ТАЗИ СТАТИЯ ИЗЛЕЗЕ В САЙТА "Всемирното православие" НА 20 АПРИЛ 2010 ГОДИНА
Copyright ©
„Не ускорявай смъртта със заблужденията на живота си
и не привличай си гибел на ръцете си” /Соломон. 1:12/[1]
Мнозина
от нас се безпокоят за много неща около себе си: работа, семейство,
професионално доказване. Почти не ни остава време да се замислим:
„Заслужава ли се да живеем? Ценен ли е животът, за да бъде живян?”
Проблемът дали си заслужава да се живее е най-важен и съдбоносен –
човек трябва да осмисли съществуването си. Животът ни е дар от Бога.
Бог е вдъхнал на първия човек „дихание на живота” /Бит. 2:7/. Човек е
замислен и сътворен като съзнателно-свободно същество. Бог му е дал
съдбовна власт и сила да бъде заповедник дори на собствения си живот.
Да може да разбере, да бъде или да не бъде. Смъртта се явява по волята
на човека – рeзултат от неговия грях. Св. Ап. Павел пише: „Смъртта
дойде чрез човека” /1 Кор. 15:21/. Това потвърждава и премъдрия Соломон
с думите си: „Праведността е безсмъртна, а неправедността причинява
смърт” /Притчи Соломон. 1:15/. Следователно човек е надарен със
съдбовна власт. Мойсей казва: „Ето аз днес ти предложих живот и добро,
смърт и зло... Живот и смърт аз ти предложих, благословия и проклятие.
Избери живота, за да живееш ти и потомството ти”/Втор. 30:15,19/.
Много хора изричат печалните думи “Не си заслужава да се живее!”. Самоубийството като акт се среща във всички възрасти и социални слоеве. Още от дълбока древност Плиний тържествено възпява човеците пред боговете, че те /човеците/ сами могат да се лишат от живот. Едуард Хартман не се задоволявал с индивидуално самоубийство: той призовава човечеството към космическо – всеобщо самоубийство, което можело да изкорени злото в света.
Наистина животът на мнозина от нас е лишен от трайна радост и истинско щастие; той често пъти е изпълнен със страшни злини и непоносими страдания
Други хора твърдят, този свят е най-добрият от всички възможни светове и че злото в него е само сянка на доброто. И двете крайности: песимизмът – отричането на живота и оптимизмът – измамната възторженост от живота, са неприемливи.
Човек трябва да осъзнае предимството да е жив, пред това да е нежив. Блез Паскал: „Човек е само тръстика, най-слабото в природата; обаче той е мислеща тръстика. Не е необходимо да се въоръжи цялата вселена, за да го смачка. Човек е по-благодарен от това, което го умъртвява, защото той знае, че умира и познава превъзходството, което вселената има над него, а вселената не знае нищо за това”.
Човек превъзхожда не само безжизнена материя, но и животинския свят. Св. Василий казва: „Животните са земни твари и гледат към земята, човека е небесно насаждение. Главата на човека е издигната нагоре, очите му гледат нагоре”.
Следователно, човек не би трябвало да се отказва от живота. Употребата на наркотици и големи количества на алкохол – всичко това води човека към пълно деградиране.
Като споменахме за алкохола и наркотиците, не можем да не отбележим и печалната картина на употребата на дрога и алкохол сред съвременната младеж. Още по-обезпокояващо е, че рязко намалява възрастовата граница при днешните тийнейджъри от първото напиване с алкохол и първото вземане на наркотик. За жалост, по време на младежките партита това е често ежедневие.
Това за тях не е някаква лоша постъпка, напротив -употребата на алкохол се превръща в някакво велико събитие, кара младите хора да се чувстват пораснали и горди, различни от своите връстници от това, че до козирката са се напили с водка, че са се напушили с марихуана или са взели някакъв по-силен наркотик. Тревожно е и това, че заедно с момчетата в тези пороци участват и съвсем млади момичета. Така тези тийнейджърки не само бавно се самоубиват, но и доброволно се предразполагат към раждане на болни или увредени деца...
Не можем да подминем и факта, че съвременната младеж е пристрастена към един по-слаб наркотик – тютюнопушенето. То също води към бавното самоубийство. Днес запалването на цигара се счита не само модерно, но и за безобидна игра. Но това не е така, защото тютюнопушенето не само нанася огромна вреда на младия организъм. „Шансът на пушещите тийнейджъри от бившия соцлагер да доживеят до 60 година е два пъти е по-малък отколкото западноевропейските им връстници. След 15-20 години ние ще се сблъскваме с отдалечените последици на това ранно тютюнопушене: ужасяваща епидемия на бронхиални и белодробни заболявания, болести на артериите на долните крайници, водещи до гангрена /90 % от случаите са причинени именно от тютюнопушенето/, епидемия на сърдечно-съдовете заболявания /25 % са в следствие от тютюнопушене/ ....
В публикациите във вестници и списания от миналото десетилетие /т.е. през 90- годни на миналия век/ се посочват статическите данни, че 10-15 % от пушачите придобили този навик на 11-14 годишна възраст, 65-76 % от пушачите на 15-18 годишна възраст”.[2]
Да, но това се отнася за други държави, например: Русия или Украйна, – може да възразят едните или да се самоуспокояват другите, - при нас нещата не стоят по този начин! Нима, всеки може да се убеди, че и у нас положението не е розово, като отиде в двора на едно българско среднообразователно училище по време на междучасие или в на една младежка дискотека. Там той ще стане свидетел на каква възраст днешните тийнейджърите вече „професионално” пушат.
За християнина те са вяра, молитва, добродетелен живот и непрекъснато общуване с Бога. Иисус Христос, който е въплътен Божи Син е пълнотата на живота /Йоан. 14:6/. „Аз съм пътя, истината и живота; Христос е Началника на живота” /Деян. 3:15/ и „Словото на живота” /Иоан. 1:1/. „Светлината на човеците” /Иоан. 1:4/. „Който вярва в Сина, има живот вечен” /Иоан. 3:36/. Христос е: „Хлябът на живота” /Иоан. 6:35/. „Който яде от този хляб, никога не огладнява”, в него жизнените сили никога не отпадат и не се намаляват, непрекъснато се усилват и увеличават. „Аз дойдох, - казва Христос, - за да имат живот и да имат в изобилие” /Иоан. 10:10/. Христос като преминава невредим през дверите на смъртта и чрез самоотвержения си подвиг победи смъртта и извади на яве животът и нетлението /2 Тим. 1:10/, за всички който Го възприемат в себе си. „Аз съм възкресението и животът, - казва Христос, - който вярва в Мене и да умре, ще оживее” /Иоан. 11:25/.
Вярата в Бога има доказана сила да укрепва ценността на живота, да влива бодрост и търпение в човешкия дух, да предпазва от униние и отчаяние. Ние вярващите знаем, че Бог чрез своя премъдър и всеблаг промисъл всичко направлява към добро, и в края на краищата ще изведе кораба на живота към спасителен бряг, и ще ни посели в блажените селения на вечния живот.
Вярата в безсмъртието на човешката душа и вечен живот издигат ценността на живота, защото този живот е само предверие и подготовка за небесен живот. Нещо повече, качеството на вечното ни съществуване. Пред нас вярващите във вечния живот, земният ни живот е безмерна ценност, защото великата задача – постигането на блажена вечност се осъществява само чрез упорита нравствена дейност в настоящия живот.
Заключение: И така, човешкият живот е Божи дар и велика ценност. Той заслужава да бъде живян и непрекъснато да бъде утвърждаван и увековечаван чрез упорита и мъжествена борба със злото и с неговите последици. Отдали се на продуктивна и на творческа работа за лично усъвършенстване и за благото на ближните, ние не бива да допускаме до сърцето ни досадата от живота и да се породи у нас самоубийствена воля.
И да кажем както Св. Ап. Павел е казал: „С добрият подвизавах, пътя свърших, вярата опазих, прочие очаквахме венеца на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведния Съдия”.
[2]„Курение: невинное удовольствие или дым преисподни?”, типография на Почаевската лавра „Св. Успение Богородично”, с. 23, 24.
Много хора изричат печалните думи “Не си заслужава да се живее!”. Самоубийството като акт се среща във всички възрасти и социални слоеве. Още от дълбока древност Плиний тържествено възпява човеците пред боговете, че те /човеците/ сами могат да се лишат от живот. Едуард Хартман не се задоволявал с индивидуално самоубийство: той призовава човечеството към космическо – всеобщо самоубийство, което можело да изкорени злото в света.
Наистина животът на мнозина от нас е лишен от трайна радост и истинско щастие; той често пъти е изпълнен със страшни злини и непоносими страдания
Други хора твърдят, този свят е най-добрият от всички възможни светове и че злото в него е само сянка на доброто. И двете крайности: песимизмът – отричането на живота и оптимизмът – измамната възторженост от живота, са неприемливи.
Човек трябва да осъзнае предимството да е жив, пред това да е нежив. Блез Паскал: „Човек е само тръстика, най-слабото в природата; обаче той е мислеща тръстика. Не е необходимо да се въоръжи цялата вселена, за да го смачка. Човек е по-благодарен от това, което го умъртвява, защото той знае, че умира и познава превъзходството, което вселената има над него, а вселената не знае нищо за това”.
Човек превъзхожда не само безжизнена материя, но и животинския свят. Св. Василий казва: „Животните са земни твари и гледат към земята, човека е небесно насаждение. Главата на човека е издигната нагоре, очите му гледат нагоре”.
Следователно, човек не би трябвало да се отказва от живота. Употребата на наркотици и големи количества на алкохол – всичко това води човека към пълно деградиране.
Като споменахме за алкохола и наркотиците, не можем да не отбележим и печалната картина на употребата на дрога и алкохол сред съвременната младеж. Още по-обезпокояващо е, че рязко намалява възрастовата граница при днешните тийнейджъри от първото напиване с алкохол и първото вземане на наркотик. За жалост, по време на младежките партита това е често ежедневие.
Това за тях не е някаква лоша постъпка, напротив -употребата на алкохол се превръща в някакво велико събитие, кара младите хора да се чувстват пораснали и горди, различни от своите връстници от това, че до козирката са се напили с водка, че са се напушили с марихуана или са взели някакъв по-силен наркотик. Тревожно е и това, че заедно с момчетата в тези пороци участват и съвсем млади момичета. Така тези тийнейджърки не само бавно се самоубиват, но и доброволно се предразполагат към раждане на болни или увредени деца...
Не можем да подминем и факта, че съвременната младеж е пристрастена към един по-слаб наркотик – тютюнопушенето. То също води към бавното самоубийство. Днес запалването на цигара се счита не само модерно, но и за безобидна игра. Но това не е така, защото тютюнопушенето не само нанася огромна вреда на младия организъм. „Шансът на пушещите тийнейджъри от бившия соцлагер да доживеят до 60 година е два пъти е по-малък отколкото западноевропейските им връстници. След 15-20 години ние ще се сблъскваме с отдалечените последици на това ранно тютюнопушене: ужасяваща епидемия на бронхиални и белодробни заболявания, болести на артериите на долните крайници, водещи до гангрена /90 % от случаите са причинени именно от тютюнопушенето/, епидемия на сърдечно-съдовете заболявания /25 % са в следствие от тютюнопушене/ ....
В публикациите във вестници и списания от миналото десетилетие /т.е. през 90- годни на миналия век/ се посочват статическите данни, че 10-15 % от пушачите придобили този навик на 11-14 годишна възраст, 65-76 % от пушачите на 15-18 годишна възраст”.[2]
Да, но това се отнася за други държави, например: Русия или Украйна, – може да възразят едните или да се самоуспокояват другите, - при нас нещата не стоят по този начин! Нима, всеки може да се убеди, че и у нас положението не е розово, като отиде в двора на едно българско среднообразователно училище по време на междучасие или в на една младежка дискотека. Там той ще стане свидетел на каква възраст днешните тийнейджърите вече „професионално” пушат.
*********
Достойния
човек не се отказа от живота, той следва естествения си стремеж към
възход и усъвършенстване, към постигане на вечен живот. Човек е
призован да влезе в живота като в свещен храм и цялото си земно
съществуване да прекара в свещенодействие. Всекидневно да принасяме
дела на правда, мир, любов пред олтара в жертва дела на правда, мир,
любов. Така ще бъдем увенчани от Господаря на живота с венец на живот.
Човешкият живот е не само даденост, а постоянна величина. Животът
трябва да се развива, като човек се стреми към разкриване на вложените
в него ценности.За християнина те са вяра, молитва, добродетелен живот и непрекъснато общуване с Бога. Иисус Христос, който е въплътен Божи Син е пълнотата на живота /Йоан. 14:6/. „Аз съм пътя, истината и живота; Христос е Началника на живота” /Деян. 3:15/ и „Словото на живота” /Иоан. 1:1/. „Светлината на човеците” /Иоан. 1:4/. „Който вярва в Сина, има живот вечен” /Иоан. 3:36/. Христос е: „Хлябът на живота” /Иоан. 6:35/. „Който яде от този хляб, никога не огладнява”, в него жизнените сили никога не отпадат и не се намаляват, непрекъснато се усилват и увеличават. „Аз дойдох, - казва Христос, - за да имат живот и да имат в изобилие” /Иоан. 10:10/. Христос като преминава невредим през дверите на смъртта и чрез самоотвержения си подвиг победи смъртта и извади на яве животът и нетлението /2 Тим. 1:10/, за всички който Го възприемат в себе си. „Аз съм възкресението и животът, - казва Христос, - който вярва в Мене и да умре, ще оживее” /Иоан. 11:25/.
Вярата в Бога има доказана сила да укрепва ценността на живота, да влива бодрост и търпение в човешкия дух, да предпазва от униние и отчаяние. Ние вярващите знаем, че Бог чрез своя премъдър и всеблаг промисъл всичко направлява към добро, и в края на краищата ще изведе кораба на живота към спасителен бряг, и ще ни посели в блажените селения на вечния живот.
Вярата в безсмъртието на човешката душа и вечен живот издигат ценността на живота, защото този живот е само предверие и подготовка за небесен живот. Нещо повече, качеството на вечното ни съществуване. Пред нас вярващите във вечния живот, земният ни живот е безмерна ценност, защото великата задача – постигането на блажена вечност се осъществява само чрез упорита нравствена дейност в настоящия живот.
Заключение: И така, човешкият живот е Божи дар и велика ценност. Той заслужава да бъде живян и непрекъснато да бъде утвърждаван и увековечаван чрез упорита и мъжествена борба със злото и с неговите последици. Отдали се на продуктивна и на творческа работа за лично усъвършенстване и за благото на ближните, ние не бива да допускаме до сърцето ни досадата от живота и да се породи у нас самоубийствена воля.
И да кажем както Св. Ап. Павел е казал: „С добрият подвизавах, пътя свърших, вярата опазих, прочие очаквахме венеца на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведния Съдия”.
Конец! И слава Богу!
--------------------------------------------------------------------------------
[1]
Българския превод на всичките библейски цитати в статията са взети от
„Библията, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет”
СИ, София, 1995.[2]„Курение: невинное удовольствие или дым преисподни?”, типография на Почаевската лавра „Св. Успение Богородично”, с. 23, 24.
Автори: йеромонах Йоаким /Александров/ и Виталий Чеботар
