Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

петък, 12 декември 2008 г.

Катедралата „Рождество Богородично” в Старата столица е поредно великолепно творение на Кольо Фичето

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 12 декември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Храмът „Рождество Богородично” се намира на улица „Иван Вазов” 25, близо до окръжната библиотека „П. Р. Славейков”. Този православен Божи дом е също така е и катедрален храм. Подобно на църкви „Св. Марина” и „Св. Никола”, катедралата „Рождество Богородично” в старата столица е дело на прочутия майстор на Кольо Фичето.
Строежът започна през 1842 година. За рекордно кратък срок, само за две години храмът бил построен. Всички средства са събрани от доброволни пожертвования от вярващите от махалата. Като основен строителен материал са използвани камъни от дялан пясъчник. В сградата най-вече изпъква величествения главен корниз, във форма на двойна кобилица и е изграден от червени тухли и камък. Църковната фасада се поддържа от четири колонки и прозорците са във форма на елипса й предават оригиналност и ефирност. Не по-малко са забележителни и двата реда капители, намиращи се в средната част на този величествен молитвен дом. Подът е бил от мраморни плочи, църковните сводове са изградени от тухли и хоросан. В храма освен главния вход има още и един вход състоящ от две странични симетрично разположени врати. Тези врати водят към външните храмови странични аркади.
Храмът е трикорабен, без камбанария и кубе. Камбанарията бе построена като отделна сграда и се намира на тридесетина метра от църквата. Също така и камбанарията, като и самата храмова постройка е изградена от камъни от дялан пясъчник.
На 1 април 1913 година по време на голямото земетресение църквата „Рождество Богородично” била напълно разрушена. След 24 години, през 1937 година на мястото на разрушения храм, бил построен нов катедрална църква, със същата фасада, съхранена благодарение на гипсов макет изработен от Леон Филопов. Днес този макет на храмовата фасада се пази в Историческия музей във старопрестолния град. През 1951-1952 години църквата била изографисана от двама български художници – Д. Гюдженов и Н. Кожухаров.
Днес в храма „Рождество Богородично” служи свещеника Асен Стоянов Иванов.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба, трябва да отидат в храма за да се запишат при служителката на пангара . Също така това може да се направи и по телефона, на е (062) 62 37 44.
Всеки делничен ден в този Божи дом се извършват сутрешни и вечерни богослужения. Сутрешната църковна служба, наречена утреня започва от 8.00 часа и продължава близо един час. Вечерното богослужение, наречено вечерня започва в 17.00 часа. В неделни и празнични дни в храма се извършва Св. Божествена Литургия, която започва в 9.00 часа и продължава близо два часа.
Храмът е отворен всеки ден от 7.45 до 18.00 часа.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Николова, Я., Драганова,Т., „Велико Търново. Пътеводител”, София, 1965 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.