Явяването на Спасителя

Статията  е публикувана в блога на Кина Златева на 13 юли

 2012 годиина

Явяването на нашия Спасител Иисус Христос станало в 8 часа сутринта на 30.07.1926 г. около Киев, между селата Демидов и Глебовка на две момчета: юношата Николай, на 11 години (Николай Максимович Куприненко) и Емильян, на 14 години (Емильян Иванович Фещенко).

Преди една седмица, на 24 юли, през нощта срещу неделя, Спасителят се явил на Емильян на сън и казал:

- Ти ще ме видиш наяве с друго момче. Внимавайте, за да не се уплашите! – след това Той го благословил по архиерейски, с две ръце, обърнал се на Изток и станал невидим. Емильян започнал да се моли насън, но хазяинът го събудил.

След една седмица, на 30 юли, тези малки пастири изкарали добитъка на пасбището и веднага се запознали, понеже срещата им не била случайна. Било е 8 часа сутринта и те се събрали, за да закусят, като изведнъж силно блеснала мълния.

Емильян помисли:

- Защо тъй силно блесна мълнията?

Николай отвърнал:

- Сигурно ще вали дъжд!

Обаче Емильян казал:

- Откъде ще дойде дъжд, след като на небето няма нито едно облаче, нито вятър?

Тогава Николай му отвърна:

- Кой знае какво ще се случи тука.

След тези думи, изведнъж от запад небето станало розово и се появил голям, сияещ като слънце Кръст, който достигал до върха на небето, а долната част, с около два аршина (аршин – стара руска мярка за дължина, равна на 71 см. – бел. пр.), не достигала до земята; под него имало облак и Кръстът се опирал в този облак. Той бил широк около един аршин и половина. Отгоре на Кръста сякаш се показвал човек (в средата на Кръста). Най-напред Кръстът с човека бил далеч – на половин верста (верста – стара руска мярка за дължина, равна на 1060 метра – бел. пр.)., а след това се приближил към момчетата.

Николай видял приближаването на сияещия Кръст, стреснал се и казал на Емильян:

- Да бягаме, нечиста сила!

Но Господ ги спрял и казал:

- Не, Аз съм чист – (тоест не съм нечиста сила – бел. пр.)

Тогава децата като че ли се вдървили и не могли да се отместят от мястото си. Те се опомнили и убедили, че това е Самият Господ Иисус Христос – Спасителят на света. Той целият бил в чудно сияние и неописуема красота. Божественото Му лице не било възможно да се види. То сияело по-силно от слънцето и било по-бяло от снега. Могъществото му било непостижимо, от Него излизала благодатна сила и небесно благоухание. Когато Спасителят говорил, от устата Му излизал огнен пламък. Гласът Му се разнасял по цялата вселена. Долната Му одежда била розова, а горната светлосиня, преметната през рамото Му. В лявата Си ръка Той държал разтворено Евангелие, дясната била вдигната за благословия. Над главата на Спасителя се виждал триъгълник, във формата на буквата “А”. Прекрасна дъга от седем цвята обкръжавала Спасителя, като се спускала от двете страни до облаците, които поддържали Кръста. Той стоял в цялото Си величие, обкръжен от дъгата. Отгоре над триъгълника имало Херувими, а отстрани – два Ангела, наоколо ангелчета, от които се виждали само главите и крилете им.

- Деца, не страхувайте от Мен и не си заминавайте. Аз съм Господ Бог ваш, Спасителят на света, Син на живия Бог, Който живее на небето. Аз дойдох да ви дам Моята заповед.

Господ започнал да говори много тихо, но се чувало като че ли по цялата вселена.

- Ще загинат всички блудници, пияници, кощуници, пушачи (тоест хора, които пушат цигари – бел. пр.), хулители на Бога, отхвърлящи Кръста (баптистите и други сектанти не носят кръстче, срамуват се от Кръста). Грешниците бягат от лицето Ми, а праведниците ще се възвеселят пред Господа.

След тези думи Ангелите запяли Трисвятое. “Святий Боже” - пеела дясната страна, “Святий Крепкий” - пеели всички, а “Святий Безсмертний” – останалите пеели всички заедно.

Когато Ангелите спрели да пеят, Господ казал:

- Деца, в света има много хора, но не всички са Мои. Много малко са онези, които слушат Мене, Моето учение и св. Евангелие. Повечето от тях са се отдали на дявола и се подчиняват на нечистия му дух, на който доброволно се предали. В Моя Св. Събор намерих разкол между свещеници превратници (тоест свещеници, които участват в преврат – бел. пр.), украинци и подобни свещеници-еретици, които водят народа към погибел, а праведните свещеници го водят към Царството Божие.

След това Спасителят казал:

- Деца, виждате ли Ме? Погледнете Ме добре, за да бъде Моят образ във вашата памет и в дома ви; и Аз ще спомена в Моето царство вярващия ви род до седмо коляно. Отидете при моя православен свещеник и му кажете да отслужи всенощно бдение със св. Литургия.

Тогава Ангелите запели:

- Величит душа моя Господа и возрадовася дух мой о Бозе Спасе моем.

И тайнообразуващите запели: “Тебе поем, Господи, Тебе благодарим”; и Ангелите пели още много песнопения – “Честнейшую Херувим. . .”, “Ако да Царя…”, “Величит душа моя …” до края.

След това като че ли се отворило небето, облаците се разпръснали и Спасителят слезнал с небесните Си сили и казал:

- Скръб ще има за украинците, живистите и обновените митрополити и архиереи, подстрекатели и еретици, и за духовенството няма да има прошка, нито в този, нито в бъдещия век. Малките (миряните), за тях ще има прошка, ако се покаят. Но все пак ще ги накажа, затова, че са отстъпили от православната вяра, започнали да разкъсват на Мен божествените ризи и Моята Св. Православна Апостолска църква.

Преди възцаряването на антихриста ще изпратя невидимо Ангелите Си на помощ на хората и те ще защитят рабите Ми в Книгата на живота; ще сложат св. Печат на челата им, у които ще има на челото Страх Божий! Погледнете на Мене по-добре, за да не сгрешите, за да не се излъжете и да не се подчинявате на Антихриста, тъй като той ще дойде в Моите ризи? И ще извърши пред народа дяволски чудеса и ще възсияе на престола в св. храм, и ще накара да му направят икона и да вярват на тази икона. Затова той ще направи така, че тази икона да говори и ще се движи от дяволско внушение. От Кръста той се страхува и ще повдигне гонение срещу Кръста. Най-напред това бе комунистическият знак – петолъчката, но не я приемайте – това е началото на нещастието. Ще дойде време, когато ще настъпи голямо гонение на вярващите, които няма да приемат печата на антихриста на дясната си ръка или на челото и да се поклонят на образа му. Тези хора няма да могат да купуват, нито да продават без печата, нито да пътуват от град до град, от село до село, на тези хора ще се отнеме храната и водата. Най-напред ще се изисква подпис и на подписалите се ще се слага печата на антихриста. И който го приеме, няма да има прошка нито в този, нито в бъдещия век.

Преди възцаряването на антихриста ще има световна война. В началото на царуването си, антихриста ще вземе в свои ръце божиите храмове и лаври (лавра – голям привилегирован манастир – бел. пр.), освен Пачаевския манастир. След това Лаврите и храмовете ще се отворят от антихриста, но няма да бъдат благословени от Мене, и не трябва да се ходи в тях, понеже те ще бъдат ръководени от Антихриста.

Господ рече и това:

- Ако някой е желаел да стане монах, нека потърпи и не скърби, ако на земята няма да се удостои да получи монашеско пострижение и други повишения, то в Царството Ми Аз ще го облека в неописуеми дрехи и ще му дам неописуема слава.

След световната война ще се възцари антихриста.

Вие, деца, проповядвайте това, което ви казах, не се бойте никога от никого, въпреки че и вас ще преследват, ще ви вкарат в затвори, не се притеснявайте да придавате това един на друг в света. Тези ще имат награда в царството Ми, за да се предупреди света, да не се прелъсти то измамника. Най-напред ще предупредя света, че ще се яви измамникът. Той ще извърши чудеса с такава хитрост, че ще сваля огън от небето и ще заплаши всички, ще лети по небето като птица. Отначало ще бъде миролюбив, ще се застъпва за сиромасите, ще помага на немощните, ще раздава изобилни помощи и с това ще прелъсти вярващите в Бога. Всички ще го обикнат, ще го послушат и ще му повярват, но това ще бъде допуснато изпитание за кратко време.

Вие убеждавайте света толкова, толкова е възможно, за да не приемат никакви печати и да не се подписват. С появата на антихриста ще настъпи тежко време, ще дирят смъртта и ням да я открият. Заради слаба реколта ще настъпи глад. Хлябът и всички стоки ще бъдат в ръцете му. Без печата му няма да се отпуска нищо; заради греховете и заради отстъплението от Мен, небето ще се затвори за три години. Няма да има дъжд и ще бъде такава суша, че всички реки ще пресъхнат. Ще се раздвижи народът, ще започне да бяга от Запад на Изток, търсейки реколта, но никъде няма да я намерят. Навсякъде ще има суша и мор.

Антихристът ще издаде заповед, за да не преминават от град в град, от село в село, да не се носят кръстчета, кръстното знамение (кръстенето с ръка – бел. пр.) да не се прави, словото Божие да не се проповядва; кръстовете от църквите да се снемат, богослужението в храмовете да не се извършва, а в тях да направят театри и други, отвратителни на Бога увеселения. Тогава няма да има любов между братя (кръвните – бел. пр.) и ще се предават на смърт, между роднини ще има кръвополития.

Който заради Мене претърпи, ще бъде спасен, а който се отрече от Мене и приеме печата на антихриста в този живот, няма да му простя.

Трябва да бъдете предпазливи, ще се появят много антихристи (сектанти – бел. пр.), които ще ви канят да отидете – елате, при нас е Христос! Не вярвайте!!! Ще се появят вълци в овчи кожи и всички ловци (тоест сектантите – бел. пр.) ще погинат.

Църквите, освен Почаевската, ще бъдат затворени, на желаещите да живеят в православни манастири няма да им позволят това, православните манастири ще бъдат разрушени, тези хора да имат търпение, Аз ще се застъпя за тях и за търпението им ще ги облека в Своите божествени ризи и във всемогъществото на Йерусалима Си.

Когато се появи антихриста, слънцето ще угасне и луната няма да дава светлината си, небесните сили ще се поколебаят, но царството на антихриста ще има навсякъде голямо електрическо сияние в храмовете. И нещастните хора ще му се поклонят като на бог, ще палят свещи пред образа му. А който откаже, ще го вкарат в затвор, ще го измъчват с глад и други мъчения.

Но мъченията ще бъдат толкова, колкото може да издържи вярващият в Господ, а някои изобщо няма да ги чувстват, гледайки на силната им вяра, Ангелът Господен ще ги подкрепя и приобщава със св. Христови Тайни – при царуването на Антихриста няма да има безкръвна жертва и вярващите никъде няма да могат да се причастяват.

Пред идването на Антихриста в Печерската Лавра (то ест Киево-Печерската Лавра – бел. пр.) ще премахнат Главният престол и Кръста и ще открият градски светски дом (мерзост на запустяването). Тогава иконата на Успението на Божията Майка ще я издигнат Ангели и ще отнесат в облаците, където е Престолът на Славата. Тогава ще се яви Антихриста и хората, забравили истинския Бог, ще му подготвят място и ще го посрещнат.

Господ рече:

- Молете се ежедневно сутрин, вечер и 12 през нощта до едни часа. Небесата се отварят, молитвата на молещите се идва към Престола Ми, и винаги ще я приема. По-често ходете в църква, изповядвайте се, причастявайте се със Светите Христови Тайни!

През време на антихриста ще има голямо кръвопролитие и вярващите много ще страдат. Царството на Антихриста ще продължи 42 месеца. Господ ще дойде да съди в полунощ, затова бодърствувайте през тези часове, понеже дори и Ангелите не знаят кога ще се появи. И още кажете на народа по-често да се причастяват, понеже тогава няма да има безкръвна жертва.

След като приемат печата на Антихриста, приелите го ще намерят непоносими скърби и ужасни болести, те ще плачат с горчиви сълзи и ще търсят смъртта, но няма да я намерят. Те ще викат: “Планини, паднете на нас и ни скрийте от Божието лице!”.

Господ рече:

- Аз скоро ще дойда да съдя света. Кажете всички блудници и прелюбодейци да се каят, за да им простя. На еретиците и подстрекателите няма да простя. Остана малко време, скоро ще дойда. Греховете и беззаконията им стигнаха до небето.

Деца, кажете на света, че ви се явих, понеже бях принуден да предупредя света, а в последно време ще охладнеят и ще се вкаменят сърцата на хората. Те вече не вярват в Бога, в Закона Му, както преди потопа. Всички учени викаха: ”Няма Бог, има една природа!” Не празнуват Моите св. празници, избраха свои и започнаха да се покланят на идолите. Както на израилския народ му бе дадено воля да слушат мъдреците, че няма Бог.

Има Бог, Всемогъщ, Непостижим: с една дума Той сътвори видимия и невидимия свят: понеже Аз съм Творец на цялата вселена и ще я управлявам во веки веков. Алфа и Омега, Начало и Край, макар че на Антихриста ще бъде позволено тогава да властва над света заради греховете му, той ще повдигне гонение срещу Църквата и тя за кратко време ще се скрие от него, ще заминат в пустинята, но както Аз в третия ден възкръснах, така и Църквата Ми ще възкръсне и ще тържествува вовеки веков. Казвам на всички, покайте се!!! Аз ще приема покаянието ви, понеже остава малко време за съществуване, остава най-трудното: скоро, скоро, скоро ще дойда да съдя света!!!

Всички грешници, блудници, прелюбодейци, пияници, хулители, потъпкващите св. Кръст, които се срамуват да го носят, не почитат празниците Ми, постите, установени от св. Църква, не ги спазват като баптистите (а също така и други сектанти – бел. пр.) и сквернословците - всички грешници ще изгоря с геенски огън.

Господ завърши повелята Си и даде св. Евангелие на два Ангела, благослови ги и каза:

- Да бъде направен кръст на това място, където се явих Сам, в памет на Моето Явяване, и икона в такъв вид, както ви се явих - за света.

Той се обърнал на изток и започнал да се скрива зад облаците. Тогава се скрили и всички Ангели, но ангелското пеене дълго се чувало. Най-напред високо, а след това все по-тихо. И само тогава Емельян и Николай забелязали, че Ангелите, на които им се виждали само главите, сега започнали да се паказват във вид на голи младенци около две годинки и със сини ленти през рамото и върху тях висели като че ли малки музикални духовни тръби.

Децата-пастирчета съобщили в Дамидовка на православния свещеник за явяването на Спасителя. Той отслужил всенощно бдение и Божествена Литургия. Новината за явяването на Спасителя и за всичко казано бързо се разпространила между вярващите. Бил направен Кръст и тайно от местните власти (по онова време в Украйна бе съветската власт, която забранявала да се вярва в Бога – бел. пр.), осветен в храма. Тогава бе съобщено на православните хора за времето на изнасянето на Кръста на мястото на явяването на Спасителя. Изнасянето бе назначено за 12 часа в полунощ. В момента на изнасянето на Кръста се събраха около двеста човека. Пристигнали от свободните села двама свещеника, за да помогнат на местния свещеник. Народът и свещениците обаче се страхували от местната власт. Вярващите хора украсили Кръста с цветя и венци. Те се събрали да се помолят на Бога в нощната тишина, излезли от храма без светлина и пеене. Тогава свещениците и народът чули камбанен звън и ангелско пеене във въздуха: “Кресту твоему покланяемся, Владико. . .”. Пристигналите свещеници изявили неудоволствие към местния свещеник, защото биел камбаната. Направили справка. Камбанарията била затворена, в нея никой не бил влизал, никой от хората, а всичко това пеене се чувало във въздуха от Ангели. Народът се събрал със страх и трепет и голяма радост в сърцата си. Съпровождайки Кръста, тихо вървели по полето, хвърляли цветя в подножието на Кръста. След като излезли от селото, те запалили свещите, а някои носели фенери. Те вървели по полето и пеели. И когато шествието тръгнало напред, се появил светъл стълб с облак. Той се движел пред народа, посочвайки пътя. И когато стигнал (светлия стълб – бел. пр.) до местоназначението, той се издигнал в облаците, а мястото станало ярко-червено. И през това време започнали да бият всички камбани, а когато изнесли кръста и иконата, то Ангелите запели: “Кресту твоему покланяемся, Владико, и святое Возкресение Твое поем и славим”. Хората, които съпровождали Кръста, мислели, че никой освен тях нищо не вижда, обаче шествието, биенето на камбаните и ангелското пеене чули много хора, които били през нощта в полето и много от тях от страх побягнали към селото. Кръстът тържествено бил поставен на онова място, където Спасителят се явил на малките пастирчета. По-нататък за явяването на Господа около Киев през 1926 г. виж сп. “Кирилица”, №3, 2001 г.

След установяването на Кръста на мястото на явяването на Спасителя започнало поклонение на вярващите. Всяка събота тук идвали монаси от Киево-Печерската Лавра и Флоровския манастир, за да отслужат молебен. До издигнатия Кръст се правели панахиди. Децата, които живеели наблизо, очаквали съботата, за да събират след молебена оставените от поклонниците монети, ябълки, бонбони. Известният художник Красицкий – внук на Шевченко (Т. Г. Шевченко – прочут украински поет, живял през 19 в. – бел. пр.) – нарисувал картината “Пастирът”. Той идвал в с. Демидов и нарисувал облика на момчето-пастир.

Кръстът, издигнат на мястото на явяването на Спасителя, никой не посмял да го докосне. Но през 1930 г. на събранието на комсомолската ядка решили да го унищожат. Първоначално никой не се решил да го направи, след това един то тях предложил услугите си: закачил го с въжета и подкарвайки конете, извадил вкования в земята Кръст. Казват, че след това го постигнало нещастие.

Въпреки безумието, извършено на земята, Божията благодат неведнъж посещавала тези места.

Не всички демидовци (жители на с. Демидов – бел. пр.) повярвали тогава в явяването на Спасителя. И скоро, като че ли за укрепване и поддържане на вярващите, станало тук явяване и на Божията Майка, за което в днешно време разказват местните жители, живи свидетели на явяването на Пречистата.

В един от запазените ръкописи – свидетелство за явяването на Спасителя, се разказва, че Господ заповядал да се постави Кръст и до Кладенеца на вдовиците, който бил изкопан в селото от вдовиците по време на голямата суша. Тогава по цялата околност никъде нямало нито капка вода и всички ходели на Кладенеца на вдовиците, защото само там по Божия помощ се запазила вода. Явяването на Божията Майка станало, когато служили молебен, както заповядал Спасителят. Тя се явила в осем часа сутринта. Тя била със синя одежда, отпред Тя държала сияещо блюдо и всички, които били там, видели това, но на никой не било дадено да види какво лежало в блюдото. Ръцете на Божията Майка били спуснати. Всички хора били обхванати от страх, паднали на земята и се молели на Владичицата. След това всички видели Богородицата, променили се и станали православни християни, но властите строго забранили нищо да не се разказва за това.

Но словото Божие е неудържимо: светът ще млъкне, а камъните ще заговорят. Колкото и да бъде опасно православните християни записали и запазили тези скъпоценни свидтелества. А когато вече в наши дни вярващите започнали да търсят мястото на явяването на Спасителя, няколко местни селяни съвършено независимо един от друг, посочили едно и също място на полето, където станало явяването на Спасителя. На полето, където станало явяванете на Спасителя, била посадена колхозна градина. Само един от участъците с дървета някак все не се прихващали, а през лятото извехнали и изсъхнали. Това място е било с размер от 5 на 10 метра, където израснало трева и полски цветя, а в центъра, с радиус около два метра, растяла невисока яркозелена, приличаща на коприна трева.

Живи и местни жители, пазещи досега в паметта си подробностите на събитията от онова време и близките роднини на Емильян и Николай разказаха за по-нататъшната им съдба.

Седемдесет и две годишната жителка на селото Глебовка – баба Дария разказа за необичайната съдба на чичо си Емильян. Той рано останал сирак. Но въпреки жизнените нещастия и немощи, той бил много добро момче. И Господ не го забравил – хранил го и му давал работа. И на училище до 14 години така не ходил – нито да чете, нито да пише можел.

Изхранвал се с това, че наемал да пасе добитъка на някого. Винаги пазел в сърцето си думите, казани от Господ: “Не се отричай от Мене!”. Той наистина носел името Господне през целия си труден живот. Болшевиките се опитвали да го заплашат, да го накарат да се отрече и да подпише лъжливо свидетелство, отричащо явяването на Спасителя. Но той се отказал от гибелния път и бил осъден на десет години. Докато лежал в затвора в Киев, било възможно да му се носят поне някои продукти. След това за него нямало никакви вести. Знаело се, че той лежал в затвор някъде зад Урал. А през 1936 година била преразгледана присъдата му и претърпял още десет години лишаване от свобода. И ето: преживял по чудо всички трудности на лагерния живот, след години се върнал в родното си село. Върнал се не като обикновен човек, а като батюшка, в свещенически сан. През онова мрачно време в затворите лежали много архипастири и Емильян бил ръкоположен за духовник още в затвора. Но “никой пророк не е приет в отечеството си” – гласи библейската истина. Съселяните му не го възприели като свещенослужител и той със съкрушение разказал за това на племеничката си Дария, че много хора го ценят, уважават и го канят в Москва. Известно е, че Емильян е бил цял живот без семейство, така и не се оженил. След това служил в Белорусия, където е мечтаел да построи нов храм, но като пътувал с влак, носейки пари, той бил ограбен и убит през 1983 г.

Съдбата на Николай, на втория свидетел на явяването на Спасителя, имала друг развой. Той бил от заможно семейство. Съвсем скоро върнали на внука му фамилната къща, която била отнета от властите по време на всеобщото разкулачване. Известно е, че Николай не можал да изпълни повелите на Господа. В онова тежко време той бил само на 11 години и родителите му като се страхували от властите, заплашили сина си и го принудили да скрие всичко. И момчето след това никога не говорило за явяването на Спасителя. Много хора продължавали да го разпитват, но той само мълчал. Николай впоследствие се оженил и имал деца, но през 1941 г. загинал на фронта.

.    .    .

Сатията за явяванито на Иисус Христос бе отпечатана на руски език в сп. “Кирилица” бр. 3, 2001 г. с благословение на блажения Владимир, Митрополит Киевски и на цяла Украйна, а също така и във в-к “Сербски Крест” бр. 24 (74), 2001 г., излизащ с благословението от /вече починалите - бел. прев./ Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий и Сръбския Патриарх Павле.

Из “Почаевска листовка”

За Възкресението Христово

Тази статия бе отпечатана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 6. 2002 г., стр.1 и в блога на Кина Златева - http://detelina-zlateva.blogspot.com/2012/04/blog-post_14.html

  

 Остана съвсем малко време до момента, когато православните християни ще отбележат големия и светъл празник Пасха или Възкресение Христово. Тази година Пасхата се пада на 15 април и се празнува цяла седмица - Светла седмица, три дни от която съставляват Великден. Тогава всеки православен християнин ще поздрави ближния с думите : “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”), а ближният трябва да отвърне: “Воиситина возкресе!” (“Наистина възкръсна!”).

Кой е Иисус Христос? Какво е сторил, за да се възхвалява така силно от православния свят? Защо празникът се нарича Възкресение Христово? – на тези и други въпроси ще отговорим сега.

Иисус Христос е единороден Син Божий, Когото Бог Отец изпрати на земята, за да изкупи греховете на човечеството чрез кръстната смърт.

След подигравките и кръстните мъки, Иисус Христос умрял и в същия ден бил погребан в една пещера. Изминали три дена. В първия ден на седмицата трите жени – мироносици – Мария Магдалина, Мария Иаковова и Соломия отишли да Го помажат (този обичай е бил практикуван по онова време). Когато пристигнали, видели, че надгробния камък бил отвален. Жените влезли и видели Ангел Господен, който седял от дясната страна на гроба и силно се уплашили. Небесният посланик им казал: “Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тука. Ето мястото, дето бе положен” Марк (16:1-9).

Ето така, според Св. евангелист Марк, е станало Възкресението Христово или възкръсването на нашия Господ Иисус Христос.

Нека тази година всеки от нас достойно да се подготви, за да посрещне този велик и светъл Христов празник. Подготовката трябва да се състои в следното.

Първо - да постим. С въздържанието от определена храна ние укротяваме страстите и се подготвяме за приемането на Св. Причастие. Второ, което е също много важно, да водим духовен пост – да се предпазваме от греховни помисли, мечтания и т. н. Трето, да се стараем да водим истински християнски литургичен живот. Четвърто, спазвайки поста, трябва да изповядваме греховете си пред свещеника. И пето, вече подготвени, със страх Божий да пристъпим към Св. Тайнство Евхаристия, тоест да се причестим и да не повтаряме отново старите грехове.

Също така, всеки трябва да посрещне Великден в храма, с боядисани яйца и козунак, които след празничната Пасхална Св. Литургия се благославят от свещеника и се раздават за здраве.

Накрая , бих искал да спомена за пасхалната традиция да се боядисват яйца и да се приготвят козунаци.

За боядисването на яйца Свещеното Предание разказва, че Св. Мария Магдалина поднесла едно яйце на император Тиберий и го поздравила с думите: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”). Императорът се усмихнал и подигравателно поизнесъл: “Как един умрял човек може да възкръсне? Това е абсурд! Ако наистина е станало така, нека яйцето да промени цвета си!” Св. Мария Магдалина му отговорила: ”Както това яйце може да даде нов живот и от него може да се излюпи пиле, така и Синът Божий възкръсна от мъртвите, за да даде нов живот на човечеството”. В следващия момент императорът останал смаян.

Червеният цвят на яйцето символизира Христовата кръв, пролята за нас, човеците. А самото яйце, по думите на св. Мария Магдалина, е символ на нов духовен живот за човека.

“Аз съм хляба на живота” (Йоан. 6:53) – казал Иисус Христос. Затова, ние, православните християни, приготвяме козунак на Пасха по специален начин: красиво оформен и подсладен, което символизира сладкия духовен живот, към който ние трябва да се стремим през кратковременното ни пребиваване тук на земята. Това може да се постигне само тогава, когато започнем да водим истински християнски литургичен живот, като се стараем да спазваме Христовия Завет.

Затова, нека всеки се очисти от греховете си, с чиста душа и сърдечна радост да посрещне в храма този прекрасен Господен празник - Възкресение Христово и да поздравим ближния си с радостния поздрав: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”).

Конец! И слава Богу!

За църковните свещи и тяхното значение

Статията беше публикувана във в-к „Борба” на 25 септември и 3 октомври 2008 г. и в блога на Кина Златева на 10 април 2012 г.

Снимка: http://www.liveinternet.ru

Паленето на свещи и светилниците имат особено символично знание в Св. Православна Църква.

Чистият восък символизира чистота и нескверността на хората, които палят свещта, а мекотата и податливостта на восъка показва готовността на християнина за послушанието към Бога. Самото горене на свещта символизира обожаването на вярващия човек, неговото превръщане и очистване с огъня на Божествената любов.

Запалената пред иконата свещ е знак на нашата вяра и надежда на благодатната Божия помощ, която винаги се изпраща на всички, които с вяра и молитва идват към Господа и Неговите светии. Нито едно богослужение не може да се извърши без палене на свещи.

Паленето на свещи пред иконите не бива да се извършва със студено сърце, формално, а трябва да се съпровожда с молитва – нека да бъда най-обикновена, изложена със свои думи.

Редът на паленето на свещи е следният: след като си купим свещи и си изберем къде точно да ги запалим, отиваме до избраното място (пред Разпятието, иконата или ковчежето със Св. мощите), прекръстваме се два пъти и правим два поклона. Обикновено това са поясни поклони. Целуваме иконата, пред която ще палим свещ; отправяме нашите молитви към онзи, пред чиято икона сме застанали - Господ Иисус Христос, Св. Богородица, Св. Троица или някой светец. След това палим свещта си от горящите свещи или кандило, намиращо се над подсвещника или над иконата. За да стои по-стабилно добре, другия край на вече запалената свещ се разтопява над пламъка на горящите свещи, след което тя се втъква в свободната дупчица на подсвещника. След като се помолим, отново се осеняваме с кръстно знамение и правим един поясен поклон.
Ако по време на църковни празници, например, на Рождество Христово, Възкресение Христово, Успение Богородично и др. в храма има много хора и трудно е да се отиде да се запали свещ, можем да помолим да предадат свещите на отпред стоящите вярващи.

Снимка: http://shkolazhizni.ru

В Св. Православна Църква няма точно определени правила колко свещи трябва да се купуват и къде точно те трябва да бъдат запалени. Защото както вече бе споменато по-горе, купувайки в църквата свещ, ние поднасяме нашата малка жертва. Тази жертва винаги трябва да бъде доброволна и необременена. Тази жертва трябва да бъде чиста и поднесена от сърце. В противен случай дори и най-голямата и най-скъпата свещ ще бъде неугодна на Бога.
И все пак онези вярващи, които редовно посещават храма, са запознати със затвърдилата се от години църковна практика на паленето на свещи: от купените свещи първата се запалва пред празничната икона, която обикновено се намира в средата на храма; останалите свещи пред иконите на Спасителя и Св. Богородица; пред иконата на най-почитания от нас светец и за починали наши близки. Особено добре това да се прави по време на задушници, тоест в онези дни, когато свещенослужителите се молят за починалите. Редно е да се запали свещ и пред най-почитаната икона в храма.

Снимка: http://rusk.ru

За съжаление, твърде разпространени са множество суеверия, свързани със паленето на свещи. Те нямат никакъв християнски смисъл, а са просто безсмислици, разпространявани от духовно неграмотни хора.      
От тях можем да „научим”, че трябва да се пали свещ само с дясната ръка; че ако запалената от нас свещ внезапно изгасни, то ще ни сполетят беди; че ако разтопим долния край на свещта, за да стои тя по-стабилно на подсвещника, то ще извършим голям смъртен грях; че ако изгасят свещта ни, преди тя да изгори до края, нашата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети и т. н. Повтаряме, това са само човешки измислици. Господ ще приеме нашата жертва дори под формата на най-малката свещичка, дори и да е неизгоряла докрай. Важно е, тя да бъде поднесена с чисто сърце, с чисти помисли, с искрена и дълбока молитва.
Днес навсякъде се продават свещи – на улицата, в магазините, по пазарите и на битаците. Тук трябва ли да поясняваме, че църковната свещ се купува само от храма Божий, защото купувайки от търговците, ние облагодетелстваме тях, а дадената от нас лепта бива използвана за небогоугодни цели. Освен това, свещ, купена извън храма, направена от некачествени материали, се превръща в пушилка, а не в жертва. Ясно е, че купувайки църковна свещ, ние не само възнасяме жертва на Бога, но и подпомагаме и самия храм. Особено, когато свещта е купена в малка градска или селска църквица, които се издържат най-вече от продажба на свещи, иконки и духовни книги.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------------

Използвана литература

1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму” „Центрполиграф”, Москва, 2001г.

2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991г.

3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997г.