Казвам се Виталий Чеботар и съм роден през 1977 г., в град Болград, Одеска област, Украйна. Изповядвам източноправославната вяра. В България съм благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък, който за съжаление вече не е сред живите. С него се запознавам по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. Винаги ще съм признателен на отеца. С негово съдействие записвам и завършвам през 1996-98 г. паралелния курс в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” В същата година съм приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломирам се през 2003 г. На следващата година защитих магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. Свободното си време отделям за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството ми е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”, в казанлъшкия вестник „Долина”, великотърновските вестници „Борба” и „Фактор ВТ” сайтовете - "Бъди верен", "Всемирното православие" „Православие БГ”, За контакти, предложения и коментари пишете ми на адрес: vitalik26@rambler.ru

четвъртък, 10 август 2000 г.

Сон (Сън)

Това стихотворение е първото поетично произведение, което бе публикувано във вестник. Стихотворението е на руски език и разкрива ми чувства към едно момиче, които така и не били чути от нейната страна. Тази малка поетична творба бе публикувана в украинския вестник „Дружба” на 10 август 2000 година.

С душой тяжелой воротился,
Хотел тебе я вновь служить,
Сквозь бури лжи бессилино бился,
Чтобы с тобой навеки быть.

Но разум мой растаял вмиг,
Когда пришел коварный зверь,
Тогда твой взгляд навеки сник,
И не видать его теперь…

Вдали сейчас ты
                         от меня
И вновь порхаешь,
                              словно птица.
Проснувшись, понял –
                                 это сон,
Лишь в пустоте мелькали
                                лица.