За църковната йерархия

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 17 и на 24 октомври 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

В Св. Православна Църква богослуженията се извършват само от мъже, подготвени за тази в специални духовни заведения – семинарии, свещенически училища, богословски факултети и посветени чрез ръкополагане от архиерей за служението на Бога.
В Св. Православна Църква съществува бяло и черно (монашеско) духовенство. В монашество са посвещават решили да се откажат от всички светския живот, от брак, и да посветят целия си живот на служението на Бога. Към бялото духовенство се отнасят духовниците от втората и третата степен – свещениците и дяконите. За да бъдат ръкоположени в сан, те първо трябва да са изпълнили едно от задължителните условия – да са сключили брак. Посветени за духовно служение дякони и свещеници служат на Бога, извършвайки църковни служби и обреди в храмовите (треби – кръщавки, венчавки, погребения и др.) съгласно строго определения богослужебен кръг и църковните канони.
По йерархия православното духовенство се разделя на три степени. Първата най-висшата църковна степен е епископската. Самата дума епископ е гръцка и означава надзорник. Епископа бива наричан още архийерей, архипастир или владика. За епископи се избират и се ръкополагат най-достойните, най-подготвените и най-духовно просветени представители от черното духовенство. Епископът получава сана си най-малко от двама архипастири. Той има право сам да извършва всичките богослужения, треби и всички установени от Св. Православна Църква седемте Свети Тайнства – Кръщение, Миропомазване, Причастие, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение (маслосвет). На тези, които им поверява ръководството целия духовен и административен живот на един църковен окръг биват избирани епархиални архиерии или митрополити. Митрополитите си имат свои административни помощници – викарии или викарни епископи. Всички митрополити съставляват Св. Синод. Думата „синод” отново е гръцка дума и се превежда като събор, събрание. Заседанията на Св. Синод се провеждат в пълен състав с присъствието на всичките митрополити или в намален състав в който заседават четирима митрополита и представляват постоянно присъствие. Митрополитите от намаления синодален състав се избират с четиригодишен мандат. На редовните заседания на главния управленчески орган на БПЦ се решават важни църковни въпроси. В Българската Православна Църква Св. Синод е главен управленчески орган. Патриархат е главата на нашата Църква, като е и председател на Св. Синод. Думата е от гръцки произход и означава началник на отците, пръв между духовните отци, баща на бащите.
Към втората йерархическата степен се отнасят свещениците. Те още биват наричани йереи или презвитери. Жената на свещеника се нарича презвитера. Кандидатът за презвитерския сан се ръкополага от епископа. След това той получава право да извършва всичките богослужения и почти всички Св. Тайнства и обреди, без Св. Тайнство за ръкополагане на свещеници, освещаване на църкви, антиминси и миро.
Както епископите, така и йереите имат своите йерархически степени. Така например, презвитер показал примерен духовен живот и служение се награждава с отличието протойерей или старши свещеник. Примерният протойерей се издига в сан свещеноиконом или ставрофорен иконом и получава специален нагръден кръст различен от свещеническия. От тук идва и името ставрофорен иконом (от гр. ставрос – кръст), тоест иконом носещ нагръден кръст. За безупречно служение на Бога и примерен духовен живот свещеноиконома получава най-високо свещеническо звание - протопрезвитер. Наградените презвитери с двете последни степени могат да бъдат за архиерейски заместници в по-големите области или градове и стават дясна ръка на митрополита или на викарния епископ. В тъй нареченото черно духовество монахът, който има право да извършва самостоятелно богослужения се нарича йеромонах или свещеномонах. Йеромонах е втората йерархическа степен в черното духовенство. Като награда за висок духовен начин на живот и добро водене на църковните служби свещеномонаха става архимандрит, тоест началник на монасите или игумен.
Третата степен на свещенослужителите е дяконската, към нея спадат дякони и протодякони, които не могат самостоятелно да водят църковните служби. Тези степени са от бялото духовенство. Дяконите от черното духовенство се наричат йеродякони.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001.
2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.

ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ЦЪРКОВНО ПОСЛУШАНИЕ

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 19 септември 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Поведението на миряните, които изпълняват църковно послушание (продаване на свещи, икони, почистване на храма, охрана, пеене на клир, прислужване в олтара) е специална тема. Известно е, колко голямо значение отдава Църквата на послушанието. Да се прави всичко в Божието име е една нелека задача. Това се усложнява от това, че появява “привикване към светинята”, появата на чувство на домакин (домакиня) в църквата, когато енорията изглежда като своя бащиния, а оттук и пренебрежение към всички “външни миряни”.
Хората, които изпълняват послушание, трябва да бъдат образец за кротост, добродушие, търпение, както и да притежават най-елементарна култура. Често тяхно задължение е да отговарят на телефонните обаждания и те трябва да правят това по подобаващ начин, за да не отблъскват миряните с грубото си и високомерно отношение. Този, който се е обаждал по телефона в храма, знае по какъв груб начин понякога отговарят. И едва ли след такова обращение то би се обадил повторно. Хората, които идват в храма за послушание, трябва да спазват всички правила за поведение и външен вид, които вече изброихме като задължителни за всеки човек, прекрачващ Божия храм, но те трябва да ги спазват още по-ревностно, защото, нарушаването на нормите на поведението може да предизвика негативна реакция у околните.

Конец! И слава Богу.

---------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ В МОНАСТИРА

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 5 септември 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Монастирът е особен свят, затова е необходимо вяра, знания и време, за да усвоим правилата на монашеското общежитие. Тук ще посочим само най-необходимото, което трябва да се спазва при поклонничеството, работа или гостуване в светата обител.
Идвайки в монастира като поклонник или работник, трябва да се знае, че за всичко, което се извършва, се иска благословия. Без благословия не бива да се излиза извън монастира. В манастира се изоставят всички привички и пристрастия - вино, тютюнопушене, сквернословие и. т. н. Говори се само за духовното, не се споменава за светския живот, не се поучава, а се знаят само две думи – “прости” и “благослови”. Не се роптае и мърмори срещу храната, дрехите, условия за сън, яде се само на общата трапеза. Не се ходи в чужди килии, освен когато са изпратени от настоятеля. Преди да се влезе в килията, се казва на глас молитвата: “Заради молитвите на нашите отци (майки – женските монастири), Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас”. Не се влиза не се чуе отвътре „Амин”.
В манастира се избягва свободното общуване, смеха, шегите. По време на работа, която е и послушание, се стараят да не наскърбят немощния, който работи редом, тъй като любовта покрива неговите грешки в работата. При среща с друг поклонник на монастира или монах (монахиня) поздравява се с думите: ”Спасявай се брат (сестра)”, а отговорът е “Спаси, Господи”. За разлика от светския поздрав тук липсва ръкостискането.
На трапезата се спазва реда на старшинството при сядане. Молитвата казва раздаващия храната и се отговаря с “Амин”; по време на храненето и мълчи и внимава за това което се чете. Обикновено по време на трапеза се чете житие на някой светец или друг духовен текст. Не се закъснява за богослужението, с изключението на случаи, когато има възложено друго послушание. Ако се случи по време послушанието неволно оскърбление, то се понася смирено, придобивайки по този начин опит в духовния живот и любов към братята и сестрите.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА ПОКАНИМ СВЕЩЕНИК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТРЕБИ

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 29 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Понякога се налага да поканим свещеника за извършване на така наречените треби. По-добре е това да стане на място, в Божия храм, но динамичното ни ежедневие вече допуска поканата да се извърши по телефона. Нека да припомним, че и при телефонния разговор, и при среща трябва да сложим разговор не със светския поздрав “Здравейте”, а с "Благословете, отче!” също така не е прието да се изразява благодарност с “благодаря” или “мерси”, а “Спаси Господи” или “Спаси Бог”.
След това кратко съобщаваме целта на обаждането. Завършваме разговора с благодарност и отново с “Благословите”. Свещеникът изяснява какво трябва да подготвите за требата. Например, ако отецът ще причастява или напътства болен, е необходимо последния да се подготви, да се почисти стаята, ако има куче да се изведе, да се доставят свещи, вода и пр. За елеосвещение са необходими свещи, памук, олио, вино. За погребение – свещи, погребален кръст, покривка, икона. За освещение на къщата се подготвят свещи, олио, светена вода. Поканеният свещеник може да изпита неудобство - например ако не е изключен телевизора, свири музика, лае кучето, ако младите са облечени неприлично.
След края на требите е добре да се предложи чай или кафе на свещеника, това е прекрасна възможност за миряните да поговорят за духовните неща...

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК СЕ ПОЗДРАВЛЯВАТ МИРЯНИТЕ ПОМЕЖДУ СИ

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 22 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Понеже са едно в Христос, вярващите се наричат един други “брат” и “сестра”. Тези обръщения се употребяват много често в църковния живот. Точно така се обръщат вярващите към цялото събрание: “Братя и сестри”.
В широкия смисъл на думата и епископът и свещеникът са братя за мирянина. В църковна среда не е прието дори и за възрастните хора да се наричат по фамилия, а само по име. При среща мъжете обикновено едновременно с ръкостискането целуват един друг по бузата, жените правят същото, но без ръкостискане. Правилата обаче налагат ограничения на приветствието между мъж и жена чрез целуване по бузата. Достатъчно е да се поздравят един друг с думи и с навеждане на главата. Дори на Пасха се препоръчва разумност и трезвост, за да не се превърне пасхалната целувка в страст. Отношенията между вярващите трябва да бъдат изпълнени с простота, искреност и смирение. При допускане на някаква грешка или пропуск миряните веднага искат прошка, както това с прости и кратките фрази: “Прости ми, братко (сестро)”, “Бог ще прости, ти ми прости”.
Вместо общоприетите фрази от ежедневието при раздяла, вярващи си казват един на друг: “Да те закриля Господ”, “Моли се за мен”, “Господ да ти е на помощ”, “Да те пази Ангел пазител” и пр. Ако в светското ежедневие често възниква смущение в ситуация, когато трябва да откажем нещо, без да обидим събеседника, то в Църквата този въпрос се решава по най-простия и най-добър начин: “Прощавайте, не мога да извърша това нещо, понеже това е грях” или “...понеже нямам благословението на духовника ми”. По такъв начин бързо се премахва напрежението между хората, докато в светския живот това изисква немалко усилие и често води до обтягане на отношенията.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ ПРИ РАЗГОВОР СЪС СВЕЩЕНИК

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба”на 15 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

Отношението на мирянина към свещеника, като носител на благодатта, получена при Св. Тайнство Свещенство, поставен от църковното началство да се грижи за вярващите трябва да бъде изпълнено с почтителност и уважение. При общуването със свещеника е необходимо да се следи затова да бъдат благопристойни речта, жестовете, мимиката, позата и погледа.. Това значи, че по време на разговора не трябва да се използват експресивни и още повече груби думи, жаргон, с каквито е пълна светската реч. Жестовете и мимиката трябва да бъдат намалени до минимум. Свещеникът не трябва да се докосва и с него да се фамилиарничи. При общуването се съблюдава известно разстояние. Нарушаването на дистанцията (когато сме много близо до събеседника) е нарушаване на нормите, дори и в светския етикет позата не трябва да бъде прекалено свободна, още повече предизвикателна. Не е прието да се седи, ако свещеника е прав, сяда се след покана. Погледът, който спокойно може да се на съзнателния контрол, не трябва да бъде втренчен, изучаващ, ироничен. Най-подходящо е очите смирено и почтително да се сведени надолу.

Разбира се, при всеки разговор е необходимо да се изслушва събеседникът, да не го изморяваме с прекъсвания и многобройните ни въпроси. В разговор със свещеника вярващият е длъжен да помни, че чрез свещеника, като служител на Божиите тайни говори Самия Господ. По този начин миряните внимават за думите на духовния наставник.

Конец! И слава Богу.

-----------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.

КАК ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ ДУХОВНИТЕ ЛИЦА

Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 1 и на 8 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”

В църковната практика не е прието свещеникът да се поздравява с думите: “Здравейте” или “Добър ден”, а вместо това трябва да се казва: “Благословете!”. След като сме близо до свещеника скланяме ръцете за получаване на благословение (дясната длан върху лявата). Свещеникът произнася думите: “В името на Отца и Сина и Светия Дух”, извършва над мирянина кръстно знамение, поставя дясната си ръка върху дланите му, която той целува.
Свещеника може да извърши кръстно знамение над наведената глава на мирянина с възлагане на дланта или може да благослови от разстояние. Честа грешка на редовно ходещите на църква хора е да се кръстят, преди да вземат благословията от свещеника.
Разпространена разговорна форма за обръщение към свещеника обикновено е “отче”, например: ”Отче, благослови” или за трето лице: ”Отчето замина на погребение”. Но звателната форма употребява в официален контекст, особено когато е съчетано с името на духовното лице. Например, казват: ”Отец Александър имате благословение да произнесе проповед утре”, но не може да се каже ”Отче Александър имате благословение...” Самият свещеник като се представя, трябва да каже: “Иерей (протойерей, свещеник, игумен и пр.) Василий Иванов”, но ще бъде нарушение на църковния етикет да се каже Аз съм Васил Иванов”.
Най-общото правило е следното: взема се благословение от свещеници имащи по-висш сан, тоест най-напред от протойереите, а след това от йереите. Възниква въпроса как да ги различим по звание. На помощ тук идва кръста, който носи свещеника: ако кръстът е с украшение, то това задължително е протойерей; ако кръста е позлатен – то това е или протойерей или йерей, а ако е сребърен – той е само свещеник.
Ако мирянинът прецени, че по някаква причина е неудачно да иска благословение от всички присъстващи духовни лица, може да каже: “Благословете честни отци”. Ще отбележим, че в Православието не е прието да се обръщаме с думите: “Свети Отец”, а се казва : “Честни отче” (например – помолете се за мен, честни отче).
Ако мирянинът е със семейството и иска да получи благословение, първо пристъпва мъжът, после жената, след това и децата според възрастта им. Ако някой иска да представи свой познат на свещеника казва: “Отец Петър, това е моята съпруга, моля ви, благословете я”.
Как да постъпим, ако срещнем свещеника на улицата или на обществено място? Дори ако той е в цивилна дреха, ние можем да вземем благословение, стига да е удобно и условията да го позволяват. Ако това не е възможно ограничаваме се само с лек поклон.
При раздяла, како и при среща мирянинът отново измолва благословение от свещеника : “Простите, отче, и благословете”.

Конец! И Слава Богу.

-------------------------------------------------------------

Използвана литература

1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.