КАК ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ ДУХОВНИТЕ ЛИЦА

Тази статия е публикувана в сайта "Всемирното православие" на 30 юли 2009 година

Copyright ©

В църковната практика не е прието свещеникът да се поздравява с думите: “Здравейте” или “Добър ден”, а вместо това трябва да се казва: “Благословете!”. След като сме близо до свещеника скланяме ръцете за получаване на благословение (дясната длан върху лявата). Свещеникът произнася думите: “В името на Отца и Сина и Светия Дух”, извършва над мирянина кръстно знамение, поставя дясната си ръка върху дланите му, която той целува.
Свещеникът може да извърши кръстно знамение над наведената глава на мирянина с възлагане на дланта или може да благослови от разстояние. Честа грешка на редовно ходещите на църква хора е да се кръстят, преди да вземат благословията от свещеника.
Разпространена разговорна форма за обръщение към свещеника обикновено е “отче”, например: ”Отче, благослови” или за трето лице: ”Отчето замина на погребение”. Но звателната форма употребява в официален контекст, особено когато е съчетано с името на духовното лице. Например, казват: ”Отец Александър имате благословение да произнесе проповед утре”, но не може да се каже ”Отче Александър имате благословение...” Самият свещеник като се представя, трябва да каже: “Иерей (протойерей, свещеник, игумен и пр.) Василий Иванов”, но ще бъде нарушение на църковния етикет да се каже Аз съм Васил Иванов”.
Най-общото правило е следното: взема се благословение от свещеници имащи по-висш сан, тоест най-напред от протойереите, а след това от йереите. Възниква въпроса как да ги различим по звание. На помощ тук идва кръста, който носи свещеника: ако кръстът е с украшение, то това задължително е протойерей; ако кръста е позлатен – то това е или протойерей или йерей, а ако е сребърен – той е само свещеник.
Ако мирянинът прецени, че по някаква причина е неудачно да иска благословение от всички присъстващи духовни лица, може да каже: “Благословете честни отци”. Ще отбележим, че в Православието не е прието да се обръщаме с думите: “Свети Отец”, а се казва : “Честни отче” (например – помолете се за мен, честни отче).
Ако мирянинът е със семейството и иска да получи благословение, първо пристъпва мъжът, после жената, след това и децата според възрастта им. Ако някой иска да представи свой познат на свещеника казва: “Отец Петър, това е моята съпруга, моля ви, благословете я”.
Как да постъпим, ако срещнем свещеника на улицата или на обществено място? Дори ако той е в цивилна дреха, ние можем да вземем благословение, стига да е удобно и условията да го позволяват. Ако това не е възможно ограничаваме се само с лек поклон.
При раздяла, како и при среща мирянинът отново измолва благословение от свещеника: “Простите, отче, и благословете”.

Конец! И Слава Богу.

In memoriam проф. д-р Тотю Коев: Книгата на Мормон е откраднат фантастичен роман

Това интервю е било публикувано в сайта "Всемирното православие" на 15 юли 2009 година

Copyright ©

Интервю с проф. д-р Тотю Коев 

- Професор Коев, кога е основана Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни (мормоните)?
- Тази общност, известна повече като Църквата на мормоните е основана в първата половина на 19 век.
- Кой е основателят на тази религиозна общност?
- Основополжник на тази общност или църква, както те я наричат, е Джоузеф Смит.
- Бихте ли разказали по-подробно за Джоузеф Смит?
- Той е роден през 1805 г. в САЩ. Прекарал по-голямата част от детските си години в селището Манчестър, щата Ню Йорк. През 1820 г., на 15 годишна възраст, обърнете внимание, в пубертетната си възраст, той започва да си внушава, че му предстои да изпълни духовна мисия, за която ще разкажа малко по-късно. Роден е в многодетно семейство с твърде скромни материални възможности. Като младеж той бил познат сред приятелите си като вманиачен златотърсач. Уединявал се. Казвал, че се опитва да навлезе по-дълбоко в проблемите на християнството. Започва да получава “видения” и, както сам пише, за тези видения допринесла майка му. Това било типично явление за американското общество от първите десетилетия на 19 век, именно такива видения, общувания с различни духове. В тяхното семейство майката била, така да се каже в по-голяма степен склонна към тази мистичност. Но приятелите му смятали, че не е много искрен в тези свои изявления. Джоузеф Смит започнал да говори, че му се явил един ангел на име Морони и му казал, че той е определен да изпълни мисия, тъй като Църквата, основана от Иисус Христос още от първия век изменила принципите и нормите, които Христос, дал на хората. Когато му се явявал този ангел, той го питал: “Към коя църква да принадлежа?”, Морони му отговорил: “ Към никоя, защото всички са потънали в грях. Но ти ще основеш нова църква, ще я ръководиш. . .” и т. н.
И действително, първоначално последователите му през 1830 г. били само шест души. След това предприели едно пътуване из Америка и в едно населено място местният пастор се увлякъл по неговото учение и с цялата си енория - около 1000 души - станали негови последователи. Впоследствие той и неговите приемници се отдали на твърде неморален живот. Бил женен, но след това се увлича по омъжени жени, млади момичета и много от неговите искрени последователи негодували от това. Започнали да издават вестник, в който критикували Смит и други като него. Той наредил да бъде изгорена печатницата, където се отпечатвал този вестник. Но бил арестуван и пратен в затвора. Пропуснах да отбележа, че преди президентските избори той се обявил за кандидат-президент на Съединените щати. Скоро след задържането му в затвора една група от около 200 души силно настроени срещу него, обградили затвора, и когато направил опит да избяга от килията си, те го убили, както и брат му, който също бил в затвора. Ето как завършил земния си път Джоузеф Смит, който, разбира се, се обявил за Сина Божи. Един холандски изследовател на тази проблематика Ван дер Фалк пише, цитирам приблизително: “Новият водач Джоузеф Смит бил под силното влияние на домашната атмосфера. Той бил с психически увреждания по рождение, които се засилили след употребата на алкохол; бил вманиачен, искал на всяка цена да блести с нещо, да се открои с нещо и използвал в случая религията за своите болезнени амбиции. Той бил психопат”. Неговите сегашни последователи, т. е. членовете на мормонската общност отхвърлят това. Мнозина от тях са наистина искрено вярващи, опитват се да водят издържан от религиозна гледна точка живот.
- В какво вярват членовете на тази общност?
- Мормоните са политеисти. Те вярват в съществуването на много богове. Според тях, освен Бог Отец има други богове, които по същина не се отличават от хората. Полигамията на мормоните довела до остри сблъсъци с държавната власт като мнозина от тях просто били принудени да емигрират от страната, тъй като не искали да се откажат от многоженството. Според тяхното учение Мормон бил пророк, чийто син Морони бил възкръснал. Той се явявал на Джоузеф Смит.
- Какви са разликите между мормонската църква и Православната църква?
- Същественото различие се заключава в това, че Православието учи категорично за съществуването на един Бог, а мормоните допускат съществуването на много богове, което от православна гледна точка е абсурд. И изобщо не можем да намерим допирни точки с тях; това дори ни кара да поставим под съмнение доколко една такава общност може да се нарече християнска, след като учи за съществуването на много богове. Друга разлика е по отношение на човека – те казват, цитирам дословно: “ Какъвто е сега човекът, това е бил някога Бог. Каквото е Бог сега – това един ден ще стане човекът.” Или с други думи, всеки от нас е потенциален бог. Това е в пълно несъответствие не само с Православието, но изобщо с християнското учение. Ние казваме, че човекът е сътворен от Бога, че той е Негов образ. По отношение на Иисус Христос ясно е на всички, че Христос е въплътилият се Син Божи – роден във Витлеем, Палестина, имал 12 апостоли, умрял на Кръста, възкръснал и се възнесъл на небето. Мормоните учат, че Той специално се явил още веднъж в Съединените щати. Няма такова нещо. Ето, виждате, че ние, православните християни съществено се различаваме от мормоните.
- Притежават ли членовете на Мормонската църква свое печатно издание?
- Имат. Това е ежемесечното списание “Лиахона”.
- Кога са проникнали първите мормони в България?
- Първите мормони дойдоха в България след 1991 г.
- Какъв е общия брой на членовете на тази религиозна общност в България?
- Не са много. Нямаме точни статистически данни. Общият брой на всички християнски и нехристиянски религиозни течения (извън православието) са някъде около 100 хил. Души, като 80 % от тях са Петдесетници, те са най-много, останалите 20% са Мормони, Свидетели на Йехова, Обединителната църква на Муун, Адвентисти, Конгрегационисти, Методисти.
- По какъв начин мормоните разпространяват учението си?
- Те разполагат с големи материални средства. От САЩ идват млади момчета, които там са изучавали български език. Облечени са винаги много елегантно, вежливи са, но и нахални, в смисъл, че са упорити. Те ходят по домовете, звънят, предлагат своята литература, главно Книгата на Мормон, и то без заплащане. Това е начинът за пропагандиране на своите идеи. Нямат особено голям успех в България.
- Професор Коев, разкажете по-подробно за Книгата на Мормон.
- Според самият Джоузеф Смит, това била една книга, която трябвало да преведе и запише от златни плочи, както му посочил ангелът Морони, когато му се явил. Относно действителното авторство на книгата има различни версии. Една от тях гласи: един протестантски пастор Соломон Сполдинг написал фантастичен роман, озаглавен “Намереният ръкопис”, през 1812 г. В нея авторът свободно интерпретирал произхода на първите обитатели на Америка. Романът не бил отпечатан, но ръкописът бил откраднат от приятел на Смит. Тази версия възникнала през 30-те години на 19 век и чак през 1976 г. графолози открили в оригиналния ръкопис на Книгата на Мормон страница, написана от ръката на Сполдинг, което хвърлило светлина относно произхода на споменатата книга, т. е. Морони не дал никаква книга на златни плочи. Джоузеф Смит вманиаченият златотърсач, представете си, върнал златните плочи след като направил превода. Няма такова нещо. Просто приятелят му откраднал ръкописа, както вече казах и той излиза, уж преведен от Смит. Книгата на Мормон съдържа легенди за образуването на САЩ, на американския народ. Нищо съществено няма в нея.
- Имат ли регистрация в Дирекцията на вероизповеданията членовете на Мормонската църква?
- Те са регистрирани след 1993 г.
- Имат ли други свещени книги, освен Книгата на Мормон?
- Да. Те са общо четири: Библията, Книгата на Мормон, Доктрина и Завети и Бисерът с голяма стойност. Библията използват формално, дотолкова, доколкото някои от библейските места подкрепят техните концепции. Мормоните смятат Свещ. Писание за изопачено при преводите му. Имат техен превод на Библията, който нагаждат към техните структури, а не обратно, структурите към библейския текст. Акцентират главно върху Книгата на Мормон.

Конец! И слава Богу.

In memoriam: Проф. д-р Тотю Коев: Двама братя основават нова християнска църква в Англия

Това интервю е било публикувано в сайта "Всемирното православие" на 8 юли 2009 година

Copyright ©

Интервю с проф. д-р Тотю Коев

Проф. д-р Т. Коев е роден в с. Армени, Габровско. През 1947 г. завършва Софийската Духовна семинария. През 1951 г. завършва висшeто си богословско образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1955 година защитава докторска дисертация. До 1960 г. е асистент в Софийската духовна академия, по-късно преподава и в Софийската духовна семинария. През 1968 г. проф. Коев специализира в Германия. След завръщането си е назначен за старши преподавател в Духовната академия в София. През 1973 г. става доцент, а през 1976 г. - професор. През периода 1991-1999 г. е декан на Православния богословски факултет във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, преподавател по Догматика, Инославни изповедания и Нехристиянски религиозни учения в Софийски богословски факултет. Проф. Коев преподава и дисциплините “Основи на Християнството” и “Основни понятия в християнството” в Нов български университет Бил е гост-професор в Мюнхенския университет, Германия, а от 1981 г. е главен редактор на сп. “Духовна култура”.
Българското общество се разделя завинаги с видния български богослов през 2006 г.

- Професор Коев, знае се, че една от протестантските общности е Евангелската методистка епископална църква. Кога е основана?
- Методизмът като протестантска разновидност води началото си от 1729 г. в Оксфорд, Англия.
- Кои са основателите на това религиозно движение?
- Църквата на методистите е основана от двама братя – Джон и Чарлс Уесли, които били студенти и впоследствие станали духовни лица. По тяхно време имало сравнителен упадък на религиозния живот в Англия. Тези братя били искрено вярващи и искали да активират по някакъв начин религиозния живот в страната си, търсели съответни методи за това. От тук впоследствие произлязло и името на общността – методисти, т. е. търсещи нови методи за активиране на религиозния живот. Естествено, някои от техните колеги не им повярвали и започнали да ги наричат библейски лицемери. Те били наистина искрено вярващи, имали желание, както казах, да намерят начин да се активира религиозния живот в Англия. Но когато потърсили съдействие от страна на Англиканската църква, към която те принадлежали, им било отказано. Казали им, че не е необходимо да се търсят нови начини и т. н. Тогава те се обърнали към своя съидейник след 1732 г. свещеник – Джон Уойтфилд. Той самият започнал да ръкополага свещеници за тази общност, което довело до нарушаване на установените църковни канони и традиции.
Джон Уесли бил прекрасен оратор. Всеки ден проповядвал на открито на различни места и бил твърде убедителен в своята проповед, което довело до сравнително бързо увеличаване броя на техните последователи. По-късно той заминал за Америка, където проповядвал, своето или по-точно общото (на тримата) учение. Както в Англия, така и Америка те имали твърде много последователи.
- В какво се заключава тяхното учение?
- Тяхното учение по принцип е подобно на всички, възникнали след Реформацията християнски движения. То е формирано в 25 члена, които ясно показват този протестантски дух в учението им. Понеже се наричат епископална църква, това означава, че те приемат трите Йерархически степени: дякони, презвитери и епископи. В основата на Методизма стоят тези принципи или концепции, които отхвърлят молитвите за починалите, почитането на иконите, на светиите и т. н. Признават само Св. Писание, но не и Св. Предание.
- Кои православни догмати нарушават те?
- Тези, които току що изброих: иконопочитанието за православните християни е една безспорна догматическа истина, а те я отхвърлят, както отхвърлят и Св. Предание. За нас, Св. Писание и Св. Предание са равностойни източници на вярата. За методистите важи само Св. Писание. Те признават само две тайнства – Кръщение и Евхаристия. С това отново се отличават от православните християни. При нас, знаете, има седем Тайнства – Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение (Маслосвет). Но пак казвам, нямат нещо специфично, което да ги отличава от останалите протестантски общности. Ако говорим за конгрегационистите, които водят своето начало също от Англия, те приемат две йерархически степени – дякони и презвитери.
- Притежава ли Евангелската методистка епископална църква свое печатно издание?
- Да, имат свои религиозни печатни издания: сп. “Методист”, и в-к “Благонравие”.
- По какъв начин разпространяват своето религиозно учение?
- Чрез проповеди в техните молитвени домове, в търсене на контакт с други християни, които те се опитват да привлекат към себе си.
- Кога са проникнали в България първите методисти?
- В България те проникват в средата на 19 век. По едно и също време идват няколко души методисти и конгрегационисти в Цариград. Научават, че в пределите на Османската империя, имам предвид в нашите български земи, имало православни християни. Но не разполагали с богата информация. Те дори мислели, че навлизат в страна, в която някога имало християнство и се споразумели едните – методистите да се разположат в северната част, а на юг да действат конгрегационистите. Впоследствие, методистите проникнали и в Южна България.
- Какъв е броят на членовете на методистката църква в света?
- Приблизително 1 млн. души.
- Регистрирани ли са методистите в Дирекцията на изповеданията?
- Да. Имаха една стара регистрация, но както почти всички други религиозни общности у нас, след 1993 г. Евангелската методистка епископална църква бе пререгистрирана.

Конец! И слава Богу.

БРОЙ И СТЕПЕНИ НА АНГЕЛИТЕ

Този материал бе публикуван на 03 юли 2009 г., в енорийското списание „Търновски епархийски вести”, бр. 9 (юли), 2009 г., гр. Велико Търново в рубриката “Богословие”.

Учението на Св. Православна Църква за сътворението на ангелския свят е догматически формулирано в началния израз от Никео-Цариградския символ на вярата: “Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. В този първи член е даден израз на църковното учение за появата на духовния свят (“небе” - “невидимото”) преди сътворяването на материалната действителност (“земя” – “видимо”).
Има се предвид цялостната творческа дейност на Бога, отразена предимно в свещените книги на Стария Завет. Именно в този контекст стои библейско-богословската тема за началото и развитието на ангелологичната идея, засвидетелствана в старозаветното и новозаветно Откровение.
Думата “ангел” е гръцка (aggelos), което е превод от староеврейската дума (mal`ah), срещана в Стария Завет 231 пъти и идва от неупотребявания еврейски корен l`k (пращам с поръчение). И двете думи mal`ah и aggelos, означават “пратеник, вестител”. Явно е, че етимологията на aggelos включва указание за предназначението и служението на духовните сили – те са пратеници, които възвестяват и изпълняват Божията воля. Според Св. Апостол Павел - ангелите са, “духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение”. (Евр. 1:14). Mal`ah не е собствено, а нарицателно име и говори за определено служение, длъжност, но не за природата на личността, която го носи. Затова то се употребява, както за духовните сили, тъй и за човеците - свещеник (Екл. 5:5; пр. Мал. 2:7), пророк (пр. Аг. 1:13) и изобщо (Бит. 32:6), Числ. 20:14; И. Навин 7:26; 1 Царств. 11:4)
Според ученика на Св. Апостол Павел – Св. Дионисий Ареопагит, който се удостоил да съзерцава тайните на невидимия свят, Ангелските чинове се разделят на три йерархии – висша, средна и низша. Всяка от тях се състои от три чина. Във висшата йерархия влизат Серафимите, Херувимите и Престолите.
От всички Ангелски чинове до престола на Пресвета Троица стоят шестокрилите Серафими (името им означава пламенен, огнен). За тях Св. пророк Исаия казва: “около Него стояха Серафими; всякой от тях имаше по шест крила, с две всеки закриваше лицето си и с две закриваше нозете си, и с две летеше. Викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава!” (Ис. 6:2-3). Те са огневидни, тъй като предстоят непосредствено пред Онзи, за Когото Апостолът пише: “Нашият Бог е огън, който изтребва”, и за когото псалмопевецът говори: “Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители” (Пс. 103:4). Те горят от неугасваща любов към Бога и я разпалват в сърцата на човеците”.
След Серафимите пред Премъдрият Създател на вселената предстоят многооките Херувими (Бит. 3:24). Тяхното име означава “изобилие на премъдродст и просвещение”. Те са изпълнени със сияйна светлина на Богопознанието, проникват в дълбините на тайните Божии и изпращат на хората премъдрост и просвещение за постигане на истинското Богопознание.
След Херувимите, пред Господа, седящ на престол висок и издигнат (Ис. 6:1), предстоят Богоносните Престоли (Кол. 1:16), върху които Бог почива духовно, тайнствено и непостижимо. Те се наричат богоносни не по същество (както знаменитият църковен учител Св. Василий Велики нарича Христовата плът богоносна, т. е. съединена неразлъчно с Божествената природа на Спасителя), а по благодат, дадена им за извършване на тяхното служение. Правосъдният Творец, неизказано почиващ на Престолите, извършва Своя праведен съд, според думите на Св. пророк и цар Давид: “Ти седна на престола, Съднико праведни!” (Пс. 9:5). Престолите блестят със светлината на Божията правда и служат на Божественото правосъдие, непрестанно прославяйки своя Създател, силата на Божието правосъдие; те изпращат на земята и учат земните царе и управници да съдят справедливо.
На иконите Серафимите са изобразявани шестокрили, както е описано във видението на Св. пророк Исаия. Херувимите – с четири крила, изпълнени с множество очи, а Престолите – като крилати, също с много очи.
Средната ангелска йерархия се състои от следните три чина: Господства, Сили и Власти. Господствата (Кол. 1:16) имат власт над по-долните Ангелски чинове. Те наставляват поставените от Бога земни владетели, като ги учат да управляват мъдро. Господствата учат борещите се със страстите да владеят чувствата си, да покоряват плътта на духа, да господстват над своята воля и да побеждават изкушенията. Силите (1 Петр. 3:22) изпълняват с пламенно усърдие волята Божия. Те вършат чудеса и изпращат на Божиите угодници дар на чудотворство и прозорливост. Св. Сили помагат на хората в изпълнението на техните задължения, укрепват ги в търпението, дават им духовни сили и мъжество. Властите (1 Петр. 3:22, Кол. 1:16) имат от Бога власт да сдържат и укротяват силата на дявола. Те прогонват от хората бесовските изкушения и пазят подвижниците, помагат на онези, които се борят със злите помисли.
В низшата Ангелска йерархия са включени също три чина: Начала, Архангели и Ангели.
Началата (Кол. 1:16) управляват над по-низшите Ангелите, ръководят ги в изпълнението на Божиите повеления. На тях е възложено да управляват света, да пазят отделни страни и народи. Началата учат хората да въздават на всекиго чест, подобаваща на неговото звание. Те учат управляващите да изпълняват своите задължения не заради лична слава и изгода, а за слава Божия и за полза на ближните. Архангелите (1 Сол. 4:16) благовестят за великите и преславни Божии дела. Те откриват на хората тайните на вярата, пророчествата и волята Божия, укрепват в тях правата вяра, просвещавайки ги със светлината на Св. Евангелие. Ангелите (1 Петр. 3:22) се намират най-близко до хората. Те им откриват Божиите намерения, учат ги на добродетелен и свят живот. “Те са поставени да пазят всеки един от нас верните. Когато сме твърди в добродетелите, те ни подкрепят да не паднем; когато паднем ни помагат да се изправим и никога не ни оставят, дори когато грешим. Те винаги са готови да ни помогнат да извършим добро, стига само ние самите да пожелаем това”, казва Св. Димитрий Ростовски.
Деветте чина на Небесните Сили носят общото название Ангели, според същността на своето служение. Господ открива Своята воля на висшите Ангели, а те от своя страна, я предават на останалите.
Над всички Ангелски сили е поставен от Бога Св. Архистратиг (от гръцки – воевода, военен началник) Михаил. Неговото име преведено от гръцки означава “кой е като Бога”, (тоест “кой е равен на Бога”). С тези думи верният Божий служител се опълчил против възгорделия се Деница, който някога бил пръв между Ангелите, но пожелал да стане подобен на Бога и въстанал против своя Творец. Укрепяван от Божията сила, Св. Архангел Михаил прогонил от небето Божия противник, който бил хвърлен в адската бездна заедно с другите паднали ангели. След това св. Архистратиг извикал към останалите верни Богу Ангелски Сили: “Да внимаваме! Да застанем твърдо пред нашия Създател и да не помислим нищо неугодно Богу!” (Пролог, 8 ноември).

Конец! И слава Богу.

                                            -----------------------------------------------------

Литература

1.Проф. протопр. Шиваров, Н., проф. Вълчанов, С., “Вечното в двата библейски завета”, Велико Търново, 1993 г.
2.“Събор на св. Архангел Михаил и останалите Безплътни Небесни Сили”, сп. “Православно слово”, бр. 11, ноември, 1993 г.,.
3.Св. Йоан Дамаскин, “Точно изложение на православната вяра”, София, 1996 г.

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ

Този материал бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. и в сайта на храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.

Един ден преди да бъде предаден Спасителят от Юда, Той наредил на двамата Си ученика да приготвят вечеря. Св. Петър и Св. Йоан стриктно изпълнили молбата на своя Учител. „И когато се свечери Той седнал на трапезата с дванадесетте ученика... И когато ядели, Иисус взел хляба и като благословил, преломил го и, раздавайки на учениците, казал: “вземете, яжте: това е Моето тяло…” След това взел в ръцете Си чашата с виното, благословил го и им дал да пият, като казал: “пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” като изпяха хвалебна песен излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:20, 26-28, 30). Така е било установено от Самия Господ Иисус Христос Св. тайнство Евхаристия. За тази вечеря никой не знаел, освен присъстващите на нея Христовите ученици. Затова тя е била наречена Тайната вечеря.
Първата си Св. Евхаристия Апостолите извършили на Петдесятница. А след това те се пръснали по цялата земя да проповядват душеспасително учение на Христос. Докато разпространявайки словото Му Апостолите, след тях епископите, презвитерите дяконите и повярвалия народ се събирали извършвали Св. Тайнство, като думите Спасителя: „Яжте това е Моето тяло..., пийте, това е Моята кръв...” са станали сакрална формула при изпълнението на Св. Евхаристия. Заради своето вероизповедание често пъти през първите три века християните са били подлагани на жестоки гонения от страна на юдеите, езичниците и от светските власти. Никакви преследвания, обаче, не могли да накарат първите последователи на Иисус Христос да се откажат от своята вяра. Те се криели на отдалечени от градовете места, в планините и катакомбите. Там предимно през нощта те извършвали това Свето Тайнство. Тези събрания на ранните християни се наричали „агапи” или „вечери на любовта”.
По време на Апостолите и в ранно християнската епоха Св. Евхаристия се наричала още „берека”, „хлеболомение”, „преломяване на хляб” или „Господня вечеря”. Първоначално Св. Евхаристия се извършвала нощно време по време на вечерята на любовта и се състояла от преломяването на хляба и произнасяна на две молитва над хляба и чашата с виното. По-късно, заради нарушения тя е било отделена от агапите и се извършвала сутринта, а още по-късно двете древни евхаристийни молитви са били обединени в една.
Постепенно при извършване на Св. Евхаристия са били въведени нови молитви, песнопенията и чинопоследованията. Така е възникнала Св. Литургия. Днес православният свят познава основно две Литургии – Златоустова и Василева. И двете Литургии са почти идентични по външна форма и ред. Различията между тези богослужения се заключават в редакциите на молитвите и редът на последованията, започвайки от молитвата за оглашените и до самия край.
По време на Св. Евхаристия самия Иисус Христос невидимо присъства на Св. Трапеза.

Конец! И слава Богу!

------------------------------------------------

Използвана литература

1. Афанасиев Н., прот., „Трапеза Господня”, издателство„Праксис”, Велико Търново, 1999.
2. Николай Макариополски еп., д-р, Серафим д-р, „Вяра. Надежда. Любов”, библиотека „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов Бл., проф., ставр., икон., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.

ВЕЛИКДЕНСКИ ПОДАРЪК

(разказ)

Този разказ бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. при храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.

Една сутрин на бюрото на едно момченце на име Василий бяха оставени две яйца: пасхално и шоколадово. Великденското яйце бе направено от дърво, боядисано в червен цвят, а отстрани изписано със златни букви “ХВ” – “Христос възкръсна”. Шоколадовото яйце, наречено Киндерсюрприз имаше вътре играчка. То бе завито в блестящо фолио и обичаше много да се хвали. След като попадна на бюрото шоколадовото яйце веднага започна да се хвали:
– Знаете ли, – обърна се то към обитателите на бюрото, – че за мен има реклама по всички телевизионни канали?
– Не, не знаем... – отговориха моливите, показвайки любопитните си отрити нослета от дървената чаша.
– Ех, къде съм попаднало! – Възкликна яйцето Киндерсюрприз. – Аз съм най-добрият подарък на децата. Аз съм вкусно шоколадово яйце, вътре в мен винаги има нова играчка. Децата много се радват, когато ме видят.
– Ще позволите ли да ви задам един въпрос? – Обърна се телефонният указател към яйцето. – Ами можете ли да научите децата на нещо полезно?
– Ех, колко сте скучни! Животът е даден веднъж и трябва да го изживеем, весело с игри, – отговори Киндерсюрприз.
– А вие как мислите? – попита справочникът Великденското яйце:
– Аз мисля, че трябва да се живее по Божията воля, да се обича Бога, да се живее угоден Богу живот. Разбира се, можем да се повеселим и да поиграем с нещо, но играта и веселието не трябва да бъдат цел и смисъл на живота. Необходимо е да учим децата да живеят с Божиите закони, за да могат те да бъдат щастливи и спасени.
– Колко е скучно всичко това! Не, аз не съм съгласен с вас! – Възрази шоколадовото яйце.
През това време в стаята влязоха момчето Василий и майка му. Малчуганът се втурна към бюрото, взе великденското яйце и радостно възкликна:
– Великденско яйчице? Майко, да знаеш как обичам великденските яйца. Напомня ми, когато ходихме с теб на Възкресение в църквата. Този празник е толкова прекрасен.
После Василий видя яйцето Киндерсюрприз.
– А това какво ли е?
Майката отговори:
– Това също е яйце, само че шоколадово. Това е подарък от леля ти Катерина.
Момчето разгърна фолиото и отвори яйцето. Играчката не му хареса и той я хвърли в чекмеджето при другите играчки. После с шоколада пиха чай. И повече за това яйце никой не спомена. А Великденското яйце момчето го запази за цял живот. То му напомняше за най-добрите мигове на детството и понякога го предпазваше от лоши постъпки. В най-тежките минути от живота си Василий изваждаше от чекмеджето дървеното яйце, казваше си “Христос възкръсна” и на душата му ставаше по-леко и Господ винаги му помагаше във всичките му начинания.
Из в-к “Исцелись верой”, брой 5, 2002 г.

Как да се държим в църква

Това едно от по-ранните ми духовни произведения и една от най-публикуваните ми статии. Написването на статията бе провокирана от честите наблюдения за това как много християни влизайки в храма не знаят как да се държат в него; извършват кръстно знамение с ръкомахане, като че ли гонят мухите около себе си; целуват иконите по начин, по който екстрасенсите се зареждат с „положителна аура” или енергия и т. н.

„Как да се държим в църква” излезе в списанието „Търновски епархийски вести”, брой 1, 2002; във приложението на великотърновския вестник „Борба” брой 117 от 20 юни, брой 122 от 27 юни, брой 127 от 4 юли, брой 132 от 11 юли и брой 137 от 18 юли 2008 година. Във вестника статията бе публикувана със съкращения и е озаглавена „Как да се държим Божия храм”. На 6 март 2009 година статията е излезе в „Православие БГ”.

Господ е нашият Небесен Баща, Който безкрайно обича Своите деца – всички хора на земята. И като любящ баща, Той ни кани да отидем при Него, да посетим Божия дом.

Но какво е Божият дом? Това е сградата за обществено богослужение. Храмът още се нарича и “църква”, което означава “събрание”. Господ е навсякъде, но най-вече Той проявява Своите благодатни сили в местата, Които са Му посветени, това са храмовете. Или, като ги определи св. ев. Матей – “дом Божий” (Мат.21:23). Църквите се отличават не само по своята архитектура, но и по своята вътрешна уредба и украса. Устройството на Божия дом изисква от православния християнин молитвено разположение.

Съвременните църкви са изградени по образеца на старозаветната скиния и Йерусалимския храм. Те се състоят от три части: притвор, средна част (кораб) и св. олтар (жертвеник). (1)

Ако обикнем Бога, нека откликнем и на Неговата покана, когато чуем, че бие църковната камбана - да оставим всекидневните си грижи и да отидем в храма – в това прекрасно и свято място.

Но преди да сторите това, бих искал да отправя няколко препоръки за правилното държане в храма, които са възприети от светата Православна Църква.

Според църковното времеизчисление, денят започва още от предния ден, след залеза на слънцето. Съгласно това предписание православният християнин започва да се подготвя за празничната служба още от следобеда на предишния ден. Той запалва кандилото пред домашния иконостас, отива в Дома Божи на вечерно богослужение, вечеря лека храна, прочита определени глави и стихове от Библията, посочени в църковния календар, за да може да разбере и внимателно да следи това, което се извършва в църквата на другия ден. Казва вечерните си молитви и след това ляга да спи. Препоръчително е отиващият в църквата вечерта да легне по-рано, за да може на следващия ден да бъде отпочинал и бодър и навреме да отиде на богослужение.

Сутринта християнинът не трябва да закусва и да пие вода, за да може след Светата Божествена Литургия да вземе нафора, т.е. малките парченца хляб, осветени по време на литургията. По пътя за храма се казва Иисусовата молитва, която звучи по следния начин: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния” (2). Когато чуе биенето на камбаните, се казва молитвата “Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марио, Господ е с Тебе! Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души.” (3)

Не е правилно да се влиза в църква след началото на светата Литургия. Редно е да се отиде в храма още на утренята, т. е. това църковно богослужение, което се извършва преди Литургията. Закъснелият прилича на слугата, поканен на пир от самия цар, а когато пристигнал, гостите вече се били нахранили и господарят разговарял с тях. (4)

Влизането в храма трябва да се отличава от влизането в друга обществена сграда. Първото, което трябва да се знае е, че влизайки в дома Господен, трябва да бъдем прилично облечени. Не бива да се отива в църквата по къси панталони, джапанки, тениски с богохулни рисунки. Не е за предпочитане жените да се облечени в дънки, с къси поли, прозрачни блузи, тесни панталони, минижуп, нито с дрехи с дълбоко деколте. Това се препоръчва от Църквата с цел вярващите да не се разсейват, особено младите и неукрепналите във вярата, които по човешка немощ могат да бъдат изкушени с блудни помисли и телесни страсти. Затова е добре жените да идват в храма прилично облечени.

Освен прилично облекло е нужно и жените да изглеждат прилично, т. е. да нямат червило на устните и да са без грим, когато отиват в храма. Ето какво казва св. ап. Павел: “Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят, не с плетенки, нито злато или бисери или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие”(1 Тим 2:9-10). Затова, спазвайки думите на св. ап. Павел, жените не трябва да мислят, че ще бъдат по-малко модерни, а с християнско съзнание да отидат на църква. (6) Това е вярно, защото, ако всяка жена дойде в храма, облечена по последния писък на модата, то той ще заприлича на модна къща, а не на дом за молитва и покаяние. (7) Също така, според Православната Църква, мъжете трябва да стоят по време на богослужение от дясната страна на храма, а жените - от лявата. (8)

Пристъпвайки в храма, православният християнин се прекръства и прави лек поклон, а след това си казва наум молитвата при влизане в църква. Тази молитва се намира във всеки православен молитвеник. Тя е поздрав, отправен към Стопанина, Когото посещава – Господ Бог в Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. (9)

Всеки богомолец трябва се кръсти правилно. Православното кръстно знамение се извършва бавно и прилично по следния начин: събират се трите пръста на дясната ръка, а останалите два пръста се прегъват към дланта. Трите събрани пръста символизират православната ни вяра в Светата Троица, а сгънатите пръсти са символ на двете естества - Божественото и човешкото - на нашия Господ Иисус Христос. По този начин богомолецът извършва кръстния знак, слагайки ръката на челото, корема и на двете рамена (отдясно наляво). (10) Това показва, че ние отправяме молитвата си към Господ Иисус Христос, нашия Спасител, умрял за нас на кръста и също така изразяваме желанието си да служим на Бога с ум, сърце и добри дела. Правейки кръстното знамение, православният християнин казва наум молитвата: ”В името на Отца (поставяйки ръката на челото) и Сина (на корема) и Светия Дух (на дясното и ляво рамо). Амин!” (11) Следва малък поклон с привеждане на главата. (12) Както вече споменах, не е редно кръстенето да става бързо, махайки с ръка. На подобно кръстене св. Йоан Златоуст казва: “На това махане (неправилно несъсредоточено кръстене – бел. прев.) бесовете се радват”. (13)

Влизайки в храма, православния християнин купува свещи, записва имената на близките си за здраве и за упокой на починалите. (14)

Паленето на свещи има дълбок и древен духовен християнски смисъл, който води своето начало още от Стария Завет. Сам Иисус Христос нарича Себе Си светлина (Йоан 8:12; 9:15). Употребата на свещи е била необходима през първите три века, когато християните били жестоко преследвани и извършвали богослужението предимно нощем или в катакомбите, където е било тъмно. (15)

След купуване на свещите богомолецът отива да ги запали. Редът на палене и произнасяне на молитвите пред иконите е следният: първа е иконата на Иисус Христос, пред която трябва да се запали свещта и да се прочете молитвата: “Господи Иисусе Христе, приеми тази малка жертва за всичко, което е добро и полезно за мене грешния, за роднини и приятели”. След това се отива пред иконата на Пресвета Богородица. Там се казва следната молитва: “Майко Божия, закриляй ме под твоя покров!”. Богомолецът отива при останалите икони в храма. Палейки свещи за починали, произнася молитвата: “Господи, упокой душите на твоите починали раби (изреждат се имената) и направи вечна тяхната памет”. Молитвите пред иконите трябва да се казват много тихо или наум, за да не се пречи на останалите. (16)

Много често в днешно време се наблюдава следната картина: някои християни, молейки се пред иконите, ги докосват или изобразяват с ръце кръст върху иконата, а после целуват пръстите, с които са докоснали иконата. Това не е правилно. Иконата предразполага вярващия към молитва. Гледайки изображенията, той мислено и сърдечно се устремява към Небесния Отец. Иконата не е и в никакъв случай не може да бъде, както мислят някои, източник на “биополе”, или да съдържа някаква “аура”, с които човек би се заредил, докосвайки иконите. Това е измислен човешки предразсъдък и не съответства на Христовото учение. Изисква се с благоговение вярващият да пристъпи към иконите и, както вече споменах, да се прекръсти, да целуне иконата и да запали свещ. (17)

Не е правилно, когато християнинът говори в църква и безпричинно сменя мястото си по време на богослужението. Още по-недопустимо е по време на св. Литургия да се излиза от храма. Изключение се прави само в краен случай. Такива хора се оприличават на търговците, които Господ изгонил с бич (камшик) от храма.

Светата Православна Църква е постановила всички християни да стоят прави по време на богослужението. Единствено за болни и немощни се допуска снизхождение. Седенето се допуска при четенето на Апостола (по време на Апостола се четат определени откъси от посланията на св. апостоли и книга Деяния на св. апостоли) (18), пеенето на причастния (това е литургична песен, по време на която свещениците се причастяват) и по време на проповед. (19)

Има шест момента в светата Литургия, когато всички, включително и немощните, стават. Това са:

1. Малкият вход. Той символизира явяването на Сина Божи на открита проповед.

2. Четенето на Светото Евангелие от свещеника. В този новозаветен текст християнинът получава наставления за добродетелен живот.

3. Великият вход. Той изобразява кръстния подвиг на Господ Иисус Христос и Неговото погребение.

4. Символът на вярата. Представлява кратко изложение на православната вяра, съставено от светите Отци и учители на Църквата на първия и втория Вселенски събори (325 г. – 381 г.), т. е. събирания на църковните пастири от всички населени места, където през четвърти век е имало християни. (20)

5. Песента “Тебе поем” По време на това песнопение свещеникът благодари на Бога за любовта Му към нас и призовава Светия Дух, Който освещава приготвените дарове.

6. “Отче наш” - това е Господнята молитва, която Иисус Христос е казал на учениците Си, когато Го помолили да ги научи да се молят. (21)

Има периоди, когато Православната Църква не разрешава да се коленичи. Кои са тези дни? На този въпрос изчерпателен отговор ни дава 20-то Апостолско правило, в което се казва: “Забранява се да се коленичи в неделя, тъй като в този ден е станало Христовото Възкресение, а колениченето е израз на скръб и съкрушение. По същата причина не се коленичи от Пасха до Възнесение Господне, а също така по време на Рождественските празници”. Не се разрешава на богомолеца да прикляква с едно коляно, като това не важи за болни и немощни. (22)

По време на цялото богослужение християнинът трябва да стои на едно място, с изключение на няколко момента: целуването на Светото Евангелие на утренното богослужение, при целуване на Светия Кръст, когато свещенослужителя миросва и др.

Погрешно постъпват някои вярващи, които отиват да целуват Светото Евангелие след прочитането му на света Литургия, или се опитват да докоснат и целунат свещеническите одежди. Това не бива да се прави, защото се пречи на свещеника да служи, а също така може да се разлее Св. Потир и дискосът със Св. Дарове. Тези, които искат да се доближат до свещеническите одежди, трябва да помолят за това и отецът, след като свали горната одежда, я поставя върху вярващите като прочита специална молитва за здраве. (23)

Кога християнинът трябва де се кръсти и да се покланя? - Това става в началото и края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите, например “Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение...”, също така в началото и края на всяко църковно песнопение и всеки път, когато чуем трисвятото Божие име – на Отец, Син и Св. Дух. Поклоните следва да се правят по време на църковното богослужение, когато се споменава глаголът “покланям се” във всичките му граматически форми, като например: “Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог...”, а също така когато се целува Св. Евангелие, Св. Кръст, св. мощи, иконите и т. н. (24) Има три вида поклона: леки, когато си навеждаме само главата, поясни, допирайки с дясната ръка пода и земни – това са поклони с коленичене и допиране главата до земята. Желателно е земните поклони да се извършват по време на молитвата в къщи, с цел да не се съблазняват другите християни.

След като свърши Литургията, тези богомолци които не се причестили се нареждат в опашка, за да си вземат нафора – парченца от осветен хляб, който се нарича просфора. Когато дойде редът му, християнинът поставя в кръст дланите си - дясната върху лявата. Като получи нафора, той се отдръпва встрани, без да пречи на другите и я изяжда, без да остави на дланите си нито една троха. Също така богомолецът трябва да внимава да не падне нито една частица от осветения хляб. Ако той се е подготвял да вземе Св. Причастие, първо се причастява, а след това изяжда получената нафора. На Богоявленските празници като Йордановден, първо пие светена вода, а после приема осветените хлебни частици.

След като свърши Св. Литургия, християнинът не трябва да остава в храма и да говори със своите приятели или познати, а трябва да целуне някои от иконите, да се прекръсти и да прочете молитва след излизане от църква. Тази молитва също се намира в православния молитвеник. После той се завръща у дома, за да занесе на близките си църковното благовестие и да разкаже съдържанието на прочетения апостол, Евангелие и свещеническата проповед.

Всеки православен християнин трябва внимателно да следи за богослужението, да не се разсейва, мислейки за всекидневните житейски неща. В противен случай той не може духовно да се разположи за молитва и да разбере протичащата църковна служба.

И вторият момент, на който бих искал да съсредоточа вниманието ви, това е печалната картина, която редовно можем да наблюдаваме в нашите храмове, т.е. как богомолците на големите празници, като на Йордановден, Цветница, Великден и др. превръщат Божия дом в пазар със своето небогоугодно поведение; как, желаейки по-първи да вземат светена вода, обръщат съдовете с осветената течност, а за да се сдобият с върбови клонки, блъскат другите и свещеника, или пък с огромното си желание да вземат в къщи Пасхалния огън, забравят за благоговейното държание в църквата. Това не трябва да се случва в храма. Така те извършват голям грях!

Надявам се, че след тази беседа всеки от присъстващите, когато отиде в дома Божи, ще се старае да спазва всички посочени църковни предписания. Надявам се също така, че ще помогнете и на вашите близки благоговейно да се държат в църквата. С това ще внесете своят принос не само за своето духовно усъвършенстване, но ще помогнете на вашите роднини, приятели и познати да тръгнат по пътя към духовното спасение.

Конец! И слава Богу.

----------------------------------------------

Бележки

1. Павлина Апостолова Духовна светлина”, Сливен, 1994, с. 41-42
2. Пак там, сс. 10-11
3. Молитвеник, Изд. Пловдивка митрополия, Пловдив, 1996, с. 28
4. П. Апостолова “Духовна светлина” Сливен, 1994, стр. 1
5. Пак там, с. 11
6. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник” бр. 8, април, 2000, с.7
7. Павлина Апостолова “Духовна светлина”, гр. Сливен., 1994, с. 11
8. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник”, бр. 8 април 2000 г., с.7
9. П. Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994, стр. 1
10. “За молитвата”, - ”Полный православный молитвослов”, с. 620
11. П. Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994 г., с. 5
12. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 236
13. “За молитвата”, - ”Полный православный молитвослов”, с. 620
14. Павлина Апостолова, “Духовна светлина” гр. Сливен., 1994, с.11
15. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993, с. 23-24
16. Павлина Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994, с. 11-12
17. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993, с. 13-14
18. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 236
19. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд.”Ветезда”, стр. 8
20. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 174
21. Пак там, с. 262-263
22. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд. ”Ветезда”, стр. 8-9
23. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 245
24. Павлина Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен., 1994, с. 14-15

Литература

1. Павлина Апостолова Духовна светлина”, Сливен, 1994.
2. Молитвеник, Изд. Пловдивка митрополия, Пловдив, 1996.
3. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник” бр. 8, април, 2000.
4. “За молитвата”, - ”Полный православный молитвослов”.
5. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991.
6. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993.
7. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991.
8. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд.”Ветезда”.