Визитна
картичка: Свещеник Ангел Велков е на 51 години. Роден е в гр. София.
Бил e ръкоположен за свещеник през 1982 г. в един софийски храм.
Започнал да служи в храм „Св. Стефан” в Истанбул през месец май 2004 г.
Преди това е служил в няколко софийски храма. Има две големи деца и
внуци.
- Отче, кои известни български личности са като временни или постоянни жители в някогашна столица на Византийската империя?
- Да, разбира се, че е имало. Един от видните цариградски жители е бил
църковният дарител Стефан Богориди, който подарил три къщи на
Екзархията и едната, от които е била направена дървената църква „Св.
Стефан”.
Други български интелектуалци, които живеели в този град са: доктор
Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Гавриил
Кръстевич, братя Тъпчилещови, Драган Цанков... Не бива да забравяме и
за духовните лица, които някога са живяли в Истанбул - Иларион
Макариополски, Антим І, Неофит Бозвели. Всички тези прочути личности са
били активни борци за църковната независимост в България. Също така
благодарение на тях Истанбул е станал столица на българската
възрожденска просвета, книжнина и образование.
- Къде по точно е бил просветния и образователния център в Цариград?
- Всичките споменати дейности са били извършвани в така наречения
Метох. Това е сграда, която тукашните българи построили от камъните на
две каменни къщи, подарени на Екзархията от Стефан Богориди. Тук е било
отворено през 1857 година българското школо, посветено на създателите
на славянската азбука. В самия Метох са били разположени православна
семинария, редакция, в която са издавали над двадесет вестника и
списания на български език и приют. Пак тук е било отпечатано и Свещ.
Писание на разбираем за всичките българи език. Тогава са били създадени
много просветни и търговски организации; били са изградени много
обществени сгради. По-късно, когато броят на нашите сънародници рязко
намалял, тези постройки преминали в ръцете на местните власти в
Истанбул.
- Отче, наскоро четох в един интернет сайт, че
църковното настоятелство е направило пореден опит за връщането на
изгубените църковни имоти?
- Да, така е, църковното настоятелство непрекъснато се опитва да си възвърне и тези имоти.
- За какви имоти по-точно става дума?
- Имотите не са малко. Става въпрос за всички сгради, които някога са
били построени от родолюбиви българи и са принадлежали на Българската
Екзархия в Истанбул. Ще спомена само за някои от тях: семинарията,
която се намира на територията на старата Екзархия в квартала
„Ортакьой”, болницата, изградена от Евлогий Георгиев, и няколко
училища, разположени в истанбулските квартали „Кумкапъ”, „Бейоолу” и
„”Ортакьой”.
- Къде се намира екзархийския дом в Истанбул?
- Дома на екзарха се намира тук, в квартал „Шишли”. Адресът на
българската община в Истанбул е: Bulgar Ortodoks Kilisesi Vakfi
Yönetim Kurulu, Abide-i Hürriyet Caddesi No 124, Istanbul.
- Има ли други православни храмове в Истанбул освен Желязната църквата?
- Да. Има тук още два храма. Единия се намира в гробищния парк, в
квартала “Ферикьой”. Църквата се казва „Св. Димитър”. Другият е тук, на
територията на екзархията - параклис „Св. Иван Рилски”.
- Отче, бихте ли разказали по-подробно за параклиса „Св. Иван Рилски. Кога е построен?
- Параклисът някога е бил зимна градина в тази къща, която е била зад
пределите на Истанбул. Това е било лятна и зимна вила, която можела да
се отоплява. След като българския екзарх Йосиф закупува къщата заедно
със градината за сметка на Българската Православна Църква, тази
оранжерия или зимна градина е превърната на параклис.
- Кога става закупуването на къщата и зимната градина?
- Къщата и оранжерията са били закупени през 1907 г. от екзарх Йосиф.
Това е допълнителна сграда на екзархията. До закупуването на къщата и
оранжерията старата Екзархия се намирала в квартала „Ортакьой”. От 1907
г. седалището на Българската Екзархия била преместена тук, в квартал
„Шишли”.
- Отче, бихте ли разказали кои важни църковни събития в историята на БПЦ, които са проведени в Българската Екзархия?
- Ще отбележа няколко важни събития от историческо значение. През 1871
г. в старата Екзархия се състоял първият църковно-народен събор, на
който бил избран за екзарх Антим I. Също така, на този събор е бил
утвърден съставеният през 1870 г. Устав, по който била ръководена
Българската Екзархия. По-късно, но вече в квартал „Шишли”, се събирал
българския Св. Синод, до момента на неговото преместване в София. Тук,
под неговото мъдро ръководство са били възстановени множествено
български храмове. Днес къщата на екзарха е запазена, такава каквато е
била в онова далечно време.
- Разкажете, ако обичате, по-подробно за тази къща.
- Влизайки в къщата на екзарха, поклонникът се пренася в епохата от началото на XX в.
На първия етаж се намира кабинета на българския духовен глава. Всичките
мебели тук са от преди близо един век, в това число и бюрото на
екзарха, на който подписвал важни църковни документи. В
противоположният ъгъл, отдясно на входната врата на кабинета, се намира
старинна каса.
Тя е интересна с това, че е с четири ключалки.
Четиримата църковни настоятели са разполагали с по ключ от касата.
Трябвало да се съберат и четиримата настоятели за да може да се отключи
екзархийската каса. На обозримо място е закачен един много важен за
Българската Православна Църква документ. Това е ферманът на султана
Абдул Азис, с който той признава българите като отделна народност и
дава на нашата Църква самостоятелен статут и признава българския екзарх
за неин духовен глава. До историческия кабинет на екзарха се намира и
кабинетът на сегашния председател на църковното настоятелство. Тук
всяка седмица се събират всичките членове на настоятелството и решават
текущите въпроси на енорията. На втория етаж е разположена голяма стая
за приеми. В приемния салон една част от мебелите са автентични, а
другата част от мебелите са реставрирани. Тук се открояват изрисувания
таван и красивата камина от началото на миналия век. Окачените по
стените портрети и снимки на прочутите духовни лица и радетелите от
епохата на българското Възраждане допълват интериора в приемната стая.
На третия етаж се помещава параклиса „Св. княз Борис-Михаил.
- Отче, освен параклиса и екзархийската къща, на територията на
съвременната екзархия какво може да види един православен поклонник?
-
Тук се намира и наскоро направеният музей, който се състои от две стаи
и където се съхраняват църковни вещи и утвар. Цялата територия на
екзархията е от шест декара. Има два басейна, в които до преди две
години имаше декоративни рибки. Заради нападението на чайки рибките
умряха. Не мога да не спомена и камбаната, която има историческа
стойност. Тя е окачена в двора на Екзархията и днес известява на
енориашите за започването на богослуженията в параклиса „Св. Иван
Рилски”.
- Защо тази камбана е историческа?
-
Защото тя е специално отлята през 1872 г. по повод учредяването на
българската екзархия. След като през 1907 г. къщата на духовния глава
била преместена на това място, от Екзархия тук била докарана и
камбаната.
- Бихте ли разказали за някои предмети, които се намират в този музей?
-
В музея има неща, които са събирани в течение на години от българи в
Истанбул, от други градове на Турция и от други страни. И всеки, който
е донесъл със себе си някакъв църковен предмет, след време го оставил
тук. Тук има хоругви /църковни знамена/, които са били използвани от
самата екзархия, икони, каси за събиране на дарения, архиерейски
мантии, които са от по ново време и с нова изработка и др.
- Наскоро Екзархията купувала ли е имоти?
-
Не, защото тя няма пари да го стори. Днес Екзархията получава субсидии
от Дирекция по вероизповеданията, за да поддържа тези имоти, да се
направи ремонт, ако е необходимо или да се поправи нещо, да се заплаща
на градинарите, тъй като екзархията има четири декара градина и
градинарите я поддържат. Също така от България се предоставят средства
и за заплати на свещениците, които служат тук, в Турция.
На
21 март 2010 г., в храма „Св. Троица” в Старата столица дякон Петър
Иванов бе ръкоположен за свещеник на Българската православна църква от
Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий. 
На
Св. Божествена Литургия присъстваха много богомолци – съпругата му,
двете му деца, роднините и приятелите на о. Петър, студенти по
богословие, студенти от Молдова и Украйна.
На
Св. Божествена Литургия присъстваха много богомолци – съпругата му,
двете му деца, роднините и приятелите на о. Петър, студенти по
богословие, студенти от Молдова и Украйна.
В края на Св. Литургия
Владиката лично се обърна към о. Петър с наставлението – винаги
ревностно и открито да търси Христа и да служи св. Литургия сякаш му е
за първи път. След ръкополагането о. Петър ще служи в църквата „Св.
Троица” в старопрестолния град.
