Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

петък, 19 септември 2008 г.

ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ЦЪРКОВНО ПОСЛУШАНИЕ

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 19 септември 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Поведението на миряните, които изпълняват църковно послушание (продаване на свещи, икони, почистване на храма, охрана, пеене на клир, прислужване в олтара) е специална тема. Известно е, колко голямо значение отдава Църквата на послушанието. Да се прави всичко в Божието име е една нелека задача. Това се усложнява от това, че появява “привикване към светинята”, появата на чувство на домакин (домакиня) в църквата, когато енорията изглежда като своя бащиния, а оттук и пренебрежение към всички “външни миряни”.
Хората, които изпълняват послушание, трябва да бъдат образец за кротост, добродушие, търпение, както и да притежават най-елементарна култура. Често тяхно задължение е да отговарят на телефонните обаждания и те трябва да правят това по подобаващ начин, за да не отблъскват миряните с грубото си и високомерно отношение. Този, който се е обаждал по телефона в храма, знае по какъв груб начин понякога отговарят. И едва ли след такова обращение то би се обадил повторно. Хората, които идват в храма за послушание, трябва да спазват всички правила за поведение и външен вид, които вече изброихме като задължителни за всеки човек, прекрачващ Божия храм, но те трябва да ги спазват още по-ревностно, защото, нарушаването на нормите на поведението може да предизвика негативна реакция у околните.

Конец! И слава Богу.

---------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.