Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

събота, 14 април 2012 г.

За Възкресението Христово

Тази статия бе отпечатана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 6. 2002 г., стр.1 и в блога на Кина Златева - http://detelina-zlateva.blogspot.com/2012/04/blog-post_14.html
  
 Остана съвсем малко време до момента, когато православните християни ще отбележат големия и светъл празник Пасха или Възкресение Христово. Тази година Пасхата се пада на 15 април и се празнува цяла седмица - Светла седмица, три дни от която съставляват Великден. Тогава всеки православен християнин ще поздрави ближния с думите : “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”), а ближният трябва да отвърне: “Воиситина возкресе!” (“Наистина възкръсна!”).
Кой е Иисус Христос? Какво е сторил, за да се възхвалява така силно от православния свят? Защо празникът се нарича Възкресение Христово? – на тези и други въпроси ще отговорим сега.
Иисус Христос е единороден Син Божий, Когото Бог Отец изпрати на земята, за да изкупи греховете на човечеството чрез кръстната смърт.
След подигравките и кръстните мъки, Иисус Христос умрял и в същия ден бил погребан в една пещера. Изминали три дена. В първия ден на седмицата трите жени – мироносици – Мария Магдалина, Мария Иаковова и Соломия отишли да Го помажат (този обичай е бил практикуван по онова време). Когато пристигнали, видели, че надгробния камък бил отвален. Жените влезли и видели Ангел Господен, който седял от дясната страна на гроба и силно се уплашили. Небесният посланик им казал: “Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тука. Ето мястото, дето бе положен” Марк (16:1-9).
Ето така, според Св. евангелист Марк, е станало Възкресението Христово или възкръсването на нашия Господ Иисус Христос.
Нека тази година всеки от нас достойно да се подготви, за да посрещне този велик и светъл Христов празник. Подготовката трябва да се състои в следното.
Първо - да постим. С въздържанието от определена храна ние укротяваме страстите и се подготвяме за приемането на Св. Причастие. Второ, което е също много важно, да водим духовен пост – да се предпазваме от греховни помисли, мечтания и т. н. Трето, да се стараем да водим истински християнски литургичен живот. Четвърто, спазвайки поста, трябва да изповядваме греховете си пред свещеника. И пето, вече подготвени, със страх Божий да пристъпим към Св. Тайнство Евхаристия, тоест да се причестим и да не повтаряме отново старите грехове.
Също така, всеки трябва да посрещне Великден в храма, с боядисани яйца и козунак, които след празничната Пасхална Св. Литургия се благославят от свещеника и се раздават за здраве.
Накрая , бих искал да спомена за пасхалната традиция да се боядисват яйца и да се приготвят козунаци.
За боядисването на яйца Свещеното Предание разказва, че Св. Мария Магдалина поднесла едно яйце на император Тиберий и го поздравила с думите: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”). Императорът се усмихнал и подигравателно поизнесъл: “Как един умрял човек може да възкръсне? Това е абсурд! Ако наистина е станало така, нека яйцето да промени цвета си!” Св. Мария Магдалина му отговорила: ”Както това яйце може да даде нов живот и от него може да се излюпи пиле, така и Синът Божий възкръсна от мъртвите, за да даде нов живот на човечеството”. В следващия момент императорът останал смаян.
Червеният цвят на яйцето символизира Христовата кръв, пролята за нас, човеците. А самото яйце, по думите на св. Мария Магдалина, е символ на нов духовен живот за човека.
“Аз съм хляба на живота” (Йоан. 6:53) – казал Иисус Христос. Затова, ние, православните християни, приготвяме козунак на Пасха по специален начин: красиво оформен и подсладен, което символизира сладкия духовен живот, към който ние трябва да се стремим през кратковременното ни пребиваване тук на земята. Това може да се постигне само тогава, когато започнем да водим истински християнски литургичен живот, като се стараем да спазваме Христовия Завет.
Затова, нека всеки се очисти от греховете си, с чиста душа и сърдечна радост да посрещне в храма този прекрасен Господен празник - Възкресение Христово и да поздравим ближния си с радостния поздрав: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”).
Конец! И слава Богу!

вторник, 10 април 2012 г.

За църковните свещи и тяхното значение


Статията беше публикувана във в-к „Борба” на 25 септември и 3 октомври 2008 г. и в блога на Кина Златева на 10 април 2012 г.

Снимка: http://www.liveinternet.ru

Паленето на свещи и светилниците имат особено символично знание в Св. Православна Църква.
Чистият восък символизира чистота и нескверността на хората, които палят свещта, а мекотата и податливостта на восъка показва готовността на християнина за послушанието към Бога. Самото горене на свещта символизира обожаването на вярващия човек, неговото превръщане и очистване с огъня на Божествената любов.
Запалената пред иконата свещ е знак на нашата вяра и надежда на благодатната Божия помощ, която винаги се изпраща на всички, които с вяра и молитва идват към Господа и Неговите светии. Нито едно богослужение не може да се извърши без палене на свещи.
Паленето на свещи пред иконите не бива да се извършва със студено сърце, формално, а трябва да се съпровожда с молитва – нека да бъда най-обикновена, изложена със свои думи.
Редът на паленето на свещи е следният: след като си купим свещи и си изберем къде точно да ги запалим, отиваме до избраното място (пред Разпятието, иконата или ковчежето със Св. мощите), прекръстваме се два пъти и правим два поклона. Обикновено това са поясни поклони. Целуваме иконата, пред която ще палим свещ; отправяме нашите молитви към онзи, пред чиято икона сме застанали - Господ Иисус Христос, Св. Богородица, Св. Троица или някой светец. След това палим свещта си от горящите свещи или кандило, намиращо се над подсвещника или над иконата. За да стои по-стабилно добре, другия край на вече запалената свещ се разтопява над пламъка на горящите свещи, след което тя се втъква в свободната дупчица на подсвещника. След като се помолим, отново се осеняваме с кръстно знамение и правим един поясен поклон.
Ако по време на църковни празници, например, на Рождество Христово, Възкресение Христово, Успение Богородично и др. в храма има много хора и трудно е да се отиде да се запали свещ, можем да помолим да предадат свещите на отпред стоящите вярващи.

Снимка: http://shkolazhizni.ru
В Св. Православна Църква няма точно определени правила колко свещи трябва да се купуват и къде точно те трябва да бъдат запалени. Защото както вече бе споменато по-горе, купувайки в църквата свещ, ние поднасяме нашата малка жертва. Тази жертва винаги трябва да бъде доброволна и необременена. Тази жертва трябва да бъде чиста и поднесена от сърце. В противен случай дори и най-голямата и най-скъпата свещ ще бъде неугодна на Бога.
И все пак онези вярващи, които редовно посещават храма, са запознати със затвърдилата се от години църковна практика на паленето на свещи: от купените свещи първата се запалва пред празничната икона, която обикновено се намира в средата на храма; останалите свещи пред иконите на Спасителя и Св. Богородица; пред иконата на най-почитания от нас светец и за починали наши близки. Особено добре това да се прави по време на задушници, тоест в онези дни, когато свещенослужителите се молят за починалите. Редно е да се запали свещ и пред най-почитаната икона в храма.


Снимка: http://rusk.ru
За съжаление, твърде разпространени са множество суеверия, свързани със паленето на свещи. Те нямат никакъв християнски смисъл, а са просто безсмислици, разпространявани от духовно неграмотни хора.      
От тях можем да „научим”, че трябва да се пали свещ само с дясната ръка; че ако запалената от нас свещ внезапно изгасни, то ще ни сполетят беди; че ако разтопим долния край на свещта, за да стои тя по-стабилно на подсвещника, то ще извършим голям смъртен грях; че ако изгасят свещта ни, преди тя да изгори до края, нашата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети и т. н. Повтаряме, това са само човешки измислици. Господ ще приеме нашата жертва дори под формата на най-малката свещичка, дори и да е неизгоряла докрай. Важно е, тя да бъде поднесена с чисто сърце, с чисти помисли, с искрена и дълбока молитва.
Днес навсякъде се продават свещи – на улицата, в магазините, по пазарите и на битаците. Тук трябва ли да поясняваме, че църковната свещ се купува само от храма Божий, защото купувайки от търговците, ние облагодетелстваме тях, а дадената от нас лепта бива използвана за небогоугодни цели. Освен това, свещ, купена извън храма, направена от некачествени материали, се превръща в пушилка, а не в жертва. Ясно е, че купувайки църковна свещ, ние не само възнасяме жертва на Бога, но и подпомагаме и самия храм. Особено, когато свещта е купена в малка градска или селска църквица, които се издържат най-вече от продажба на свещи, иконки и духовни книги.
Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------------

Използвана литература

1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму” „Центрполиграф”, Москва, 2001г.
2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991г.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997г.