(разказ)
Този разказ бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. при храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.
Една сутрин на бюрото на едно момченце на име Василий бяха оставени две яйца: пасхално и шоколадово. Великденското яйце бе направено от дърво, боядисано в червен цвят, а отстрани изписано със златни букви “ХВ” – “Христос възкръсна”. Шоколадовото яйце, наречено Киндерсюрприз имаше вътре играчка. То бе завито в блестящо фолио и обичаше много да се хвали. След като попадна на бюрото шоколадовото яйце веднага започна да се хвали:
– Знаете ли, – обърна се то към обитателите на бюрото, – че за мен има реклама по всички телевизионни канали?
– Не, не знаем... – отговориха моливите, показвайки любопитните си отрити нослета от дървената чаша.
– Ех, къде съм попаднало! – Възкликна яйцето Киндерсюрприз. – Аз съм най-добрият подарък на децата. Аз съм вкусно шоколадово яйце, вътре в мен винаги има нова играчка. Децата много се радват, когато ме видят.
– Ще позволите ли да ви задам един въпрос? – Обърна се телефонният указател към яйцето. – Ами можете ли да научите децата на нещо полезно?
– Ех, колко сте скучни! Животът е даден веднъж и трябва да го изживеем, весело с игри, – отговори Киндерсюрприз.
– А вие как мислите? – попита справочникът Великденското яйце:
– Аз мисля, че трябва да се живее по Божията воля, да се обича Бога, да се живее угоден Богу живот. Разбира се, можем да се повеселим и да поиграем с нещо, но играта и веселието не трябва да бъдат цел и смисъл на живота. Необходимо е да учим децата да живеят с Божиите закони, за да могат те да бъдат щастливи и спасени.
– Колко е скучно всичко това! Не, аз не съм съгласен с вас! – Възрази шоколадовото яйце.
През това време в стаята влязоха момчето Василий и майка му. Малчуганът се втурна към бюрото, взе великденското яйце и радостно възкликна:
– Великденско яйчице? Майко, да знаеш как обичам великденските яйца. Напомня ми, когато ходихме с теб на Възкресение в църквата. Този празник е толкова прекрасен.
После Василий видя яйцето Киндерсюрприз.
– А това какво ли е?
Майката отговори:
– Това също е яйце, само че шоколадово. Това е подарък от леля ти Катерина.
Момчето разгърна фолиото и отвори яйцето. Играчката не му хареса и той я хвърли в чекмеджето при другите играчки. После с шоколада пиха чай. И повече за това яйце никой не спомена. А Великденското яйце момчето го запази за цял живот. То му напомняше за най-добрите мигове на детството и понякога го предпазваше от лоши постъпки. В най-тежките минути от живота си Василий изваждаше от чекмеджето дървеното яйце, казваше си “Христос възкръсна” и на душата му ставаше по-леко и Господ винаги му помагаше във всичките му начинания.
Из в-к “Исцелись верой”, брой 5, 2002 г.
Този разказ бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. при храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.
Една сутрин на бюрото на едно момченце на име Василий бяха оставени две яйца: пасхално и шоколадово. Великденското яйце бе направено от дърво, боядисано в червен цвят, а отстрани изписано със златни букви “ХВ” – “Христос възкръсна”. Шоколадовото яйце, наречено Киндерсюрприз имаше вътре играчка. То бе завито в блестящо фолио и обичаше много да се хвали. След като попадна на бюрото шоколадовото яйце веднага започна да се хвали:
– Знаете ли, – обърна се то към обитателите на бюрото, – че за мен има реклама по всички телевизионни канали?
– Не, не знаем... – отговориха моливите, показвайки любопитните си отрити нослета от дървената чаша.
– Ех, къде съм попаднало! – Възкликна яйцето Киндерсюрприз. – Аз съм най-добрият подарък на децата. Аз съм вкусно шоколадово яйце, вътре в мен винаги има нова играчка. Децата много се радват, когато ме видят.
– Ще позволите ли да ви задам един въпрос? – Обърна се телефонният указател към яйцето. – Ами можете ли да научите децата на нещо полезно?
– Ех, колко сте скучни! Животът е даден веднъж и трябва да го изживеем, весело с игри, – отговори Киндерсюрприз.
– А вие как мислите? – попита справочникът Великденското яйце:
– Аз мисля, че трябва да се живее по Божията воля, да се обича Бога, да се живее угоден Богу живот. Разбира се, можем да се повеселим и да поиграем с нещо, но играта и веселието не трябва да бъдат цел и смисъл на живота. Необходимо е да учим децата да живеят с Божиите закони, за да могат те да бъдат щастливи и спасени.
– Колко е скучно всичко това! Не, аз не съм съгласен с вас! – Възрази шоколадовото яйце.
През това време в стаята влязоха момчето Василий и майка му. Малчуганът се втурна към бюрото, взе великденското яйце и радостно възкликна:
– Великденско яйчице? Майко, да знаеш как обичам великденските яйца. Напомня ми, когато ходихме с теб на Възкресение в църквата. Този празник е толкова прекрасен.
После Василий видя яйцето Киндерсюрприз.
– А това какво ли е?
Майката отговори:
– Това също е яйце, само че шоколадово. Това е подарък от леля ти Катерина.
Момчето разгърна фолиото и отвори яйцето. Играчката не му хареса и той я хвърли в чекмеджето при другите играчки. После с шоколада пиха чай. И повече за това яйце никой не спомена. А Великденското яйце момчето го запази за цял живот. То му напомняше за най-добрите мигове на детството и понякога го предпазваше от лоши постъпки. В най-тежките минути от живота си Василий изваждаше от чекмеджето дървеното яйце, казваше си “Христос възкръсна” и на душата му ставаше по-леко и Господ винаги му помагаше във всичките му начинания.
Из в-к “Исцелись верой”, брой 5, 2002 г.
