни секти в съвременния свят епископ Атанасий Йевтич обяснява по следния начин в статията си “Тринитарните ереси днес”:
“Чудно е, струва ми се несъмнено, че почти всички нови тринитарни ереси повтарят, по един или друг начин, някои теми и заблуди на ранните тринитарни ереси и техните заблуди идват най-често от желанието да се предостави на “съвременния човек по един приемлив начин” божествената тайна на Светата Троица, която отвека е била своеобразен кръст за откъснатия от Бога човек и неговите ограничени рационални категории. С други думи, човешкият разум винаги се е препъвал, когато е искал да се представи и изтълкува по един чисто философски начин тази богооткровена тайна, тази благодатна истина за Троичния Бог или, както казва Св. Григорий Богослов за древните еретици, които искат да обяснят тази основна тайна на християнската вяра, “аристотелевски, а не рибарски” (тоест апостолски)”.(2)
Бих искал да разгледам конкретно някои нови религиозни общности, които засягат догмата за Света Троица. Така например, в някои общини на Евангелистката църква не вярват в Света Троица и дори отричат Божествената природа на Христос.(3)
Едната от постановките на мормонското учение е, че съществува Бог Отец, Иисус Христос и Св. Дух, но това не е Света Троица. Това са три отделни бога. Бог Отец и Христос имат тела от плът и кости, а Св. Дух има духовно тяло. Бог е нашия баща, Христос е нашия Спасител, а Св. Дух – Божия пратеник, който трябва да ни разкрива истините относно плановете на Бог Отец. Бог е съвършен, безсмъртен и всемогъщ. Той е управител на Небето и Земята, които са сътворени от Него.(4)
Йеховистите отхвърлят догмата за Света Троица. За тях Христос не е Бог. Той е творение на Бога, Негов духовен син, съвършен човек, който е изпратен на Земята, за да изкупи греховете на първия човек Адам. Той не е възкръснал в плът, а като духовно същество. Когато се явил на своите учениците след Възкресението Си, Той не бил в същото тяло, а материализиран в плът и кръв, за да бъде видян и за да се повярва в Него. След Възнесението си живее като духовна личност и след като изчистил небето от cатаната и неговите ангели, царува на небето.(5) Те също така отхвърлят божествеността на Св. Дух. За тях Той е невидима “действаща Божия мощ”, която може да бъде оприличена на радарен лъч.
В тези "учения", които бяха споменати по-горе, ние не можем да повярваме, защото като православни християни, вярваме, че Бог бидейки един по същество (същност), се явява троичен по Своите Лица – Отец, Син и Св. Дух. Tова е един триипостасен Бог. С други думи, както Отец е истинен, вечен и всемогъщ Бог, така и Неговия Син е истинен, вечен и всемогъщ Бог, което важи и за Св. Дух. И в същото време това не са трима богове, а един Бог – единосъщна и неразделна Троица. Такава вяра сме приели от св. апостоли.
“Свидетелите на Йехова” отричат това учение и го наричат “сатанинско” и “езическа измислица”. Те се надсмиват над християнските догми и казват, че ние вярваме в “трима богове” или “триглаво чудовище”.
Като не зачитат Троицата, отричат и Божествената природа на Господ Иисус Христос, считайки Го, че е тварен, подобно на Ангелите и необосновано Го отъждествяват с Архангел Михаил. С това те повтарят старото заблуждение на арианите, чието учение било подробно разгледано от Църквата на Първия Вселенски събор през 325 г. в гр. Никея. Йеховистите твърдят, че след като се въплътил, Иисус Христос свалил от Себе Си духовното битие и станал обикновен човек. Когато се кръстил в река Йордан, Бог Йехова Го направил Христос – пророк, първосвещеник и помазаник. Изпълнявайки поверената задача Иисус загива и бива прикован за стълб (традиционната форма на кръста изключват като отвратителен езически символ). За този подвиг Бог Го награждава с безсмъртие. Той възкресява Иисус, като разпръсва Неговото тяло на съставните Му елементи и Го възсъздава във вид на “славен дух”, за да може Той да възглави всемирната цивилизация на Йехова.
Тази ерес се обосновава от техния грешен превод на първия стих на Евангелието от Св. ев. Йоан.
“В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше само от Бога” (тоест създание) – тук е правилно да се чете: и Бог беше Словото.(6)
И накрая нека да завърша с това, “че нашето време може да бъде охарактеризирано като епоха на буден разцвет на всевъзможни секти и култове. Въпреки че изопачаването на християнската вяра (от ереси) започнало още от апостолски времена и тогава представлявало проблем за Църквата. Някои от съвременните лъжеучения са особено опасни със своята агресивност и с огромните материални ресурси, които изразходват за своето разпространение. Те са особено опасни, тъй като са крайно антихристиянски; широко използват християнските идеи и терминология, позовават се на авторитета на Иисус Христос и цитират Библията, с която прелъстяват доверчивите хора.
Към такива войнствощи антихристиянски лъжеучения трябва да бъдат отенесени “Свидетели на Йехова”, Мормоните и др”.(7)
Те отричат или съществено изопачават основните истини на християнството – Божеството на Иисус Христос, след това Св. Троица и други истини на вярата. Но тъй като използват християнската терминология, хората, неизкушени от богословието, трудно разбират какво точно са покварили в християнското учение.
Затова ние, православните християни, трябва да се пазим от тези нови антитринитарни секти и да се уповаваме на думите на Св. ев. Матей:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат до вас в овча кожа, а отвътре са вълци и грабители... по плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7: 15-16).

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------------------------------------------------

Бележки

1. Асенов, Б., “Религии и секттите в България”, София, 1998, с. 28.
2. Еп. Йевтич, А., статия “Тринитарните ереси днес”, Белград, 1991.
3. Асенов, Б., “Религии и секттите в България”, София, 1998, с. 147.
4. Пак там, с. 273.
5. Пак там, с. 282.
6. Милиант, А., архим., “Лъжеучението на “Свидетели на Йехова”, изд. “Тавор”, с. 16-17.
7. Пак там, с. 1.

Литература

1. Йевтич, А., еп., “Тринитарните ереси днес”, Белград 1991.
2. Асенов, Б., “Сектите и религиите в България”, София, 1998,
3. Милент, Ал., архим., “Лъжеучението на “Свидетели на Йехова”.