Статия откроява един проблем, който и
до сега не е решен във Велико Търново. Става въпрос за безразборно
паркираните коли по тротоарите в Старата столица. Целта на написването
на този текста бе да заостря вниманието към тази наболяла тема както на
жителите, така и управниците на този град. Статията излезе във в.
„Борба” на 9 юни 2008 година.
Опасно е човек да се разхожда по търновските улици. Особено когато от едната страна тротоарът е задръстен от паркираните коли, от другата - тротоара е затрупан със строителни материали или битови отпадъци. Тогава остава само едно - да слаломираме по платното с движещите се коли. Да не говорим за майки които разхождат детските колички. Всяка такава разходка се превръща в неописуем уличен сървайвър. Майки не само са принудени маневрират между задръстените тротоари движещите по улиците коли, но и да имат достатъчно сила, за да могат да вдигат и свалят количките от малкото свободни тротоари. И това е повсеместно явление. В постоянни тротоарни паркинги са превърнали улиците „Проф. Асен Златаров”, „Зеленка”, „Бузлуджа”, „Рафаил Попов”, „Велла Пискова” и др. И още нещо. Сега в старопрестолния град се ремонтират по нова технология тротоарните пешеходни пътеки, но почти по всичките по всички нови тротоари няма наклонени рампи, позволяващи на детски или на инвалидни колички безпрепятствено да се качат и да слизат по тротоарите.
Всеки, който се сблъскал с това неудобства, е оставал недоволен. Тогава защо толкова време продължаваме да приемаме тези проблеми като закономерност? До кога ще бъдем едни мълчаливи недоволни граждани? И кога ще разберем, че с нашето мълчание вредим само на себе си?
Опасно е човек да се разхожда по търновските улици. Особено когато от едната страна тротоарът е задръстен от паркираните коли, от другата - тротоара е затрупан със строителни материали или битови отпадъци. Тогава остава само едно - да слаломираме по платното с движещите се коли. Да не говорим за майки които разхождат детските колички. Всяка такава разходка се превръща в неописуем уличен сървайвър. Майки не само са принудени маневрират между задръстените тротоари движещите по улиците коли, но и да имат достатъчно сила, за да могат да вдигат и свалят количките от малкото свободни тротоари. И това е повсеместно явление. В постоянни тротоарни паркинги са превърнали улиците „Проф. Асен Златаров”, „Зеленка”, „Бузлуджа”, „Рафаил Попов”, „Велла Пискова” и др. И още нещо. Сега в старопрестолния град се ремонтират по нова технология тротоарните пешеходни пътеки, но почти по всичките по всички нови тротоари няма наклонени рампи, позволяващи на детски или на инвалидни колички безпрепятствено да се качат и да слизат по тротоарите.
Всеки, който се сблъскал с това неудобства, е оставал недоволен. Тогава защо толкова време продължаваме да приемаме тези проблеми като закономерност? До кога ще бъдем едни мълчаливи недоволни граждани? И кога ще разберем, че с нашето мълчание вредим само на себе си?
