Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

сряда, 16 януари 2002 г.

Духовното състоние на съвремената младеж

Статията бе отпечатана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 г.

В днешно време се говори много за духовни и нравствени принципи, но в същото време навсякъде доминира антинравственост и антидуховност. За пример бих искал да посоча западната киноиндустрия, която ни се предлага по телевизията и кината, която всеки ден ни внушава: ако ни обиди някой, ние задължително трябва да отмъстим и тогава ще се почувстваме добре, без да се запитваме, не противоречи ли това на духовния християнския принцип? Разбира се, че противоречи. Кои сме ние да раздаваме възмездие на хората? С това самопроизволно правосъдие, ние нарушаваме Христовите слова които гласят: “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.” (Мат. 5:39)
Много често виждаме как филмовите герои ни уверяват, че човекът е най-великия и най-силния на Земята, че всичко постига сам, без ничия помощ... Тука отново се нарушават християнските принципи. Защото в своето самоизтъкване, човекът изпада в гордост, опитвайки се да бъде всесилен забравяйки, че е ”пръст и в пръст ще се върни” (Бит.3:19), че без Бога е един червей и нищожество. Така той вече няма упование в Него и не може да има смирение.
Освен това, виждаме във филмите как “добрите” герои с огромна жестокост убиват лошите хора – престъпници, мафиоти, гангстери… Добре, но тези “добри” герои уж вършейки добро, престъпват една от Господните заповеди, дадени на Мойсей на планината Синай. Независимо от каква подбуда те извършат убийство, тези хора извършват грях, нарушават шестата Божия заповед: “Не убивай!” (Изх.20:13) Кой им дава право да се разпореждат с живота на тези хора, дори и да бъдат те злодеи? Нима не се знае, че животът на човекът даден е от Бога и че само Той може да Го отнеме.
Да, твърде много се говори за духовни и нравствени принципи. Обаче, в същото на младежта се предлага един “лесен” модерен живот – американска мечта, който е противоположен на духовния и нравствения закон. Ако погледнем на съвременната младеж, на нейното поведение, ще разберем, че тя изобщо не се придържа към по-горе посочените принципи.
За да не бъда празнословен, искам да обърна внимание на следните неща: на днешната мода, при която колкото повече се оголва тялото, толкова е по-модерно, или да си спомним за музиката – колкото е по-дяволска, толкова е по-харесвана, колкото по безсмислени се текстовете на съвременните песни, толкова са по-слушани и стават хитове. Или да погледнем развлеченията на тинейджерите – барчета, дискотеки, компютърни игри, алкохол, наркотици… Но те не са виновни, просто те са се нагледали на филмчета, в които техните връстници на Запад водят “красив и лесен” живот – който не води към небесния рай, и копират видяното.
Но кой да им каже, че не всичко, което е модерно, е нравствено и богоугодно…
Действително, доста много се говори за духовност и нравственост, но до сега в училищата и гимназиите в България няма задължителен предмет - вероучение или етика, но дори и да се появи този предмет отново ще има пречки от страна на от някои родители и преподаватели, за да не се изучава този предмет.
В продължение на темата искам да попитам: колко са телевизионни предавания по нравственост, изкуство, естетика? На пръсти можем да изброим предаванията по телевизията и радиото за източноправославната вяра. Колко са хора, които ходят редовно в православният храм, водят литургичен и богоугоден живот?
Ако искаме в България да израсне младо поколение с висока духовност и нравственост, нека сериозно се замислим над тези въпроси, и да се запитаме: до къде ще стигнем, ако продължим да вървим по този без духовен и безнравствен път?
Не само да говорим за това, но да помагаме и да не пречим на тези, които искат и се стараят да изградят у съвременната младеж силен нравствен, духовен и религиозен фундамент. Защото не само държавата има нужда от това, но и самото младото поколение се нуждае от духовно и нравствено възпитание. Господ отдавна ги чака, а ние трябва да им посочим вратата, на която след като потропат, Той ще им отвори.

Конец! И слава Богу.