Църквата „Св. Св. Кирил и Методий”

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 9 януари 2009 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Този храм се намира на най-високата част в болярския град – във старинния квартал Варуша, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий”, 31. Църковната летопис гласи, че този Божи дом е дело на прочутия вече майстор Кольо Фичето, като в тази историческа справка за пръв път той бива наричан български архитект. Интересен е и да фактът, че освен архитект и строител Колю Фичето е и църковен дарител на този храм - неговата лепта са два светилника, направени от желязо върху които благодарните съвременници са изписали имената на щедрия ктитор.
През един от зимните месеци султана Абдул Меджит подписва ферман с който удовлетворява молбата на Българската православна община в Цариград за построяване на Божи дом в Търновград. Храмът „Св. Св. Кирил и Методий” започнал да се строи на 10 март 1860 година. Грубият строеж на църквата приключи на 8 октомври на следващата година, а довършителните работи свършват чак на 14 април 1863 година. На 4 октомври 1872 година храмът е тържествено осветен от българския епископ Иларион Макариополски. Подобно на катедралния и този Божи дом е бил изграден в доста кратък срок. Мястото, на което е издигнат, е старо оброчище посветено на Св. Атанасий, затова първоначално църквата е носела неговото име.
Църквата е трикорабна, куполна псевдобазилика с балкон и открит нартекс намиращ се в западната страна. Главния вход на храма се намирал в южната страна. Също така е имало и втори вход, тъй наречен второстепенен вход. Той се намирал в западната страна. Максимално изнесените крила на емпориума (балкона) и централната му площадка илюзорно представят идеята за седемте райски небета.
По време на земетресение което през 1913 година куполите на притвора и над наоса са били разрушени. Трусът разрушил и този красив църковен корниз, изпълнен в характерният за Колю Фичето стил. По-късно църквата „Св. Св. Кирил и Методий” е възстановена, но притворните и наосните куполи не са били построени отново, също и дъговия корниз. Не отстъпват по красота и останалите арки и сводове, които с прецизното око на строителния майстор изящно и хармонично са съединени с кривите линии на балкона. Подът първоначално е бил направен от каменни плочи.
Това е първия за старопрестолния град Божи дом с лята камбана и камбанария над притвора. В южната част на църковния двор се извисява самостоятелна кула с часовник-камбанария. И днес старинния часовников механизъм на кулата, на всеки половин час известява на жителите на квартала точното време. Тя е построена 23 години по-късно от самия храм, което сочи и надписът на бяла каменна плоча. До камбанарията се намира малко гробище, където са погребани свещеници, служели в този православен молитвен дом.
Величествения иконостас в храма е направен през 1872-1874 години от двама майстори-марангози от Калофер, ученици на Ботьо Петков, които по-късно геройски загиват по обсадата на Дряновския монастир, като активни участници в четата на Бачо Киро.
Не може да не се спре вниманието и владишкия дървения трон, украсен с уникално и богато дърворезба. Но всеки, влязъл в храма остава възхитен от старата икона, на който са изобразени сцени от живота на Иисус Христа и Неговата Майка – Дева Мария, както и плащиницата, на който е изобразен Нашия Господ Иисус Христос след разпъването Му на кръста.
В тази възрожденска църква са служили известни български архиереи, сред които Иларион Макариополски, Партений Софийски, Климент Търновски, Антим 1, Йосиф, Филип, Софроний, и еп. Варлаам Драговитски. Днес в храма „Св. Св. Кирил и Методий” служи протойерей Илия Пенков.
През 1964 година храмът „Св. Св. Кирил и Методий” е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение. Преди 13 години, през 1995 година е извършена архитектурна и художествена консервация, с укрепване на конструкцията на камбанарията. През 2005 година от архитект Д. Колева бе изготвен проект за заснемане, консервация, реконструкция и експониране на църквата. Този проект спечели частично финансиране.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба е необходимо да отидат в храма за да се запишат при продавачката на пангара ден и час за извършване на желаната треба и за платят посочената такса.

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------

Използвана литература

1. Драганова,Т., Попова, Сн., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1977 г.

2. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1982 г.

3. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.

Катедралата „Рождество Богородично” в Старата столица е поредно великолепно творение на Кольо Фичето

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 12 декември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Храмът „Рождество Богородично” се намира на улица „Иван Вазов” 25, близо до окръжната библиотека „П. Р. Славейков”. Този православен Божи дом е също така е и катедрален храм. Подобно на църкви „Св. Марина” и „Св. Никола”, катедралата „Рождество Богородично” в старата столица е дело на прочутия майстор на Кольо Фичето.
Строежът започна през 1842 година. За рекордно кратък срок, само за две години храмът бил построен. Всички средства са събрани от доброволни пожертвования от вярващите от махалата. Като основен строителен материал са използвани камъни от дялан пясъчник. В сградата най-вече изпъква величествения главен корниз, във форма на двойна кобилица и е изграден от червени тухли и камък. Църковната фасада се поддържа от четири колонки и прозорците са във форма на елипса й предават оригиналност и ефирност. Не по-малко са забележителни и двата реда капители, намиращи се в средната част на този величествен молитвен дом. Подът е бил от мраморни плочи, църковните сводове са изградени от тухли и хоросан. В храма освен главния вход има още и един вход състоящ от две странични симетрично разположени врати. Тези врати водят към външните храмови странични аркади.
Храмът е трикорабен, без камбанария и кубе. Камбанарията бе построена като отделна сграда и се намира на тридесетина метра от църквата. Също така и камбанарията, като и самата храмова постройка е изградена от камъни от дялан пясъчник.
На 1 април 1913 година по време на голямото земетресение църквата „Рождество Богородично” била напълно разрушена. След 24 години, през 1937 година на мястото на разрушения храм, бил построен нов катедрална църква, със същата фасада, съхранена благодарение на гипсов макет изработен от Леон Филопов. Днес този макет на храмовата фасада се пази в Историческия музей във старопрестолния град. През 1951-1952 години църквата била изографисана от двама български художници – Д. Гюдженов и Н. Кожухаров.
Днес в храма „Рождество Богородично” служи свещеника Асен Стоянов Иванов.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба, трябва да отидат в храма за да се запишат при служителката на пангара . Също така това може да се направи и по телефона, на е (062) 62 37 44.
Всеки делничен ден в този Божи дом се извършват сутрешни и вечерни богослужения. Сутрешната църковна служба, наречена утреня започва от 8.00 часа и продължава близо един час. Вечерното богослужение, наречено вечерня започва в 17.00 часа. В неделни и празнични дни в храма се извършва Св. Божествена Литургия, която започва в 9.00 часа и продължава близо два часа.
Храмът е отворен всеки ден от 7.45 до 18.00 часа.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Николова, Я., Драганова,Т., „Велико Търново. Пътеводител”, София, 1965 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.

Църквата „Св. Никола” – свидетел на съдбовни исторически събития и храм на духовното просвещение

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 5 декември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”

Според данните от църковния летопис през 1834 година започва строителството на храма „Св. Никола” в живописния търновски квартал „Варуша”. Той започнал да се изгражда от прочутия през 19 век строителен майстор Иван Давдата. Една година по-късно майстора си взел помощник – младия калфа Кольо Фичето. Младия помощник се представил като много способен ученик и след като Иван Давдата тежко се разболял, предложил на църковното настоятелство храмът да бъде завършен от талантливия му ученик. Така през 1835 година църквата била завършена, а калфа Колю Фичето получил титлата майстор. На 6 декември 1836 година е осветена от митрополит Иларион Критски. Три години по-късно, през 1839 година тук се открива църковно училище за момчета. Пръв учител в това килийно школо е бил Петър Николов от гр. Елена. През 1843 година до църквата е построено красиво взаимно училище, в което пръв даскал е Никола Златарски ,благодарение на когото през 1844 година бил създаден в старата столица и първият църковен певчески хор. На следващата година благодарение на игуменката от арбанашкия монастир „Св. Николай”, Теодора тук се открива и взаимно училище за момичета. През 1849 година в двора на църквата се построява и втората сграда, предназначена за църковната просвета на децата. След 20 години в едно от помещенията намиращи се на църковна територия се слагат основите на градското читалище „Надежда”. През 1872 година е завършено строителството на църковната камбанария. След Освобождението, през септември при храма „Св. Никола” отново се възстановява дейността на училището.
След голямото земетресение което е станало през 1913 година търновската катедрала „Св. Богородица” е разрушена и до възстановяването на този храм, „Св. Никола” изпълнява ролята на катедрална и първенствуваща църква. През 1936 година, храма е изографисан от трима талантливи художници – Господин Желязков, проф. Ст. Иванов и Георги Богданов. През 1947 година в притвора на църквата е построен параклис „Св. Евтимий Търновски. На 12 март 1994 година в този православен молитвен дом е ръкоположен за епархийски владика Великотърновски митрополит Григорий. През 1995 година се извършва ремонт на църковната камбанария и параклиса, а също така се извършва изографисването на самата църква. На 3 март 1995 година се възстановява учебния процес в църковното неделно училище с 60 ученика.
Църквата е трикорабна базилика. Иконостасът е с уникални размери и изработка, дело на неизвестен тревненски майстор дърворезбар. Близо 200 църковни икони са творения на прочутите зографи от Трявна.
Днес в храма „Св. Никола” служи свещеника Славчо (Иванов). Той води занятията и в църковното неделно училище и е основоположник на редица благородни инициативи за привличане на младите хора в духовния живот и в лоното на Светото Православие.

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------

Използвана литература

1.Станева, Св. (съставител) „165 години храм „Св. Николай” град Велико Търново” – брошура, Велико Търново, 2001 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1977 г.
3. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1982 г.
4. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.

За църковната йерархия

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 17 и на 24 октомври 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

В Св. Православна Църква богослуженията се извършват само от мъже, подготвени за тази в специални духовни заведения – семинарии, свещенически училища, богословски факултети и посветени чрез ръкополагане от архиерей за служението на Бога.
В Св. Православна Църква съществува бяло и черно (монашеско) духовенство. В монашество са посвещават решили да се откажат от всички светския живот, от брак, и да посветят целия си живот на служението на Бога. Към бялото духовенство се отнасят духовниците от втората и третата степен – свещениците и дяконите. За да бъдат ръкоположени в сан, те първо трябва да са изпълнили едно от задължителните условия – да са сключили брак. Посветени за духовно служение дякони и свещеници служат на Бога, извършвайки църковни служби и обреди в храмовите (треби – кръщавки, венчавки, погребения и др.) съгласно строго определения богослужебен кръг и църковните канони.
По йерархия православното духовенство се разделя на три степени. Първата най-висшата църковна степен е епископската. Самата дума епископ е гръцка и означава надзорник. Епископа бива наричан още архийерей, архипастир или владика. За епископи се избират и се ръкополагат най-достойните, най-подготвените и най-духовно просветени представители от черното духовенство. Епископът получава сана си най-малко от двама архипастири. Той има право сам да извършва всичките богослужения, треби и всички установени от Св. Православна Църква седемте Свети Тайнства – Кръщение, Миропомазване, Причастие, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение (маслосвет). На тези, които им поверява ръководството целия духовен и административен живот на един църковен окръг биват избирани епархиални архиерии или митрополити. Митрополитите си имат свои административни помощници – викарии или викарни епископи. Всички митрополити съставляват Св. Синод. Думата „синод” отново е гръцка дума и се превежда като събор, събрание. Заседанията на Св. Синод се провеждат в пълен състав с присъствието на всичките митрополити или в намален състав в който заседават четирима митрополита и представляват постоянно присъствие. Митрополитите от намаления синодален състав се избират с четиригодишен мандат. На редовните заседания на главния управленчески орган на БПЦ се решават важни църковни въпроси. В Българската Православна Църква Св. Синод е главен управленчески орган. Патриархат е главата на нашата Църква, като е и председател на Св. Синод. Думата е от гръцки произход и означава началник на отците, пръв между духовните отци, баща на бащите.
Към втората йерархическата степен се отнасят свещениците. Те още биват наричани йереи или презвитери. Жената на свещеника се нарича презвитера. Кандидатът за презвитерския сан се ръкополага от епископа. След това той получава право да извършва всичките богослужения и почти всички Св. Тайнства и обреди, без Св. Тайнство за ръкополагане на свещеници, освещаване на църкви, антиминси и миро.
Както епископите, така и йереите имат своите йерархически степени. Така например, презвитер показал примерен духовен живот и служение се награждава с отличието протойерей или старши свещеник. Примерният протойерей се издига в сан свещеноиконом или ставрофорен иконом и получава специален нагръден кръст различен от свещеническия. От тук идва и името ставрофорен иконом (от гр. ставрос – кръст), тоест иконом носещ нагръден кръст. За безупречно служение на Бога и примерен духовен живот свещеноиконома получава най-високо свещеническо звание - протопрезвитер. Наградените презвитери с двете последни степени могат да бъдат за архиерейски заместници в по-големите области или градове и стават дясна ръка на митрополита или на викарния епископ. В тъй нареченото черно духовество монахът, който има право да извършва самостоятелно богослужения се нарича йеромонах или свещеномонах. Йеромонах е втората йерархическа степен в черното духовенство. Като награда за висок духовен начин на живот и добро водене на църковните служби свещеномонаха става архимандрит, тоест началник на монасите или игумен.
Третата степен на свещенослужителите е дяконската, към нея спадат дякони и протодякони, които не могат самостоятелно да водят църковните служби. Тези степени са от бялото духовенство. Дяконите от черното духовенство се наричат йеродякони.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001.
2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.

ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ЦЪРКОВНО ПОСЛУШАНИЕ

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 19 септември 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Поведението на миряните, които изпълняват църковно послушание (продаване на свещи, икони, почистване на храма, охрана, пеене на клир, прислужване в олтара) е специална тема. Известно е, колко голямо значение отдава Църквата на послушанието. Да се прави всичко в Божието име е една нелека задача. Това се усложнява от това, че появява “привикване към светинята”, появата на чувство на домакин (домакиня) в църквата, когато енорията изглежда като своя бащиния, а оттук и пренебрежение към всички “външни миряни”.
Хората, които изпълняват послушание, трябва да бъдат образец за кротост, добродушие, търпение, както и да притежават най-елементарна култура. Често тяхно задължение е да отговарят на телефонните обаждания и те трябва да правят това по подобаващ начин, за да не отблъскват миряните с грубото си и високомерно отношение. Този, който се е обаждал по телефона в храма, знае по какъв груб начин понякога отговарят. И едва ли след такова обращение то би се обадил повторно. Хората, които идват в храма за послушание, трябва да спазват всички правила за поведение и външен вид, които вече изброихме като задължителни за всеки човек, прекрачващ Божия храм, но те трябва да ги спазват още по-ревностно, защото, нарушаването на нормите на поведението може да предизвика негативна реакция у околните.

Конец! И слава Богу.

---------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ В МОНАСТИРА

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 5 септември 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Монастирът е особен свят, затова е необходимо вяра, знания и време, за да усвоим правилата на монашеското общежитие. Тук ще посочим само най-необходимото, което трябва да се спазва при поклонничеството, работа или гостуване в светата обител.
Идвайки в монастира като поклонник или работник, трябва да се знае, че за всичко, което се извършва, се иска благословия. Без благословия не бива да се излиза извън монастира. В манастира се изоставят всички привички и пристрастия - вино, тютюнопушене, сквернословие и. т. н. Говори се само за духовното, не се споменава за светския живот, не се поучава, а се знаят само две думи – “прости” и “благослови”. Не се роптае и мърмори срещу храната, дрехите, условия за сън, яде се само на общата трапеза. Не се ходи в чужди килии, освен когато са изпратени от настоятеля. Преди да се влезе в килията, се казва на глас молитвата: “Заради молитвите на нашите отци (майки – женските монастири), Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас”. Не се влиза не се чуе отвътре „Амин”.
В манастира се избягва свободното общуване, смеха, шегите. По време на работа, която е и послушание, се стараят да не наскърбят немощния, който работи редом, тъй като любовта покрива неговите грешки в работата. При среща с друг поклонник на монастира или монах (монахиня) поздравява се с думите: ”Спасявай се брат (сестра)”, а отговорът е “Спаси, Господи”. За разлика от светския поздрав тук липсва ръкостискането.
На трапезата се спазва реда на старшинството при сядане. Молитвата казва раздаващия храната и се отговаря с “Амин”; по време на храненето и мълчи и внимава за това което се чете. Обикновено по време на трапеза се чете житие на някой светец или друг духовен текст. Не се закъснява за богослужението, с изключението на случаи, когато има възложено друго послушание. Ако се случи по време послушанието неволно оскърбление, то се понася смирено, придобивайки по този начин опит в духовния живот и любов към братята и сестрите.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА ПОКАНИМ СВЕЩЕНИК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТРЕБИ

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 29 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Понякога се налага да поканим свещеника за извършване на така наречените треби. По-добре е това да стане на място, в Божия храм, но динамичното ни ежедневие вече допуска поканата да се извърши по телефона. Нека да припомним, че и при телефонния разговор, и при среща трябва да сложим разговор не със светския поздрав “Здравейте”, а с "Благословете, отче!” също така не е прието да се изразява благодарност с “благодаря” или “мерси”, а “Спаси Господи” или “Спаси Бог”.
След това кратко съобщаваме целта на обаждането. Завършваме разговора с благодарност и отново с “Благословите”. Свещеникът изяснява какво трябва да подготвите за требата. Например, ако отецът ще причастява или напътства болен, е необходимо последния да се подготви, да се почисти стаята, ако има куче да се изведе, да се доставят свещи, вода и пр. За елеосвещение са необходими свещи, памук, олио, вино. За погребение – свещи, погребален кръст, покривка, икона. За освещение на къщата се подготвят свещи, олио, светена вода. Поканеният свещеник може да изпита неудобство - например ако не е изключен телевизора, свири музика, лае кучето, ако младите са облечени неприлично.
След края на требите е добре да се предложи чай или кафе на свещеника, това е прекрасна възможност за миряните да поговорят за духовните неща...

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.